Нещо като описание на социално-психологическите типове в българското училище, но под формата на есемес

Време е да напиша завършващ, заключителен текст на поредицата за духовните неща, която писах в дните преди и след 24 май. Стана така, че акцентът в тази поредица беше сложен върху ситуацията в образованието. Спомняте си, че обещах да пиша за т.н. идеални типове учител, ученик, родител, директор на училище или администратор, мениджър, или, по народному казано - училищен меринджей. Темата обаче се оказа огромна, доколкото си спомням успях да представя само типовете учител, след това се впуснах в други теми и проблеми. По една вре констатирах, че темата е безкрайна, а в друг момент заявих, че всъщност може и съвсем вкратце да се обособят някакви примерни типове - щото системата изисква обезличаване, еднаквост, сивота. Ето, сега ми се ще да доведа до известна завършеност разсъжденията си по подетите проблеми, пък накрая, разбира се, ще заявим, че темата остава открита за нови и нови изследвания. Което си е самата истина. Тя не може никога да бъде изчерпана. Щото нещата въпреки всичко са динамични. Животът никого не чака. Въпреки склонността ни да се туткаме, сме принудени и да се променяме. А иначе за мен темата за образованието и за духовните неща изобщо си остава централна. И ще продължа да пиша по нея още много пъти, живот и здраве да е само.

Ще прибегна до една чужда на темперамента ми схематичност, с оглед постигане на простота, нагледност, краткост и т.н., все добродетели, които са ми чужди. Ето, нека да опитаме така този път.

За идеалните типове учител вече обособихме три чисти и коренни типа: 1.) тип на "добрия учител", инак казано, тип на авторитарния мъчител, издевателстващ се над младите; 2.) Тип на "лошия учител", инак казано, тип на учителя-страдалец, който страда право пропорционално на степента на своята съхранена човечност (а човек е толкова по-човечен колкото по-либерален, колкото по-свободолюбив е той) и 3.) Смесен тип, авторитарно-либерален, "добър-лош", човечен-безчовечен, "страдащо-гаврещ" се над младите, типа на разкрачения между двата бряга, на стъпилия върху брега на абсурдните изисквания на системата и донейде отдадения на поривите на човечността си все пак страдалец, щото да се служи на двама господари е най-неприятното нещо на този свят. На мен ми се струва, че този аморфен, неопределен трети тип е господстващ за нашенските родни условия в скъпата ни татковина.

Минаваме към представянето на типовете ученик, пак в един схематичен идеален план. Учениците по тази логика биват: 1.) безмълвен роб на системата, подчиняващ се безропотно на нейните безчовечни изисквания, това е типът на "добрия ученик" от гледна точка на системата, която има меродавно положение и значение; това е типът на изпълнителя, при който са се сбъднали противочовешките копнежи на адептите на системата, тук имаме някаква висока степен на обезличаване; това, другояче казано, е типът на конформиста; или тук имаме конформен тип ученици; 2.) тип на неконформиста, това е типът на "лошия ученик", на ученика-бунтар, това са т.н. "непослушни ученици", които са все недоволни от нещо, роптаят, обикновено пасивно, в редки случаи по-активно; страхът и тук е доста напреднал, но сякаш в отделни моменти бива надмогнат като блокиращ действието фактор; този тип ученици много си патят, тях най-вече постоянно ги тормозят, гаврят се с тях, натискът към тях е грамаден; полюсът на непослушанието обаче събира в себе си общо взето не кой знае колко голяма част от младите; налице е порив към личностност, на моменти дори осъзнат; характерна е висока степен на отдаденост на свободата, но... страхът обикновено надделява; те, подобно на лудитите в началния стадий на капитализма бойкотират системата, вярно, не с чупене на чинове, маси, врати и пр., но по подобен начин и 3.) смесен тип, "добри-лоши" ученици, които именно са неизявени, на моменти склонни към послушание, в други моменти им писва и се опъват, но общо взето се поддават на натиска на системата; това е типичен нашенски, сиреч, господстващ тип, отговарящ на нашенската национална психология, това е, чини ми се, доминиращ тип; степента на личностност тук е доста съмнителна, но има някаква наченки, които не могат да се развият - понеже системата всичко блокира. Да се задоволим тук с казаното тук в резюме и да минем към представянето на типовете на родител.

Що се касае до родителите на мен ми се струва, че тук ний сме облекчени: ситуацията тук е горе-долу същата каквато е при учениците. Каквито са родителите, обикновено такива са и учениците, такива са и техните деца. Разминаваният са редки, колкото да подчертаят правилото. Значи първо (1) имаме типа на родителя-мухльо, на родителя-мижитурка, на родителя типичен роб, който се подчинява безропотно на грубите изисквания на системата и, респективно, мачка и детето си да бъде натикано в съответния калъп; на второ място (2) си струва да обособим типа на родителя-мърморко, той е от всичко недоволен, мърмори, на моменти даже критикува, събира сили да каже, че не е съгласен, но скоро капитулира, съзнавайки стените около себе си, които системата е изградила (и които не се чупят току-така с глави!), значи, по моето виждане, голяма част от нашите родители са именно от този тип на редовия мърморко, който обаче няма сили да заеме една по-достойна позиция; е, единици са тези, които от прости мърморковци се издигат до нивото на бунтари, на анархисти, на свободолюбци, които смеят да призоват и децата си да се борят против системата; но напоследък забелязвам, че сред родителите, особено по-младите, има такива, което е много радостна констатация; а иначе мърморковците у нас са подавляващо мнозинство; на трето място (3) имаме някакви смесени, неизявени, аморфни типове, но този тип общо взето клони към типа на мижитурките; трябва да отбележим, че ако прибягна до една друга терминология, този тип би следвало да го нарека тип на родителя-комуноид, той съвпада с първия тип, такива хора са способни на всяка мерзост, примерно, аз като учител имах щастието да изпитам ненавистта им, когато по призива на администрацията родители от този тъп се нахвърлиха като хиени върху мен, стараейки се да направят добро впечатление на ръководството; гнусна работа, те даже не мислеха изобщо за интересите на своите деца, напротив, най-нагло потъпкаха тези интереси, изложиха се в морално отношение, като ми си струва, че не изпитваха особени безпокойства заради подлия пример, който дадоха на младите; това показва, че нямат някакви морални скрупули, което говори за крайна деморализация. Спирам дотук. Да минем към типовете училищни меринджеи.

Или училищни мениджъри, както е нормално да се наричат, сиреч, директорите. И сред това съсловие са налице три типа: 1.) Типа на безсрамния подлизурко спрямо висшестоящото началство, който има една-единствена цел: да властва колкото се може по-дълго; този тип не прави друго освен да угодничи на всички, да лицемери, да се подмазва на всички, разбира се, най-много се подмазва на началниците си; винаги усмихнат с една дежурна служебна усмивка, с която е снабдил устата си; разбира се, този тип меринджей е способен да бъде страшен и безжалостен деспот или тиранин спрямо ония, които застрашават идиличното статукво, такива той успява да ги прегази както луда крава гази теле; нямам предвид ония "луди крави", с които ни плашат от години по новините, а истински луди крави, бесни и луди по нашенски; още много мога да пиша за да направя психологически портрет на тази най-често срещан тип директори на нашенски школа; аз ви казах вече, че се удивлявам откъде системата успя да изкопае толкова много очарователни в безличността си шантави, уродливи, смачкани отвсякъде индивиди, които да тури за директори на нашенски школа; това за мен е велика загадка, която още не мога да разгадая; как ги надушват и откриват за мен това е чудо на чудесата; 2.) Тип на треперкото, да, да допуснем, че има и такъв тип, който вместо арогантно да властва и да мачка жили личности, тук се е захванал, пак с оглед на по-продължително оцеляване, да трепери и да се подмазва; подмазва се, но трепери, докато първият тип наглее и мачка, този само трепери; е, пак мачка, но по-леко някак; той също е и мухльо във висша степен; това същество ламти за власт, но е бездушно и безхарактерно във висша степен; инстинктивно и то ненавижда свободата и личностното отношение, но понякога може да ги понася, от страх да не си развали презрения комфорт; 3.) Най-редкият тип, типа на свободолюбеца-директор, такъв рядък тип (аз до този момент за дългата си и предълга кариера като учител съм срещнал само двама такива типа, даже мога да ги спомена поименно (това са директорът на ПГЕЕ-Пловдив инж. Венелин Паунов, широко-скроена и човечна личност от голям мащаб, за когото много съм писал и директорът на гимназията в Костенец Стоицев, първото име не мога в момента да си спомня, този човек имах късмета да срещна рано, в началото на моята кариера, прочут директор, направил училището образцово, с него много си допаднахме, не зная този човек дали е жив, но го помня и имам прекрасен спомен от него!); това са личности, които имат силата да се държат в условията на безчовечната система по мъжки начин, да проявяват добродетелта мъжество, т.е. са смели и не им пука, позволяват си да участват в игричките на системата, но отгоре, все едно са нещо като олимпийски божества, а иначе успяват да създадат нужните условия за разгръщане на творческия потенциал и на учениците, и на учителите. Толкова и за тези типове, въпреки че мога да пиша още много, друг път може би ще се върна към тази благодатна тема.

Директорите формират съответните педагогически колективи и моделират, респективно, един или друг тип училищна общност. Училищните общности у нас са крайно безлични, в смисъл, че в тях задават тон разни безличия, в тях липсва общо взето живот, затуй няма какво особено да се описва. Типична канцеларщина, бюрократизъм, буквоедство, отвратителен педантизъм, липсва широта на хоризонта, каквато е необходима за едно наистина образователно, възпитателно, занимаващо се с духовна дейност учреждение. Нашите училища общо взето са мъчилища, нещо като казарми, а напоследък са и типични лудници, в които всички, заради абсурдните изисквания на системата, се държат като луди, държат се лудешки, принудени са да се държат така. Толкова. Спирам, че трябва да ставам. Днес е моето предаване по Пловдивска обществена телевизия и трябва да помисля повече по неговата тема. И да се подготвя, респективно.

Чао на всички! Хубав ден ви желая! И плодотворен да е за вас денят. Дано написаното от мен ви стимулира да се позамислите повече. Мисленето не е нещо толкова неприятно колкото се смята у нас. Да си човек изначава да си мислещ. Който не мисли, такива тъпеят. Тъпеенето е типично нашенско родно занимание, разпространено изключително много из свидното ни отечество. Пълно е у нас с тъпеещи тъпанари. Е, не бъдете като тях - това да ви пожелая на раздяла. До нови срещи!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo