По публикацията със заглавие Център на съвременното обучение е ученикът се проведе обмяна на мнения по ето какви най-важни и принципни по моя преценка въпроси:
Lachezar Tomov каза: В образованието поне до 8 клас основната роля и отговорност е на учителя, на 90% от него зависи как ще се справят децата, това е едно от големите открития на когнитивните изследвания
Ангел Грънчаров каза: :-) Зависи какви са разбиранията на хората, които правят въпросните "когнитивни изследвания". Ако са противници на свободата на учениците, разбира се, че ще получат такива данни... в нАуката всеки може да си "открие" това, което си поиска - и което му харесва...
Lachezar Tomov каза: Свободата на учениците е едно, а учителят да не поеме отговорност за резултата им - друго.
Ангел Грънчаров каза: Нещата са дълбоко свързани. Не бива да се мислят поотделно. Който държи на свободата си, който се ползва от нея, който я упражнява - той поема и цялата отговорност; децата и техните родители следва да поемат цялата отговорност (ако вземаха те решенията). Учителят пък ако е свободен може да поеме отговорността за резултатите от обучението, което е избрал; ако обаче той не е избирал подхода при обучението, той не може да носи отговорността за резултатите, постигнати след прилагането на подход, който някой друг (чиновниците от МОН) го е задължил да приложи. Нещата са прости: който избира, т.е. се ползва от свободата си, той носи и отговорността, няма ли свобода, няма ли избор, тогава и не може да има отговорност. (За доказано лошите резултати на настоящата система носят пълната отговорност чиновниците от МОН, които са вземали решенията за налагането й.) В процеса на самото непосредствено обучение обаче отговорността се поделя между учителя и ученика - в степента, в която двамата избират и решават всичко. (Родителят също носи отговорност, стига да участва във вземането на решения, би следвало да участва - понеже става дума за интереси на неговото дете.) Следователно разковничето на всички проблеми на българското образование е неговата истинска демократизация, а демокрация не се прави и налага отгоре, просто демосът (сиреч ние, учениците, учителите, родителите) си взема правата, които други (министерските бюрократи) неправомерно и несправедливо са му отнели, отчуждили са ги от него.
В настоящата бюрократична, недемократична и свободоненавистническа система, в която и учители, и ученици, и родители са обезправени, а са овластени единствено вземащите решения министерски бюрократи, отговорността не се носи от никой, т.е. това е система на безотговорността - понеже същите тия бюрократи бягат от поемането на отговорността за лошите резултати и се мъчат да я прехвърлят несправедливо върху учителите. Учителите пък се чувстват обидени, защото са принудени да носят чужда отговорност, да носят отговорността за решения, които те не са вземали. По тази причина в една система на безотговорността и на бягството от отговорност, иначе казано, в една тоталитарна образователна система на несвободата, каквато е нашата, цари пълен хаос, анархия, безотговорност, фалшификация, формализъм и какви ли не други уродливости. Нещата ще си отидат на точното място едва след като трите непосредствено свързани с образованието страни, именно родители, учители и ученици, си отвоюват отнетите им от бюрократите права, отвоюват си свободата, а на тази база ще се появят и високи резултати от обучението, и отговорност, и смисленост, и качество на образованието, и пълноценно живеещи свободни личности и граждани, и всичко останало, което ни е така потребно.
Понеже отпочнахме разговор по тия важни въпроси, да си поясня мисълта за това, че център на съвременното обучение е ученикът. Влагам този смисъл: същностната цел е пълноценното и свободно развитие на ученика, училището, пък и учителите съществуват заради ученика, водещи са неговите интереси, по тази причина той именно е и центърът на всичко; около ученика всичко се върти, той следва да е водещата фигура (в противен случай ще бъде обезправен, някой друг ще почне да се меси в живота му, а това е именно несъвременно: свободата на човека, в случая на ученика, е нещо свято.) От само себе си се разбира, че ученикът, в степента, в която той не може да взема решения за своето бъдеще и в това отношение е подпомаган от родителите си, няма да има пълните права, но той трябва да има съзнанието, че все пак в крайна сметка сякаш има пълните права (щото и родителите му не бива да му налагат решения, които младият човек не желае да приеме). Докато център на всичко не стане ученикът, системата ни на образование няма да бъде адекватна на истинските потребности на младите, тя няма следователно да е съвременна.
Център на всичко пък да е учителят е погрешна постановка, която е обременена с авторитарно, недемократично мислене. Вярно е, не отричам, че учителят следва да има огромна отговорност, да проявява голяма активност, да е истински духовен водач и лидер, но той не може да стане център на всичко, не може да измести ученика от това негово суверенно място, щото тогава всичко в крайна сметка отива по дяволите. Обаче се оказва, че постановката "учителят следва да е център на всичко" е заседнала дълбоко в съзнанията на хората, които се съпротивляват да приемат същинската промяна в образованието, с която то наистина ще бъде осъвременено.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар