Кратък диалог за руснаците, гърците, българите, философите и... доматите:
Dimo рече: Цанов е направил и видео за невероятното отношение на гърците към държавата си. И в сравнение с българите.
Напомни ми за моя колега с руски корени и носталгия към комунизма, който също хвали и прехвалва гърците. Само те имали култура на Балканите.
Много е важно да се усъмним пак, че струваме нещо. Типично по Карбовски.
Наистина е плашещо колко много хора са загубили надежда и смисъл да живеят. А това, което дава надежда и смисъл, е вярата, правата вяра в доброто и хубавото.
Отговорих на Dimo: Руснаците много обичат гърците, щото ги смятат за византийци, а нали Византия е втория Рим, пък Москва е третият Рим... 🙂 Гърци и московчани са римляни, а ние, българите, в техните очи сме варвари...
Освен това гърците много обичат комунизма, а пък го обичат най-вече затова, щото от него така яко пострадаха българите, които гърците толкова мразят и презират. Гърци и руснаци се обичат най-вече щото ги обединява общата им ненавист към нас, българите.
Ние, българите пък, сме народ без достойнство, който се подмазва на най-големия си враг, руският империализъм. Обичта на масовия българин към "братята-освободители" е белег за нашия народностен мазохизъм, получаваме извратено удоволствие да се самопрезираме.
Да, ние, българите, сме нихилисти, материалисти, безбожници. И затова изобщо не разбираме смисъла на живота. Нашата господстваща представа за живота е съвсем негодна. Поради което и заслужено си страдаме. И народите си патят от ума, т.е. от липсата на такъв. За всичко в тоя живот се плаща справедлива цена. Българите са толкова големи тарикати, че успяват да прецакат и самите себе си.
Драги Димо, зарязахме дискусиите върху изкуството да се живее, а не трябваше... 🙁
Гърците се гордеят пред света с философите и с демокрацията си, а ние се гордеем с доматите и с фасула си...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология
и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар