Във фейсбук циркулира една мисъл, на която попадам и аз, ето тази:
Честният винаги губи в борбата на думите. Защото той е ограничен от истината, докато лъжецът може да каже всичко. (Достоевски)
И понеже мнозина са тия, дето са във възторг от нея, без да са я осмислили поне малко, се почувствах длъжен да възразя; сторих го ето как:
В някакъв смисъл Достоевски е прав, но в друг смисъл изобщо не е. Работата е там, че говорещият или пишещият лъжи е ограничен от лъжите си (трябва да ги помни за да не се заплете в тях!), което означава, че по необходимост става роб на своите лъжи, т.е. те му връзват "ръцете", докато оня, който се води от истината, не познава такава обвързаност със собствените си лъжи, а пък истината му дава безпределно пространство да напредва в познанието и разбирането! По тази причина губещият в борбата на думите винаги е лъжещият, а не правдолюбивият. Затова и следва да залагаме на истината, а не на лъжите, особено ако искаме да печелим не временни изгоди или облаги (слава, пари и пр. преходни, мимолетни благинки!), а стратегически, дългосрочно и тотално. Прощавайте, че дръзвам да се противопоставя на великия руски гений, но и гениите понякога грешат и дори не са застраховани да не кажат и да не напишат някоя и друга глупост.
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар