На кои прозрачни лъжи гради политиката си Министерството на образованието?

Намерих следния коментар под публикацията със заглавие Ескалиращото неуважение от деца без домашно възпитание разболява учителя, на който реших да отделя по-голямо внимание като го публикувам отделно (там, прочее, можете да намерите и други коментари, заслужаващи по-голямо внимание):

Когато се случват лоши неща, винаги ще откриете по някоя и друга лъжа в корена им. Министерството гради политиката си върху не една лъжи, при това прозрачни. За да не ми се разсърдят, това е световна тенденция.

Първата лъжа е говоренето за семействата под общ знаменател, то е все едно да говорим за температурата през годината. Само че тя е от -50, до +50. Всички имаме семейства, включително чиновниците от инспектората и министерството, учителите, политиците и правозащитниците. Семейството е най-малката клетка на цялото общество, така че то включва цялата палитра, от примитивите, до най-хуманните. Нищо не може да бъде по-грешно от поставянето им под общ знаменател, но МОН поставя всички и деца и семейства под общ знаменател, защото самото съществуване на МОН е за да унифицира и подравнява, политика е да не се признава, че обществото има слоеве и култури! Ние живеем в някакъв модел на социализъм и МОН е неговия „пророк“.

Истината е, че много деца напускат грижовни и възпитани семейства, за да попаднат в тази силно агресивна и опасна дори за учители среда. Втората лъжа е, че децата остават в тази среда такива, каквито са били изпратени, че те са като семействата си. Ако беше така, нямаше да се бъхтим да ги възпитаваме 18 години и те щяха да носят наказателна отговорност още на 4. Детето под 18 години възпроизвежда всяка една среда, в която е поставено, то изобщо няма капацитета да се държи така, както неговите майка и баща могат. Всеки, който взема чуждо дете, за да го гледа, трябва да притежава над него собствен авторитет. Само че МОН срина авторитета на учителите още от началото на демокрацията, защото не желаеше училището да възпитава децата и да ги респектира.

Това, от което се оплаква този учител, е станало по вина на неговите шефове, които от години отричат токсичната среда в училищата. Те си имат свои пионки измежду учителите, които винаги лъжат, че нямат проблеми с дисциплината, върнете кадрите от архивите на медиите и това се вижда колко години проблемите са крити, като някоя омерта. Тази омерта донякъде се споделяше и от децата, които също нямат интерес родителите им да знаят какви ги вършат. Така че МОН направиха, каквото можаха, за да скрият проблема, с помощта на директори, учители и инспектори, докато няколко поколения станаха и неграмотни и агресивни.

А после станаха и родители! Най-последната и най-опашата лъжа е, че училището е хуманно такова, каквото е. Защото те казват, ние не трябва да наказваме виновните деца, само ще ги поощряваме и ще си говорим с тях. Но защо наказват невинните? Понеже ако ти не наказваш постоянно, но по хуманен и контролиран начин нарушителите, те ще наказват по нехуманен и неконтролиран начин невинните. От едната страна имаме някой необуздан млад насилник, на който му треперим да не му накърним щастието с оставане след часовете или по-голямо домашно или викане на родителите или някакво друго дисциплинарно наказание, а от другата страна имаме една абсолютно невинна жертва, която този келеш ще малтретира. Ще й счупи носа с един юмрук, ще я насили в тоалетните, ще я рекетира за пари, ще я унизи пред цялото училище, ще я прекърши.

Отговорете ми сега, правозащитници, колко сте хуманни и това ли ви е модела за човеколюбиво училище на бъдещето? Защо най-добрите училища по света са тези със строга дисциплина? Ами защото те пазят дечицата, умници такива, защото наказват който трябва, за да не страда който не трябва. Семейството, което праща деца в този ад, който при това е задължителен, е също потърпевшо, кой иска детето му да стане агресивно, функционално неграмотно и изтървано? Така че учители, родители, вие сте от едната страна, от правилната, според мен повечето семейства и учители са свестни, а от другата е МОН.

Тези лъжи се повтарят толкова дълго от политици, говорители и свързани медии, че вече някои ги възприемат като истина. Но, семействата са различни, те също са потърпевши, училището трябва да налага реда само, учителят да има неоспорим авторитет и да разполага с набор от законни ефективни инструменти за това. Най-важното: децата не могат да бъдат толкова подравнени, че да нямат правото да ползват по-добър образователен продукт, в по-чиста и хуманна среда, те нямат ангажимент към държавата, до навършване на 18, включително ангажимента да социализират други деца. ...

... много слушаме началниците. Навсякъде има двама трима връзкари учители, които словоохотливо защитават официалната политика. Но по-голямата част от учителите нямат никаква полза от тия врели некипели, тях просто ги държаха чрез чувството на вина и срам. Ако споделят за лоша дисциплина им се казва, че не се справят, говори се за тях самите негативно. Политиката очакваше от учителите да дисциплинират учениците по някакъв свръхестествен начин, набиваше им се канчето, че ако са добри учители, те ще намерят начин, та ако ще и да не съществува такъв. Родителите аналогично се очакваше да накарат дистанционно децата си да слушат на място, където изобщо няма никакъв ред. Затова учители и ученици, та и родители пазят тайната за не случващия се учебен процес и лошотията у децата. Колко силно оръжие е срамът и автоцензурата; те не знаят, че основна вина има заложената отгоре политика. Междувременно всякакви говорители продължават да настройват учители против семейства, а МОН стои в сянка и потрива ръце. ...

... „Голяма част от децата са ужасно невъзпитани“ Децата в учебна възраст не могат да бъдат нито възпитани, нито невъзпитани, в тази възраст те са водени. Макар че чудесно разбирам какво иска да каже автора на фразата и репликата ми не е към него. Но както са водени, така се развиват, защото да възпитаваш едно дете означава да го водиш постоянно в правия път и да не оставяш да се отклонява от него. Това „постоянно“ означава и че щафетата се поема от всеки, който трябва да води децата, учител, възпитател и той е длъжен да ги води така, че да не им оставя възможност да вършат лоши неща. Водим ги 18 години по правия път, после те сами започват да отговарят за себе си и тогава можем да кажем какъв е резултата от възпитанието ни. Под тази възраст оценката за децата е оценка за възрастния, който отговаря за тях.

Отдръпването на МОН настрани от тази отговорност, допускането, че процесът на възпитание е приключил за едно дете на 5, 10 или 15 години или че възпитанието може да спре за всички тези огромен брой часове, в които детето е в училище и да продължи вечер у дома, е за мен злонамерено деяние, основано най-меко казано на безотговорно мислене. Все пак говорителите на министерството от години твърдят, че децата са такива, каквито са семействата. Да, те носят белезите на това как са водени у дома, но също така проявяват и резултатите от това, че по цял ден в училище си правят каквото им хрумне и се насищат с лош пример. Не може да се занимаваш с деца и да разсъждаваш така несериозно! МОН вече се напрягат да вземат децата за цял ден от домовете им, а отказът от възпитание е вид възпитание. Но те не трябва да изискват от учителите невъзможни неща, трябва да им дадат в ръцете мерки, с които да спират всяко дребно нарушение, всяко. Ако не спират дребните нарушения, следва това, което виждаме по новините, юмруци от учителя, а утре и пистолети. Тръмп вече предложи учителите в САЩ да се въоръжават, да минават какви ли не курсове за самоотбрана. Но никой не смее да почне да възпитава деца, толкова е нелепо.

Написа: Helleborus

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo