Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 18 март 2019 г.

Кой е извора на моя тъй перверзен оптимизъм че абсурдната система на "образование" и "възпитание" ще погине неминуемо?


Разкапалата се бюрократично-терористична "образователна" и "възпитателна" система се крепи на насилието и на страха. По нейната "логика" боят (физическото насилие) над учениците е неотнимаема и необходима част от нейния "възпитателен" подход.

Да де, ама "проклетата" демокрация (и свободата) изискват боят да бъде забранен, да не бъде допускан. По тази причина от системата е изваден крайъгълният й камък. Което предизвиква агонията й, то е предпоставка за неизбежното й рухване.

МОН се опитва да я закрепи с последни сили, правейки глупост след глупост ("оценки за поведение", следене на учениците с камери да не се бият и да не преписват и прочие идиотщини), ала работите няма как да се поправят без въвеждането на боя, т.е. на правото на учителите да пердашат учениците.

Разбира се, МОН не смее да прибегне до тази стъпка пак заради "проклетата демократично-либерална теория" за човешките права. Което означава, че крепящата се на насилието и на страха система просто няма да бъде спасена и скоро ще загине.

Ето този е извора на моя тъй перверзен оптимизъм...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: