Истинският Видовден дойде - или съвсем скоро ще дойде!!!

Вчера с гражданина г-н Гълъб Костадинов по негова инициатива посетихме сградата на пловдивската ПГЕЕ (училището, от което в последните 4 години години директорката на два пъти ме уволнява, съдът ме връща на работа като учител по философия и гражданско образование в това училище, тя пак ме уволнява, изобщо на въпросната епична сага краят изобщо не се вижда!), накратко разказано какво се случи на срещата ни с директорката можете да разберете ето оттук: Какво стана днес в кабинета на директорката на ПГЕЕ (в това клипче отговарям по телефона на въпроса "Какво стана?" на един друг ангажиран, т.е. небезразличен пловдивски гражданин, именно на г-н Любен Воденичаров).

По повод на случилото се във вчерашния ден - той пък, по една случайност, се оказа... Видовден! - ми се ще нещичко тук да добавя в тестови вид, но понеже комуникацията на нормално мислещи и човечни граждани с обюрократизирали се чиновници и властници, по моя предостатъчно богат опит, се оказва, така да се пълна безнадежност или, иначе казано, кауза пердута, ще ми се наложи да пиша по начин, по който има известна, пък макар и съвсем нищожна и минимална надеждица все пак поне малко от малко да повлияя на разпищолилите се, да не кажа разгащили се от арогантност нашенски властници от най-ниското ниво (забелязал съм, че колкото на по-ниско ниво е някакво началство у нас, толкова повече има обичай да се разгащва, най-разгащените са именно намиращите се на най-ниското ниво властници, което обаче не значи, че намиращите се на най-високото ниво са се разгащили кой знае колко малко; всички си се разгащили общо взето колкото могат, само дето най-разгащени са, по моите наблюдения, тия, които са на най-ниското ниво!) Да, но преди да почна своя текст, искам да приведа тук едно доста добро разяснение на въпроса що е кауза пердута, употребих този израз, но понеже, както отбеляза наскоро една дама, съм се бил крайно много "одаскалил", нема начин по тази причина да не дам това пояснение, което ме впечатли, намерих го на ето това място и го цитирам тук:

Зная какво е значението на "кауза пердута" и със съжаление установявам, че все повече неща могат да се класифицират под това определение. За мен изгубена кауза са опитите да промениш някого, да го накараш да прозре определени истини и да погледне нещата под друг ъгъл. Изгубена кауза е да спориш с някого и да го убеждаваш в правотата си, при положение, че той отказва да приеме чужда гледна точка. Изгубена кауза е да се опитваш да наливаш мозък и морал на разни индивиди, които открай време го карат просто на съществуване - безцелно и изпразнено от смисъл. Повечето политици, повечето институции, повечето хора са кауза пердута... и това е изключително тъжно и обезпокоително.

Напълно вярно е това обяснение, изцяло го споделям; ето, вчера в директорския кабинет се случи точно това, осъзнах за кой ли път с каква невероятно безнадеждна кауза пердута съм се захванал в своите опити да образовам и дори да обуча на елементарна човечност въпросната самозабравила се изцяло властваща особа, опиянена до крайна степен от наркотика на властта. Но пак за мен, както ви е известно, да си изпълнявам своя човешки и учителски (философски) дълг е любимо занимание, то по тази причина аз съм изключително упорит и настойчив, другояче казано, обичам да работя по каузи, които за момента може да са "пердута", може да изглеждат напълно изгубени, но ако се погледнат в една друга, по-различна перспектива, няма да се окажат чак толкова безсмислени, напротив, безкрайно смислени са. И ето, аз работя най-настойчиво не само за промяната на съзнанието (начина на мислене на въпросната властваща особа, но и на съзнанията на стотиците ученици, които, няма начин, се влияят изключително много от случващото се, на което, както ви е известно, аз давам пълна гласност именно по тази причина, да помагам за промяната на съзнанията най-вече на младите, и то в една съвсем позитивна и градивна насока; тия многозначителни истории също така влияят, убеден съм в това, на родителите на моите (пък и не само на моите) ученици, влияят, няма как да е иначе, на учителите, които, знам добре това, също така редовно четат моите текстове и гледат моите видеа, телевизионни предавания и пр., изобщо съзнанията на страшно много хора, при това намиращи се по целия свят, като се почне от далечна Австралия, та се стигне до... Аляска, имат възможността да се повлияят и променят под въздействието на моите думи (пиша тия неща за да ядосам, т.е. да доставя малко "духовна храна" или емоции на завистниците и на троловете, и те заслужават някак да вегетират в своето така незавидно и тъпо състояние!). Та ония, които си мислят, че това, с което съм се заел - да работя за непосредствената и практическа реална демократизация, а това значи декомунизация (не само) на отношенията в училищната общност, към която принадлежа, една обречена същинска кауза пердута, да имат много здраве от мен, но това съвсем не е така, а пък постиженията ми съвсем скоро, убеден съм в това, ще бъдат разбрани и дори признати в един момент от всички (живот и здраве да е само!). Та ето сега, след тези необходими разяснения, да пристъпя към конкретната задача, която съм си поставил.

Обюрократизиралите се тотално и безнадеждно властващи началства не разбират друг език освен бюрократичния език или жаргон, който обаче е така устроен, че с много думи да не кажеш абсолютно нищо; знаете, аз от години експериментирам, т.е. пиша някакви, тъй да се рече, "административни текстове" (жалби, доклади, отворени писма, петиции, апели и какво ли не още) до разни висшестоящи, но пребиваващи в пълен душевен (и мисловен най-вече) ступор институции, написах без преувеличение цяла една... планина от такива документи, ефектът от тях, както вероятни си мислите, е напълно и абсолютно... никакъв, нали така си мислите, признайте си поне това де? Да, ама не, аз въпреки всичко смятам, че ефект има, знаете, за мен значим е ефектът върху съзнанията, аз това целя, по тази причина съм се превърнал в... капка, която, както е известно, като капе цели векове в скалата, пробива все пак дупка; да, но аз нямам, не разполагам с такъв времеви ресурс какъвто е вечността; но съм убеден, че постоянството и търпението се възнаграждават в крайна сметка. И ето, аз имам вече някои обнадеждителни симптоми, такъв един симптом е реакцията на гражданина г-н Гълъб Костадинов, бивш пожарникар, бивш полицай, сега сравнително млад и деен пенсионер, който реагира съвсем човечно и бих казал граждански, т.е. както подобава за гражданин, т.е. сам предложи, понеже му писнало, да дойде с мен и да поговори с въпросната администраторка - та да й каже в очите някои простички истини, които тя, за жалост, не само съвсем не съзнава, но и си позволява напълно да игнорира; г-н Костадинов (той при това сам каза и в моето телевизионно предаване и вчера на срещата, че не само е бил партиен член (на БКП) преди 1989 г., но дори е бил и партиен секретар, нещатен обаче, пари и заплата за това не е получавал, представяте ли си, и ето, такъв човек реагира съвсем адекватно, при това като истински демократ, на създалата си ситуация, при това този човек, г-н Костадинов, може да послужи за пример на мнозина, които само на думи се смятат за демократи, ала на дело това, така да се каже, изобщо не им личи! Е, драги мои читатели и приятели, доживяхте деня, в който от мен на прочетете добри думи за един... бивш комунист и дори, моля ви се, бивш партиен секретар на БКП (!!!), ето, порадвайте се на историческия момент, не само ги казвам най-отговорно тия думи, но и ги пиша напълно съзнателно, този човек, г-н Костадинов, независимо от всичко, показа вчера на дело, че е достоен човек и гражданин, постъпи по един образцов за човека и гражданина начин, което предизвика у мен, "крайния антикомунист", моето искрено, бих казал дори сърдечно възхищение! Разбира се, ний с г-н Костадинов прекрасно си поговорихме след посещението ни в кабинета на директорката, там, на тротоара пред централния вход към двора на ПГЕЕ, на онова "историческо място", където аз така самотно протестирах миналата година цели 77 дена (!) и тогава почти никой не ме подкрепи истински, на дело; да, но ето, сега, година по-късно, имах щастието да се убедя, че моята борба не и била съвсем безсмислена, напротив, започна да дава плодове. Както и да е, искам тук специално да отбележа, че г-н Костадинов в нашия така човешки и много приятен разговор ми сподели нещо, което аз напълно разбирам: че му се е наложило да влезе в БКП единствено по служебни, така да се каже, причини, ако не го е сторил, не е мила никакъв шанс да постигне нещо в кариерата - в партията-държава, в която живеехме тогава; имало е много други такива хора, които са били принудени и дори заставени да влязат в БКП, трябва да отчетем и този момент (не е било лесно да си учил, да си се подготвил за дадена професия, а след това да се окаже, че няма да имаш никакво развитие в йерархията ако не встъпиш в БКП, това са неща, които за разбираеми), ето, на мен ми се удаде възможност да срещна още един такъв човек, поставен в това положение, но запазил, дето се казва, и разсъдъка си, и ценностите си, и човечността си, при това имащ, както казах, истински демократичен манталитет (по време на протеста миналата година при мен често идваше да седи и да си говорим един друг човек, бивш военен, офицер, казва се Дечо, който също на млади години е бил и член на БКП, и партиен секретар също, но сега, в наши дни, си е човек не само с демократични, но и най-сърдечни антикомунистически разбирания и позиции!). Ще каже някой, че обръщам внимание на несъществени неща, нека да каже каквото иска, аз бях длъжен да разясня този момент, а пък факта, че г-н Костадинов е лично познат (и състудент) на г-н Премиера Борисов, е друг интересен момент, който засега тук, по понятни причини, няма да коментирам изобщо - въпреки че този факт в разговора ни с директорката безкрайно силно впечатли тази последната, това съм длъжен специално да подчертая, та силно се заинтересува какъв е този човек и гражданин, при това лично познат и дори приятел с Премиера, който е дошъл, моля ви се, да разговаря с нея по тъй неприятния й казус, свързан с нейния, както тя си мисли, "заклет враг" Ангел Грънчаров, представяте ли си?! Аз като психолог на тия толкова многозначителни моменти, разбира се, няма как да не обърна внимание, въпреки всички рискове, вярвам, се досещате сами какви са тези рискове. Не ето, факт, че г-жа директорката силно се впечатли от обстоятелството, че г-н Костадинов е лично познат не само с г-н Премиера, но и с други известни фигури от властта тук, в Пловдив, той сам го каза това пред нея, а пък тя, както казах, прояви нескриван интерес към това обстоятелство, което пак нещо говори и показва де, ний знаем, както твърди мълвата, че тя самата имала връзки, за които, тай да се рече, всеки би завидял, ето, сега се запозна с човек, който също има някакво влияние във въпросните управляващи среди и върхове!

Майчице, аз се олях този път, изглежда съм почнал да пиша като някаква стара клюкарка, а, дали пък не се изложих като писах за всички тия неща?! Докъде ли ще ме доведе моето правдолюбие, а, дами и господа, другарки и другари съдебни заседателки и заседатели, кажете нещо по тази пункт де, дали моето правдолюбие и искреност на са симптом на невероятно голямата ми... тъпунгерщина или глупавост, а, дали пък и това не е една несъмнена истина, която съм длъжен да призная?! Щото за такива неща оправните, практичните хора мълчат, а ето аз нищичко не крия, не ща да използвам някакви "връзки" по обичайния подмолен и таен начин, напротив, всичко си казвам, и то, моля ви се, доби без... бой, представяте ли си какъв невероятен идиот, от тази страна погледнато, е авторът на този блог?! Всички оправни люде мълчат като попаднат на някакви хора с връзки и почват мигновено да правят съответните неща с оглед да осребрят връзките и влиянието си, а ти, тъпанарино Грънчаров, вместо, примерно, да седнеш да се примолиш на въпросния господин да ходатайства за теб с оглед да си намериш някъде некаква службица, си почнал да пишеш самата истина, при това, идиотино непоправим, си толкова тъп, че не използваш връзчицата си за друго, а само за да се върнеш на презряното си... учителско място, не, ти, Грънчаров, наистина си непоправим тъпунгер!!! Както и да, нека да съм какъвто ви харесва, Грънчаров нека да бъде и тъп, и всякакъв, той обаче, трябва да признаете, може обаче да прави нещата така понеже иска да постигне нещо значително по-голямо и истински важно, а именно да помогне за промяната на съзнанията на всички нас, в това число най-вероятно се налага и моето собствено съзнание не само да се промени, но и да се обогати (аз промяната в душите и съзнанията я свързвам с обогатяването, инертните души са крайно бедни, не знам дали сте забелязали поне това?!). Та значи имайте на ума си, че моята цел може да е по-голяма и дори да е, така да се каже, възвишена, недейте, моля ви се, да обявявате своите собствени ограничени представи за нещата за критерий на самата истинност! (В тази връзка ето едно доказателство за тезата ми, ето един крайно показателен пример: Вълнения на мои ученици по повод на предстоящото ми завръщане в пловдивската ПГЕЕ. А ето сега и въпросния документ, който все пак искам да сътворя и да изпратя на пребиваващите в пълен ступор висшестоящи институции:

До учениците, учителите, родителите и гражданите, до ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ и до ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ-Пловдив

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-жа Милена Ц. Дамянова, Председател на КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА в Народното събрание на Република България

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До Представителството на Европейската комисия в България

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел И. Грънчаров, гражданин, безработен учител по философия от Пловдив

Здравейте, драги дами и господа от народа, от държавните институции и от медиите,

Искам вкратце да ви съобщя за последните факти около развитието на тъй епичната, грандиозна и историческа по размаха си административна сага и епопея, свързана с изблиците на изключителния административен талант на световноизвестната вече директорка на пловдивската ПГЕЕ, училището, известно сред пловдивчани все още като "ТЕТ-ЛЕНИН".

Вчера, 15 юни 2018 г., иначе казано, на връх... Видовден (!), скромна гражданска делегация, състояща се от двама човека, именно от моя милост и от г-н Гълъб Костадинов, виден и активен пловдивски гражданин с демократични убеждения (именно по негов почин се състоя тази среща!), посети кабинета на г-жа Стоянка Анастасова, директор на пловдивската ПГЕЕ и направи самоотвержен опит да разговаря с нея. Опитахме се, дето се казва, да встъпим в диалог с г-жа директорката, ала това, за жалост, не ни се удаде - поради пословичната недиалогичност на г-жа директорката. Г-н Костадинов вкратце съобщи на г-жа директорката, че по неговото възприятие на човек и гражданин от ХХI-ия век е недопустимо да се случва това, което се случва, а именно една директорка на училище години наред (!!!) да си позволява да проявява едно недопустимо репресивно и дискриминационно отношение към едно друго човешко същество, което при това е на почтена възраст, при това е учител и философ, а именно да го гони от работа, да го обижда че е "пълен некадърник", че "не става за учител" и прочие, вкратце казано, г-н Костадинов сподели преценката си, че такава абсурдна история, по неговите представи, не само че е недопустима в съвременните условия, но тя също така крайно много дискредитира най-вече самата институция, нанася непоправими вреди на училището, да не говорим какъв ефект има това върху съзнанията на учениците; г-н Костадинов призова г-жа директорката да направи нужното този сюреалистичен и свръхабсурден, кафкиански по естеството си конфликт най-сетне да бъде прекратен, за което се иска нещо най-простичко, а именно г-жа директорката да изпълни повелите на закона, именно да преведе в изпълнение Решението на Окръжен съд в Пловдив, който отмени заповедта за уволнение на учителя по философия и гражданско образование в ПГЕЕ и го възстанови на длъжността му. Подчертан беше и моралният, чисто човешки аспект на проблема, изтъкнато беше, че въпросният толкова безпощадно гонен от училището учител по философия е доказано диалогична личност, с която винаги може да се постигне задоволителен компромис. Това вкратце беше смисъла на изказването на гражданина Костадинов, предавам го възможно най-ясно и кратко.

Госпожа Анастасова изслуша с изражение на нескривана досада по лицето речта на г-н Костадинов и с излъчващ ледена студенина тон заяви, че тя няма да изпълни решението на Окръжен съд за възстановяването на работа на "лицето" Грънчаров - понеже тя е имала добрината да заведе ново дело във Върховния Касационен съд, с което иска отмяна на тъй неприятното й решение на Окръжен съд. На опита ни да възразим, че в месеците, в които ще тече новото съдебно дело нещо не пречи решението на Окръжен съд да бъде изпълнено, според разпоредбите на закона, г-жа Анастасова обаче възрази, че не споделя такъв подход; оказа се също така, че на нея й е изцяло чужда чисто човешката, морална страна на проблема, свеждаща се до това, че въпросният учител по философия и гражданско образование, именно моя милост, в месеците, в които тече съдебното дело във ВКС, след година и половина принудителна безработица ще му се наложи да преживее още месеци наред в най-унизителни условия, без никакви средства за съществуване, още повече, че Директорския синдикат в Пловдив, действайки по "колегиални подбуди" на съпричастност с директорката на ПГЕЕ, се погрижи на два пъти да уволни и съпругата на въпросния учител по философия, именно моята съпруга, която независимо от това, че има две магистратури, по начална училищна педагогика и по английски език (!), вече също година и половина е безработна само по причина на това, че е съпруга на тъй неприятния на местните образователни бюрократи борец свобода в образованието, за човешките си права и достойнство "пощръклял" учител по философия.

Та значи (простете за тъй изкуственостите на тъй непривичния ми административен език, на който ми се налага да пиша това изложение, засягащо, както сами се убеждавате, теми и проблеми, които са неизразими чрез този толкова тежък, закостенял и неподвижен език и стил!) г-жа директорката има добрината за сетен път да покаже, че всякакви "либерални глезотии" като призиви пълноценна диалогичност, човечност, морал, разбирателство и пр. са й изцяло чужди, тя, видите ли, имала огромно сърце, което било способно да се издигне над лигавщините, свързани с всичко човешко - понеже било изцяло владяно от префинените премъдрости на... бюрократичното бездушие; простете, но аз така разчетох нейните тъй многозначителни реакции в директорския кабинет. И на това основание сметнах за необходимо да доведа до вашето знание тези толкова обезпокоителни симптоми, маркиращи едно съвсем несъвременно, неадекватно на нуждите на съвременността съзнание на въпросната властваща администраторка, която от тази гледна точка се изявява без никакво неудобство като носителка на манталитет, който е изцяло чужд не само на духа, но дори и на буквата на новия закон за училищното образование; за нас, като граждани, е напълно недопустимо управници от такова (пък и от каквото и да било друго!) ниво да си позволяват да демонстрират такова едно пълно пренебрежение и неуважение на самия закон! Имаме чувството, откровено признавам това свое усещане, че г-жа директорката на ПГЕЕ ("ТЕТ-ЛЕНИН") в Пловдив живее със съзнание, което е било характерно за съвсем други времена, за щастие отдавна отминали, когато властващите си мислеха, че никакъв закон, нито морален, нито човешки, нито писан, нито неписан, нито някакъв друг не може да бъде преграда пред техния "революционен", моля ви се, произвол, характерен за истинските комунисти. Простете, но съм длъжен изрично да подчертая, че демонстрациите на такава една крещяща анахроничност и на такъв неприкрит волунтаризъм са напълно недопустими - особено пък за един ръководител на учебно-образователно, възпитателно и личностно формиращо учреждение, намиращо се в съвременна, европейска и демократична страна!

Във връзка с казаното и по повод на това, че г-га Анастасова на нашата среща вчера не показа никакво желание е готовност за водене на диалог, се принуждавам тук в писмен вид да отправя към нея следните въпроси, които аз лично бях решил да й задам, към тях прибавям и въпросите, които гражданката Мария Василева писмено ми предостави и ме помоли от нейно име да ги задам на директорката на ПГЕЕ; ето тия въпроси, на които, надяваме се, г-жа директорката Анастасова ще ни отговори по надлежния и предписан от закона начин и то в писмен вид, преосмисляйки своята досегашна крайно недиалогична позиция:

1.) Какви са постиженията в преподаването на философия и гражданско образование след моето изритване от училището? Можете ли да приведете доказателства, и то несъмнени, че моето изгонване се е отразило благотворно върху качеството на обучението на учениците?

2.) Защо си позволихте да назначите на моето място, т.е. да преподава философия човек, който дори няма... философско образование? Справи ли се този човек с възложената му от Вас задача, а именно по "единствено правилния начин" да обучава учениците в тънкостите на философското мислене - при положение, че в тия тънкости самият този учител изобщо не е бил обучаван?!

3.) Как ще бъдат възмездени ония щети върху образованието и възпитанието на учениците, които Вашите собствени действия и бездействия им причиниха в тия паметни и бурни 4 години, в които вие водите своята титанична лична война срещу титулярния учител по философия и гражданско образование?

4.) Запознати ли са Общественият и Педагогическият съвети на училището с предишни мои обръщения и доклади към тях, бихте ли имала добрината да ми съобщите в надлежния писмен вид тяхното становище по повдигнатите от мен проблеми?

5.) Съзнавате ли, че по закон сте задължена в писмен вид да отговаряте на жалбите и предложенията на гражданите?

6.) Защо до този момент си позволявате така драстично нарушавате закона и нито веднъж в тия години не сте ми отговорила по надлежния ред на нито едно мое било изложение, било жалба, било предложение, било доклад и прочие, писани от мен именно от позицията ми на гражданин-данъкоплатец?

7.) Защо не направихте нищо за да уведомите училищната общност за моята инициатива за създаване на КРЪГЛА МАСА ПО ДЕМОКРАТИЗАЦИЯТА, защо до този момент на нашите срещи не допуснахте нито един представител на училищната общност, било на учители, било на ученици, било на родители?

8.) Давате ли си сметка какво означава това, че съвсем умишлено стопирате и блокирате инициативи на граждани, насочени към това да подпомогнат реалната демократизация и демокунизация на отношенията в училищната общност?! Нима Вие съвсем отговорно и съзнателно (умишлено) пречите на действието на конкретни разпоредби на действащия Закон за училищното и предучилищното образование?

9.) Защо сте такава откровена противничка на гласността като основен признак на функциониращата демокрация? Защо не позволявате да се направи видеозапис на срещите ни от инициативата КРЪГЛА МАСА ПО ДЕМОКРАТИЗАЦИЯТА на нашата училищна общност? Защо толкова силно се страхувате казаното на тия срещи да стане публично достояние? (Ако поканим "Господари на ефира" или някой друг репортер от националните телевизии, пак ли ще се разпоредите да им бъде отнета камерата (както вече постъпихте на предишната ни среща?)?

10.) Съзнавате ли, че господин Грънчаров, работейки като водещ на предаване в Пловдивската обществена телевизия, има пълното право да записва и да разпространява запис от такива срещи и разговори - към които има огромен обществен интерес? Той е упълномощен от медията си, Вие как се осмелявате да се разпореждате и да пречите на граждани и на представители на медиите да си вършат работата? Докога ще си присвоявате компетентности и правомощия, които нямате и по принцип не можете да имате?

11.) Как ще обясните използването на финансови средства за изплащане на обезщетения (адвокатски хонорари и командировъчни) за делата, които водите Вие и тези, заведени от ощетените от Вас лица? Давате ли си сметка, че това са средства на данъкоплатците, които Вие неправомерно харчите без да сте питали нас, данъкоплатците, дали сме съгласни нашите пари да бъдат употребени за изплащане на обезщетения за отмени от съда Ваши заповеди за уволнение на учители? Съзнавате ли каква недопустима е злоупотреба с обществени средства? Кога ще обявите похарчената до този момент сума по изплащане на обезщетения и адвокатски хонорари за изгубени от Вас съдебни дела? Като граждани настояваме да знаем величината на този неправомерен разход на обществени средства, т.е. на средства на данъкоплатеца!

12.) Вие като директор на училище над закона и над решенията на Върховния съд ли стоите, та уволнявате повторно върнат на работа от ВКС учител? Докога, за да си задоволявате свои лични субективни и емоционални капризи, ще си позволявате да репресирате учителя по философия и гражданско образование, двукратно уволняван и двукратно възстановяван на работа от съда?

14.) Вие като директор на учебно заведение нима толерирате всекидневните злостни и обидни коментари на някаква анонимна учителка, бивша или настояща, под публикациите в блога на г-н Ангел Грънчаров? Тя не излага само себе си, но и училището, и Вас, и всички учители пред обществеността - как се отнасяте към призивите, отправени от тази "учителка" към учениците за физическа саморазправа с учителя в двора на училището, тя прави това нещо вече многократно?

15.) Какви са Вашите истински и действителни мотиви за отстраняването на учителя Грънчаров, защото той определено не е некадърен?! Ще проявите капка достойнство и съвест да ни съобщите своите истински, нелъжливи мотиви за неговото уволнение!? Нима си мислите, че някой се връзва на лъжите Ви, че титулярният учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ Ангел Грънчаров бил "доказан пълен некадърник", че "няма никакви качества да бъде учител" и пр.? Ще се засрамите ли някога за тия свои лъжи и клевети? Вие наистина ли не съзнавате, че е крайно недопустимо и е морално укоримо директор на училище да лъже и да клевети така грозно един друг човек и колега-учител?

16.) На това понеже имате много връзки ли се дължи Вашето така огромно самочувствие, довело Ви до пагубната грешка да си мислите, че сте дори не само над закона, но и над повелите на човешкия морал? Обществеността иска да знае и отговора на този въпрос: Вие снаха на сестрата на тодорживковия премиер Георги Атанасов ли сте? А съпругът Ви бивш щатен партиен секретар в пловдивското управление на ДС ли е? Верни ли са слуховете, че той бил личен приятел с Бойко Борисов и Цветан Цветанов? На какво, искаме да знаем като граждани, се крепи Вашата толкова коварна илюзия, че можете да си позволявате всичко, което Ви скимне, включително и с действията си да застрашавате не само достойнството и здравето, но дори и живота на репресираните от Вас жертви (знаете добре, че г-н Грънчаров е с тежко сърдечно заболяване и при причинените му от Вас обиди, унижения и страдания е цяло чудо, че все още не са го убила!)?

17.) Как успявате да държите под контрол и да превръщате в свои пионки не само инспекторката по философия Кръстанова, но дори и началничката на РУО Пловдив Киркова, които до този момент нещо не предприеха за да предотвратят нито Вашите манипулации, нито предприемания от Вас грандиозен административен произвол?

Имаме още много въпроси, които искаме да Ви зададем, но и тези са достатъчни като начало. Очакваме този път най-сетне да изпълните предписанията на закона и в надлежния писмен вид да отговорите на въпросите ни - един по един, както сме Ви задали. Искаме да Ви напомним една най-простичка истина, която е време да осъзнаете: че властта не е нищо друго освен огромна отговорност! Ето го и последния въпрос, който се надяваме сама отдавна да сте си го задала вече, но все пак искаме да проявим добрината и да Ви го формулираме пределно ясно:

Кога ще поемете цялата отговорност за стореното като директор на пловдивската ПГЕЕ и ще си подадете сама оставката?

Още повече, че изпълнихте два пълни управленски мандата, в които успяхте да сътворите такива гафове и зулуми, че не само историята на това нещастно училище, но и историята на цялото многострадално българско образование непременно ще Ви запомни!

Уважаеми дами и господа от висшестоящите управленски нива: настояваме и Вие най-сетне да си изпълните дълга и в така и така създалата се ситуация да направите най-сетне нужното! Защото когато един управленец на по-ниско административно ниво се се провали така грандиозно и висшестоящите органи нищо не правят за да плати за вината си, тогава цялата негова отговорност автоматически се поема от тях! Вярно, знаем, вие разчитате на размиването на отговорността, характерна на системата на бюрократичното нищонеправене, но имайте предвид, че нашето, на гражданите, търпение спрямо управленските абсурди, безобразия и беззакония, които се вършат пред очите ни, не е безпределно! Знайте и това! Това нещо никога не го забравяйте! Макар че Видовден беше вчера, истинският Видовден и за вас скоро ще дойде!!!

Желаем Ви приятно президентстване, премиерстване, министерстване, директорстване, омбудсманстване и прочие!

16 юни 2018 г.

Пловдив

С НАЙ-ДОБРО ЧУВСТВО: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo