Злото е това, което правим когато се откъснем от своя Бог

Веднъж професор, който бил убеден атеист, задал на един от студентите интересен въпрос:

- Бог добър ли е?

- Да.

- А дяволът добър ли е?

- Не.

- Правилно. А сега ми кажи съществува ли зло на Земята?

- Съществува.

- Злото е навсякъде, нали? И Бог е създал всичко, така ли е?

- Да.

- Тогава кой е създал злото?

Студентът замълча.

Професорът продължи:

- На планетата има ли извращения, наглост, болести, невежество? Всичко това го има, нали?

- Да, сър.

- И така, кой ги е създал?

Студентът отново замълча.

- Науката утвърждава, че човек притежава пет чувства, за да изследва околния свят. Кажи ми, синко, ти някога виждал ли си Бога? Слушал ли си Го? Усещал ли си Го? Пробвал ли си Го на вкус? Помирисал ли си Го?

- Боя се, че не, сър.

- И все още вярваш в него?

- Да, сър, вярвам.

Професорът продължи:

- Изхождайки от получените изводи, науката може да утвърждава, че Бог няма. Ти можеш ли да противопоставиш нещо на това?

- Не, професоре. Аз имам само вяра.

- Именно. Вярата е главния проблем на науката.

В този момент друг студент вдигна ръка:

- Мога ли да Ви задам един въпрос, професоре?

- Разбира се.

- Професоре, а студът съществува ли?

- Що за въпрос? Разбира се, че съществува. На теб никога ли не ти е било студено?

Аудиторията се засмя на този нелеп въпрос.

Студентът продължи:

- Всъщност, сър, студ не съществува. В съответствие със законите на физиката това, което наричаме студ, в действителност се явява отсъствие на топлина. Един обект може да се изучава по отношение на това притежава ли и предава ли енергия. Абсолютната нула (-273оС) е пълно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и неспособна да реагира при тази температура. Студ не съществува. Създали сме тази дума, за да опишем това, което чувстваме при отсъствие на топлина.

Аудиторията замлъкна.

Студентът продължи:

- Професоре, тъмнината съществува ли?

- Разбира се. Какво е нощта, ако не тъмнина.

- Вие пак не сте прав, сър. Тъмнината също не съществува. В действителност тъмнината е отсъствие на светлина. Можем да изучаваме светлината, да я разлагаме с призма, да изследваме дължините на вълната на всеки цвят, но не и тъмнината. Един обикновен лъч светлина може да нахлуе в света на тъмнината и да го освети. Как можете да разберете колко тъмно се явява дадено пространство? Вие измервате само количеството светлина, което в дадено място. Тъмнината е понятие, което човек използва, за да опише какво става при отсъствие на светлина. А сега кажете, сър – съществува ли смъртта?

- Разбира се. Има живот и смърт – обратната му страна.

- Отново не сте прав, професоре. Смъртта – това не е обратната страна на живота, а неговото отсъствие. Във Вашата научна теория има сериозен пропуск. А какво ще кажете, сър, съществува ли злото?

Този път професорът отговори не толкова уверено:

- Съществува, нали го виждаме всеки ден. Жестокостта между хората, множеството престъпления и насилието по целия свят. Тези примери се явяват като проявление на злото

На това студентът отговори:

- Злото не съществува, сър, или, най-малкото не съществува за него самото. Злото – това е просто отсъствие на Бога. То прилича на тъмнината и студа: думата е измислена от хората, за да опишат отсъствието на Бога. Бог не е създал злото. Злото – това не е вяра или любов, които съществуват, като светлината и топлината. Злото е резултат на отсъствието в сърцето на човека на Божествена любов. Това е като студа, който настъпва когато няма топлина, или като тъмнината, която настъпва, когато няма светлина.

- Какво искате да кажете, млади човече?

- Професоре, Вие учите студентите на това, че ние всички сме произлезли от маймуните. Вие наблюдавали ли сте еволюцията със собствените си очи? Никой не е виждал този процес, което означава, че Вие сте в по-голяма степен свещеник, а не учен.

Аудиторията избухна в смях.

След пауза студентът попита еднокурсниците си:

- А сега кажете, има ли някой в тази аудитория, който да е видял мозъка на професора? Да го е чувал, помирисвал, да се е докосвал до него?

Студентите продължиха да се смеят.

- Видимо, никой. Тогава, опирайки се на научните факти, може да се направи изводът, че професорът няма мозък. При цялото ми уважение към Вас, професоре, как можем да се доверяваме на казаното от Вас на лекциите?

В аудиторията отново увисна тишина.

Професорът промълви:

- Мисля, че трябва просто да ми повярвате.

- Именно! Между Бога и човека има само една връзка – това е ВЯРАТА!

Професорът седна.

Студентът се казваше Алберт Айнщайн. (Тази история намерих на страницата на Момчил Дойчев.)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo