Срещнах на улицата баба Марийка (читателите на този блог добре знаят коя е тя), поговорихме си, тя ми каза, че ми била приготвила... подарък, настоя да дойда с нея в квартирата й за да ми го даде. Няма как, за да не обидя възрастната жена, отидох с нея - като й помогнах да си занесе багажа (беше купила храна за котките). И като отидохме в квартирата тя извади приготвения подарък. В него имаше една копринена чисто бяла риза, две вратовръзки (в живота си не съм слагал на врата си вратовръзка!), един парфюм, малко шишенце уиски марка "Черен овен" и пакетче фъстъци. Всичко това беше сложено в стилна, хубава торбичка, специално купена.
Благодарях й за подаръка, тя ми заяви, че искала да ми го подари непременно защото нищо до този момент не ми била подарявала, пък искала да ми благодари с нещичко за... добрината, която съм бил оказал към нея. Подари ми и две-три дрехи, които най-вероятно ги е намерила в контейнерите за боклук, но били чисто нови, по нейните думи (добре изглеждат, ще ги изпера и ще ги нося, то аз съм си и бедняк, който други дрехи не може да си купи, пък и подарък не се връща!).
Седмица мина оттогава, но ето, сега вече дойде празникът, а се сещам тази сутрин за толкова трогателния жест на баба Марийка - една възрастна жена, на която почти никой не обръща внимание като я срещне на улицата. Тя ми се почувствала задължена само за това, че към нея се отнесох човешки, проявих към нея човечност, представяте ли си, тя ми благодари за това, че съм бил човек в отношението си към нея - давате ли си сметка какво означава това?! Награди ме баба Марийка само заради това, че съм бил човек, че съм постъпил човечно - сещате ли се какво значи това? Вече ни награждават когато сме човеци!!!
На фона на ширещата се безчовечност, безчувственост, безразличие човечността, видите ли, се е оказала вече нещо като прецедент, заслужаващ специална награда! Един много рядък прецедент е човечността у Нашенско, разбирате ли ме за какво всъщност намеквам?! Майко мила, докъде сме стигнали, докъде сме я докарали, представяте ли си?!
След малко тръгвам, поемам пътя към родното си място Долна баня - за да бъда поне ден-два с майка ми. Тя ме очаква. Със съпругата си ще пътуваме. С влака ще пътуваме. Колата ми е развалена и не мога да си позволя да я ремонтирам.
Желая ви хубав ден! Празнувайте, пък се и позамислете малко по време на празника. Празникът всъщност за какво е - за да ядем сами ли? И да си почиваме? Ами душата ни нали също иска да "яде"? Какво "яде" душата ни ли? Ами мисли "яде" душата ни! Това е нейната "храна". Мислите, идеите, истините, духовни са "нещата", с които се "храни" душата ни.
Но мислите трябва да се родят в собствената ви душа. Да са си ваши. Душата ни се "храни" със "собствено гориво", така да се рече. Странно се държи душата ни. Не оставяйте, прочее, душите си съвсем гладни. Добре е да престанете само да угаждате на стомасите си.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар