Бяхме на този великолепен, величествен, красив син митинг с моите приятели, двадесет и кусур годишни тогава и с Мартин, с когото вече бяхме сгодени и беше дошъл да уреждаме безумните бюрократични изисквания за сватбата ни на 15 юли. Дядо ми беше дошъл в София да види синьото чудо! Днешна България, въпреки всичките ни разочарования, е много различна от България през 1989/1990 година.
Българите не се молят на МВР за изходни визи и не чакат с денонощия пред чуждите посолства, за да получат входящи визи. Българите днес общуват свободно с хора от цял свят, пътуват свободно по света, работят и учат, в която си страна искат. Днес сме несравнимо по-добре от ония години, в които се редяхме с часове по безкрайни опашки в студ и пек, с часове! Днес имаме западни коли, модерни мебели, българите не се различават по своето облекло от хората в САЩ или Западна Европа. Имаме свобода на словото, макар и накърнявана, но я имаме. Имаме защитата на НАТО, която защита ни гарантира, че Русия не би могла да стори с нас това, което направи с Чечения или с Грузия, или с Украйна.
Какво нямаме? Нямаме все още нужните: правна и демократична култура, работещо правосъдие, нямаме кураж и познания, нямаме истински интелектуален елит, нямаме мая.
Нямаме добро образование, което да учи бъдещите граждани на България не да зубрят наготово и безкритично нечии "истини", а да мислят самостоятелно и логично, за да не стават лесна жертва на политикани и манипулатори. Да ги възпитава не идеологически, а в човещина, в култура на водене на дискусия, в разумна толерантност към различното мнение и към различните хора, в разумна солидарност като същевременно не изпускаш от очи собствените си възможности да помогнеш и защитата на собствените си интереси.
(Защото глупостта не е толерантност. Защото само разумният човек знае границите на възможностите си и само той може да спасява. Глупакът ще се хвърли да спасява давещите се и ще потъне заедно с тях. Както са ги учили навремето във ВНВУ: офицерът няма право да е смел, ако не е умен и подготвен. Защото смелостта на глупака ще погуби войниците, които той командва. Та така и с левичарските приказки за прием на повече бежанци, които са всъщност икономически емигранти, а не бежанци. Европа не може да приеме всички бедни и страдащи от Африка и Азия.)
Много неща нямаме.
Нямаме качествено здравеопазване, нямаме качествена неподкупна журналистика (имаме всъщност, но е свряна в кьошенцето и притисната от продажни, гласовити и нагли бездария);
нямаме прилични, морални, интелигентни политици или ако имаме, те са изтласкани в периферията и гласът им не се чува;
нямаме читав интелектуален елит, който да притежава забележителна ерудиция, кураж и непреклонна почтеност, а не: конформистки, снобски, страхлив, непочтен и повърхностен.
Но имаме най-важното: свободата! И сме длъжни да я защитим. Длъжни сме да се самообразоваме, да си поставим ясни и конкретни цели, стъпка по стъпка да се борим за нужните промени и да спасим страната си от раковите разсейки на тумора на тоталитарната държава. Длъжни сме да се лекуваме и да се борим срещу мутиралите клетки на тоталитарния рак, които все повече обхващат България.
Стига хленч, иска се мислене, разум и разумни действия на обединени от обща цел и мисъл хора!
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Съгласен съм, че имаме най-важното, свободата - и че сме длъжни да я защитим! Но какво да правим че голяма част от съвременните българи въпреки че имат свобода не знаят какво да правят с нея? И по тази причина са готови да я харижат на всеки, който им обещае "да ги оправи"?! Култивирането на действено и действително самосъзнание за свободата, включващо и поведението, реакциите на действително свободния човек - ето нещото, което няма как да постигнем без да осъществим така потребният ни поврат в образованието и възпитанието на младите хора!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар