В последните дни най-различни хора, близки и далечни, комшии, приятели, роднини и пр. ме корят за това, че допуснах да бъда измамен (виж: Хора, бъдете умни, не бъдете наивници, не бъдете идиоти като мен!) по една твърде банална схема за измама от група от 8 измамници, играещи ролята на "майстори на покриви" (вкратце: за работа, която струва 6-7 хиляди лева аз бях принуден - чрез система от отвратителни шантажи! - да платя 19 000 лева!); всеки се чувства длъжен да ми каже:
"Как можа да направиш тази глупост?! Защо пусна тая банда ромски мошеници в дома си? Ти идиот ли си бе?! Нали уж си философ бе?! Ти изкукурига ли?!" и пр.
И ми дават акъл какво е трябвало да направя. За да не бъда принуден на моите години да влизам в кредити към банки и дългове към физически лица. "Когато каруцата се обърне, пътища много!" е казал народът. След като разказах за това ограбване по схема много хора ми дават час по час акъл (не пари, разбира се!). Затова ето сега на всички тия накуп доброжелатели искам да кажа поне това:
Мили хора, покривът е готов. Въпреки всичко ми падна камък от сърцето: "строителите" грабнаха една чанта банкноти и щастливи си заминаха (сигурно са пеели песни на Азис в колите си от радост за богатата жътва!). Както и да е, да, ограбеният съм аз. Но станалото-станало. Нищо не може да се върне. Грешката и глупостта си е моя. Поемам вината. Измамиха ме. Ограбен съм. Не съм спал три нощи. Моля поне да не ме упреквате щото съм много зле. Боли ме сърцето. Да не стане така един шибан покрив да ме вкара в гроба.
Ето това вече ще бъде прекалена глупост. Моля, проявете малко милост към мен, оглупелият и измамен от изпечени мошеници съгрешил възрастен човек. Имам нужда само от известно спокойствие. Аз страдам, но и мисля. Ще опиша всичко станало в едно есе, което ще влезе в книгата, която пиша в момента, книгата ОГЛУПЯВАНЕТО. Най-хубавото е, че животът ме постави в ситуация, в която уж умният стар философ беше подхлъзнат да направи ужасна глупост, за която плати голяма цена. Но нека да загубя само пари, а не да платя със здравето и дори живота си.
Хора, моля ви, пощадете ме!
ДОБАВКА: Сещам се за една хубава, бих казал дори мъдра приказка:
"Да плачеш за загубена любов е съвсем нормално, то е трагедия, но да плачеш за загубени пари е и тъпо, и смешно, то е комедия!"
Префразирам, разбира се, не помня точно как бяха думите, но смисълът е този. Не помня и къде съм я срещал тази мисъл. Напълно възможно е да е от книга на някой философ.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар