Препубликувам тук някои от последните постинги на моята страница във фейсбук (ако ви харесват тия мои опити да подбуждам хората да мислят, посещавайте я - понеже не мога да пренасям всичко от нея тук, в блога си!); приятно четене и приятни размисли ви желая! Воаля, пажалуйста:
И когато майката, на която държавата е взела сина и го е върнала в цинков ковчег, в изстъпление молитвено крещи: "Аз обичам тази родина! За нея загина моя син! А вас и вашата истина аз ненавиждам!" - отново разбираш: ние не сме просто роби, ние сме романтици на робството! Само една майка от тия сто, с които аз се срещах, ми написа: "Та аз съм тази, която убих своя син! Аз съм робиня и възпитах роб!"
(Светлана Алексеевич, писателка, лауреат на Нобелова награда по литература) (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар