Споделих горната снимка на раздаващия автографи (и най-награждаван!) писател Георги Господинов с коментар, който наистина е крайно провокативен. Даже кощунствен, тъй да се рече. Да поругаеш светиня е грозно, нали така? Да де, ама истината би следвало да има някакво значение, нали така? А тя се постига с дискусия; ето и дискусията тук, за да се учим да търсич истината:
МОЯТ КОМЕНТАР: Хубава снимка. От която личи, че този въпросният писател вече не е писател, а е търговец, продавач на книги, печалбар, давач на автографи... Славата превръща дори и талантливите някога писатели в давачи на автографи, които единственото, което занапред ще напишат, са тъкмо блудкавите и лицемерни автографски посвещения... тъжна работа! Славата е кладата, изгаряща душите на ония таланти, които, изглежда, са мечтали само за нея...
ЗАБЕЛЕЖКА: Аз вече писах нещичко по тази тема, ето това: Не си падам по звездоманиите, а вие?
УВОДНО ПОЯСНЕНИЕ:
"От тибетските монаси научих, че трите най-ужасни неща, които се случват на човек, са красотата, славата и богатството." (Брад Пит)
Ако славата (и властта, и парите - красотата да оставим сега-засега настрана!) доставя по-голямо удоволствие даже от... секса, то дали обвеяните от неземна слава (суетна и светска, масово-психологическа, т.е. на тълпата завистливи нещастници!) не са застрашени да се превърнат в най-жалки и дори отвратителни развратници?! Погледнете лицето на някоя от нашите доморасли медийни звезди (да оставим сега мило усмихнатия пред хвалещите го подлизурковци тъй величав наш световноизвестен писател Георги Господинов настрана!) и ще се убедите, че този човек (може да е и жена!) се държи така, че сякаш изпитва... оргазъм, и той най-див!!!
Спирам дотук. Обвиниха ме, че съм бил най-подлия и грозен завистник ("Гроздето е зелено, нали така, драги ми Грънчаров?!") на славата на Г.Господинов, а аз просто съчувствам на бедата му, на нещастието му, т.е. просто проявявам една малка човечност.
Прочее, съвсем скоро ще се включа в лайф (в ютюб-канала ПАРАЛЕЛ 42) за да правя нещо като беседа по темата:
СМЪРТ ЗА ДУХА ЛИ Е СЛАВАТА?
(ЗАЩО ФИЛОСОФИ И ФИЛОЛОЗИ - ПИСАТЕЛИ, ХУДОЖНИЦИ НА СЛОВОТО - СА ВЪВ ВЕЧЕН КОНФЛИКТ?)
Или как тълкувам епичния културен и духовен феномен "Сократ-Софокъл"? (Проверете каква история има между тези две древни и толкова прославени звезди на Атина - едната обаче е... убита, Сократ бива осъден на смърт, нали знаете това?)
Божественият Платон пък в "Държавата" пише, че писателите (поетите) трябва да бъдат изгонени от неговата идеална държава - щото са непоправими лъжци! Защо ли пък е толкова краен великият Платон?
Хубав ден на всички!
ДОБАВКА: Есхил, Софокъл, Еврипид и театърът в Елада
ДИСКУСИЯ 1:
Daniela Ratcheva: Г-н Грънчаров, писателите и поетите са духовни същества, но и те трябва да се хранят като продават творенията си. Изкуството не е самоцел, а продажбите са един от начините за обратна връзка с публиката. Аз предлагам вие да сътворите нещо, първо, а после да го промотирате, защото вярвате в него (второ), а после някой да ви повярва и го отпечата, после да го преведе, а после да стигне до читателя и читателя да гласува с портфейла си - ако броите, стъпките са доста и слабите душици ще им свърши “горивото” някъде още в самото начало. Така че преди да плюем някой, да се поставим първо в обувките му и да погледнем какъв път е извървял до този успех. Малцина го могат последното, затова завистта шества по всички български “територии”.
Ангел Грънчаров: Daniela Ratcheva Госпожо, аз съм автор на повече от 20 книги, много от тях издадени от авторитетни издателства. Тъй че ми е много добре познат този род дейност. Авторът трябва да продава книгите си за да живее, но все пак не ги пише заради това. В един момент обаче парите и славата станат ли доминанта, всичко отива по дяволите. За това става дума в случая.
Ognyan Brankov: Не сте ли много краен? Това издава лично пристрастие, а не обективна преценка.
Ангел Грънчаров: Ognyan Brankov Кой това? Че не се разбира. Ако се отнася до мен, аз към въпросния автор нямам и не мога да имам лично пристрастие, а просто анализирам ефекта на славата върху душата му. Неговата душа изгаря и се разтапя от пустата слава, а това поражда у някои от нас тъга, щото все пак сме човеци, нали така? Как да помогнем на писателя Георги Господинов да понесе огромната тежест на славата и да съхрани личността си, своя творчески потенциал? - ето този въпрос ме занимава напоследък. Срамота е да гледаме безучастно как той изнемогва и понася огромни поражения върху душата си, нали човечността изисква поне да му съчувстваме?
Гочев Георги: Гроздето е кисело...
Януарий Февралич Малъксечков: Не падай на нивото комунал онанистическата хибридна пропаганда - само те се опитват да го чернят и омаловажават успехите му в международен мащаб. Критикувай творбите му, а не личния му живот.
Гочев Георги: Януарий Февралич Малъксечков таварищ Грънчаров завижда неблагородно, че някой друг си продава книгите, а неговите седят в мазето и ги ръфат мишките, за автограф някой да му поиска да не говорим...
Ангел Грънчаров: Януарий Февралич Малъксечков Искаш да кажеш да не го закачаме, щот е "от наште", тъй ли? "Кучи син, ама наш кучи син!", тази ли ти е масълта?
Ангел Грънчаров: Гочев Георги Защо да завиждам, таваришч?! Та моите книги са философски, т.е. са в отношение към вечността, което значи, че ще се четат вечно... за какво да завиждам?!
Гочев Георги: Ангел Грънчаров или няма да се четат никога...
Януарий Февралич Малъксечков: Ангел Грънчаров - написал съм ясно: - критикувай творчиството му, а не личния му живот. Той не е политик, а писател. Казвам, че само комунал онанистическата паплач го коментира унижаващо в личен план. Ти ни си такъв, нали?
Ангел Грънчаров: Януарий Февралич Малъксечков Къде става дума за личния му живот?! 🙂 Не ме вълнува личния му живот? Това пък откъде ти дойде на ума? Но съм против теорията да щадим тия, които са "от наште", напротив, като ги критикуваме им помагаме.
Януарий Февралич Малъксечков: Ангел Грънчаров - напротив точно това правите - бил продавач на книги, казвате, а не прочетох нищо оценъчно за творчеството му. Дали го харесвате или не - е съвсем различно нещо.
Януарий Февралич Малъксечков: Това, че е станал продавач на книги и любител на пачките не е от сферата на личния му живот, да имаш много здраве от мен. Това е негова непристойна публична изява, дължаща се на наркозата на славата. Тя е несъвместима с духовния статут на творец. Ти представяш ли си Христос продавач на Евангелия и давач на автографи върху тях?
Maria Veneva: Г-н Грънчаров, не съм съгласна с Вас:
1. Срещата с читателите не е печалбарство, а част от мисията на писателя Да се нарече Георги Господинов „търговец“ или „печалбар“ е несправедливо и опростено. Подписването на книги и даването на автографи е акт на уважение към читателите, които са отделили време и средства, за да прочетат творбите му. Това не е „продаване на душа“, а начин да се установи връзка с аудиторията, която е в основата на всяко изкуство.
2. Славата не отнема таланта – тя е резултат от него Георги Господинов не е станал известен случайно или заради повърхностни произведения. Неговата слава е плод на дългогодишен труд и признание не само в България, но и на международната сцена. Примерите за писатели, които продължават да създават стойностна литература дори след като станат известни, са безброй – Господинов е един от тях.
3. Успехът не е „тъжна работа“ – той е вдъхновение Славата на Георги Господинов може да вдъхнови нови автори да се стремят към създаването на качествени произведения. Да отхвърлим успеха му като негативен феномен означава да омаловажим усилията и постиженията му. Тъжно би било, ако писателите не получаваха признание за труда си.
4. Срещите с читатели не са доказателство за „забрава на писателството“ Даването на автографи и популяризирането на книги не означава, че Господинов е спрял да пише. Това е част от съвременната литературна сцена, където авторите трябва да бъдат видими, за да достигнат до по-широка аудитория. Този процес не противоречи на писателството – напротив, той е негова естествена част.
5. Вашият негативният коментар е субективен и необоснован Изразявате лична емоция, която не е подкрепена с конкретни примери от творчеството на Господинов. Последните му книги, включително „Времеубежище“, са доказателство, че той продължава да създава дълбоки и смислени произведения, които печелят уважението както на критиците, така и на читателите.
Имам и други аргументи, но ще спра тук.
Ангел Грънчаров: Maria Veneva Не ме разбрахте. Това, което казвате тук, е чудесно, но проблемът е, че този писател поради тъй примамливата слава стигна до недобро душевно състояние (аз го долавям по тъй нежно усмихнатото му лице и по очите, очите никога не лъжат), което именно и поражда моята загриженост. Хвалещите Господинов не само му копаят моралния гроб, но и го блъскат безжалостно в него, а ние, неговите критици, се опитваме да му помогнем на чисто човешка основа. Скоро ще направя видео за да си развия по-цялостно мисълта...
Jenia Georgieva: Ангел Грънчаров, по-добре се поспри, Ангеле, вместо да планираш и видео да правиш. Защото да си вадиш такива бомбастични заключения, при това с пълна увереност в тях, поглеждайки една снимка, е смехотворно. А и ти срещам коментарите под всяка публикация относно Георги Господинов, т.е. вече си се развихрил предостатъчно в самонавиването си какъв диагностик си! Не ти прави чест анонсът ти. И най-добронамерено ти казвам - най-добре би било да се поспреш.
Ангел Грънчаров: Jenia Georgieva 🙂 Не съм се самонавил. Просто ми се налага да изпълнявам ролята на детето, което казва: "Но кралят е гол!", докато всички наоколо хвалят новите му дрехи. 🙂 Така всички хвалят новата книга на въпросния нашенски крал на художественото слово. Аз съм философ и като такъв на мен се пада задачата да казвам някои неприятни истини. Всъщност добре обясних, че постъпвам съвсем човечно, помагам на омаяния от тамяна (наркотика) на славата венценосен писател. А хвалещите го немилостиво го тикат към провала. Да, интересно е, че се познава кой колко струва като личност в такива ситуации на проверка. Ето, тъжно е да гледа човек с неизвратена чувствителност тия интервюта на омаяния от лъчите на славата писател. Чието съзнание преживя такъв стрес, че той се държи съвсем неадекватно. Навремето така полудя пловдивският адвокат Петър Стоянов когато ненадейно стана президент на България. И до ден днешен го тресат жестоки мании. Още много такива примери има. Славата, властта и парите не прощават. Това са най-големите злини, които могат да сполетят човека. Тази истина ми се налага да я кажа на вас, дето не щете да я разберете. Г. Господинов бил "от наште", айде бе, Грънчаров, недей го закача! Не става. Човечно е да помогнем на пропадащия...
Ангел Грънчаров: Jenia Georgieva И къде изчезна отговора ми?
Ангел Грънчаров: Jenia Georgieva Отговорих подробно, отговора го няма. Няма да пиша отново същото. Разбира се, че няма да спра и неслучайно дадох публичност на позицията си. Щото не трябва да се мълчи. От една страна е звездоманията, която тресе народа ни, от друга страна е славолюбието, властолюбието, бесовската любов към парите, която не пощади и толкова велик писател като Г. Господинов. Но ми е много интересно кой модератор изтри предишния ми коментар. Тъпо е това. Мръсно е.
Ангел Грънчаров: И втория ми отговор изчезна. Някой яко трие. Е, във видеото си ще кажа всичко. Трийте, мижитурки!
Jenia Georgieva: Ангел Грънчаров, виждаш ли как се самоубеждаваш в несъществуващи неща? Отговорите ти са налице. Просто не си кликнал на "всички коментари".
Ангел Грънчаров: Jenia Georgieva Тъй ли? О, моите коментари са неубедителни?! 🙂 Колко мило?! А в несъществуващи неща не се самоубеждавам. Не бързайте толкова. Малко по-внимателно. Нали уж Божем сме демократи?
Siyana Stefanova: Аз харесвам книгите му.
Koycho Hazaev: Много се е променило времето от описаният от Вас 'идеал' - съвременните автори трябва да са лидери на мнения, разпознаваеми, популярни, звезди, с присъствие в обществото - живеем в дигитален век! Времето на скритите по прашните кабинети, в тъмните подземия на държавните учреждения отдавна отмина! Приемете, че това е цената, която плащат, за да печелят добре, за да могат да пътуват, да се вдъхновяват от живота, а не от отминала трагедия!
Ангел Грънчаров: Koycho Hazaev Там е работата, че въпросният писател се грижи явно само за пазарния си успех, а всичко друго отиде по дяволите, всичко друго е само лъжа, лицемерие. Да сте чул величието Г. Господинов да се е изказало за най-важните български проблеми и да е заело твърда позиция? Няма и да чуете. Той вече е звезда и се движи по друга орбита, нямаща нищо общо с нас, обикновените човеци.
Milena Andreeva: Излагате се!
Ангел Грънчаров: Milena Andreeva Кой се излага? Великият раздавач на автографи ли? Вие взехте ли си автограф от него? След 1000 години вашите наследници ще получат милион евра на аукциона за него... 🙂
ОЩЕ ЕДНА ДИСКУСИЯ: Този автор не е ,,най-четеният", а най-купуваният! Поради стадната психика на част от българското население. Не повече от 5% от закупилите книгите му са ги чели - правих анкета по този въпрос. (Николай Теодосиев)
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Ох, отдъхнах си! Може и да не съм прост щом не съм чел книгите на Г. Господинов?! А че не съм ги и купувал дали не доказва, че съм прост?! А че немам намерение нито да ги купя, нито да ги чета дали не доказва, че със сигурност съм прост? Щот у нас само доказано умните хора не само са си купили книгите му, но може дори и да са чели (донякъде!) некоя от тях. 🙂 Но най-важното е: дори и да не си прочел (докрая) нито една книга на венценосния автор Господинов, ако пофалиш публично книгите му, ще се прославиш и ти като много умен човек, дори ще получиш сертификат за голем умник. Ний пък немаме тия мании народо да ни мисли непременно за умни, ний сме скромни хора и си признаваме чистосърдечно, че криво-ляво ще преживеем живота си и без да сме си купили книга на Г. Господинов, без да сме чели (донякъде!) некоя негова книга, дори и без да сме го пофалили във фейсбук, та народът да ни мисли за доказано умни и интелигентни хора. Предпочитаме да си умрем без тоз сертификат за умност, но да не си причиняваме изпитанието да четем тъй умните книги на Г. Господинов...
ТРЕТА ДИСКУСИЯ:
Ангел Грънчаров: И какво сега: който не е чел Георги Господинов и не му се е възхитил, е прост, тъй ли? (Имам доста хубави книги за четене, тъй че едва ли ще седна да чета ВРЕМЕУБЕЖИЩЕ. И то само за да получа сертификат, че не съм прост! Ще рискувам да си остана прост, но да прочета купчината доказано хубави книги, която ме чака да я прочета...)
Нали доста хора го хвалят, не са ли предостатъчно? Аз ще го похваля без да съм го чел, та да не ме сметате за хептен прост! 🙂
Дали не е време да го предложим за Нобелова награда? А академик вече направихте ли го? С орден "Стара планина" окичихте ли го? Страхувам се да не остане некоя награда, която не сте му дали, че после ще се срамуваме, че не сме почели достатъчно достойно този наш жив класик, да ни е жив и здрав!
Не си падам по звездоманиите, а вие?
Ива Краева: Присъединявам се към вас, аз също съм проста, защото не съм чела Георги Господинов.
Ангел Грънчаров: Ива Краева Лошо, много лошо! Ще си останем прости ако не го прочетем. Дали и ние да не идем да си купим книгата му и да я изчетем, та да получим атестат, че не сме прости? Срамота е да си стоим прости в нашия тъй напреднал 21-ви век, нали?!
Ива Краева: Ангел Грънчаров категорично - оставам си проста!
Ангел Грънчаров: Ива Краева И аз. Майната й на сложността! 🙂 В некакъв смисъл ний, простите, сме по-естествени от сложните, от учените де, от начетените. Немам намерение да чета всеки нашумял автор. Аз съм човек, а не маймуна...
Ангел Грънчаров: Не си падам по звездоманиите, а вие?
Elena Georgieva: Ангел Грънчаров прочетете я, пропускате.
Ангел Грънчаров: Elena Georgieva Хорът на хвалещите тази книга ме възпира да я дочета. Не си падам по масово харесваните книги.
Elena Georgieva: Ангел Грънчаров и аз отлагах, но когато я прочетох бях доволна, че съм я изчела. Сега се колебая за последната, Мая няма да я чета.
Маргарита Ив. Желязкова: A какво значи 'доказано хубава книга'? А особата, дето се е изказала и е определила книгата като боза и глупост, какво 'доказано хубаво' е написала? За сведение: подарявала съм книгата в превод на поне три езика на приятели. Ама те чужденци, какво ли разбират? Това ли ви е най-големият проблем, че Господинов е популярен?
Ангел Грънчаров: Маргарита Ив. Желязкова Не. Немаме проблем от това, че Г.Господинов е популярен. Не ние, той има проблем. Не сте ни разбрала. Друг е смисъла: като го хвалите толкова го убивате като писател. Славата убива по-жестоко от непризнаването. Сега изразих ли се по-ясно? Погледнете го как мило се усмихва когато го хвалят публично. Горкият човек! Тъжно ми е за него! Обществото е тъй жестоко към талантите си. Просто ги убива. Чрез слава най-вече. И чрез непризнаване - още по-често. Такива работи...
Маргарита Ив. Желязкова: Ангел Грънчаров кои сМе тези дето го хвалиМ? Според мене, той може да се грижи са себе си, не е слабоумен.
Ангел Грънчаров: Маргарита Ив. Желязкова Славата е голямо зло, не по-малко от парите и властта, госпожо. Страшна злина е славата, не знам дали си представяте в колко тежко положение е този най-вероятно добър писател. Славата е подобна на пожар, който изгаря душата. Той вече няма да напише нищо свястно след като всеки ден го хвалят. Аз слушах едно негово интервю при Георги Любенов, подлизуркото от БНТ. Горкият писател, нищо свястно не можа да каже щото вече е омаян от наркозата на славата. На мен лично ми е тъжно че го печете на кладата на славата така жестоко. Да се бяхте спрели поне малко. Милост немате ли?! Можеше да напише нещо значително по-добро ако не бяхте опустошили така жестоко душата му с тая проклета слава!
Маргарита Ив. Желязкова: Ангел Грънчаров за последно, не знам, кои сме 'ние', дето го печем и опустошаваме. Той си има глава на раменете, животът си е негов.
Petar Petrov: Съгласен съм с вас, че да се чете нещо, само защото е модерно, е глупаво. Но е и глупаво да не се прочете защото е модерно. Казват, че книгата е прозорец към света. Това е света, в който всички живеем и гледаме. Но всяка книга е света такъв, какъвто е видян през очите на автора. И всяка книга е един различен свят. Жалко е, че има толкова неоткрити светове. Може би защото не са модерни... Или защото са модерни.
Ангел Грънчаров: Petar Petrov Аз лично никога не чета това, което съвременниците така много хвалят; не се водя по модата и нашумялостта на автора. Щото най-добрите автори, първо, са скромни, второ, както показва историята и животът, никога не са били признати приживе. А за нашумелите приживе никой не си спомня след като умрат.
Krassimir Stoyanov: Всъщност това да се противопоставят едни книги на други, или едни автори на други е излишно. Също е излишно да му се дават награди в България. Тук различното е, че наградите му са международни, и това което вълнува постсоциалистическите ни общества се разбира и оценява от англосаксонските и западни общества. Дъщеря ми учи литература в UK, и за първи път в живота и български автор е фокус на внимание в подобен мащаб. Ако за някой от нас това няма значение, това си е негов избор.
Ангел Грънчаров: Krassimir Stoyanov Тъй е. Вярно говорите. Но тук повдигаме друг проблем. За съзнанието на самия прехвален автор. Не знам дали си давате сметка, дали забелязвате, но Г.Господинов, горкият, капитулира морално и психически от тия хвалби, международни и български. На мен ми е тъжно за него. Писах преди време, че славата убива по-ефективно отколкото непризнаването.
Krassimir Stoyanov: Ангел Грънчаров Ако това е контекста, няма какво да кажа. Нямам никакви наблюдения върху изявите му, само съм чел книгата.
Ангел Грънчаров: Krassimir Stoyanov Моето възприятие е, че славата го погубва. Загрижен съм за него. Ако подлизурковците не престанат да го хвалят, той съвсем ще погуби душата и таланта си. Дали пък в това не се крие коварството на враговете му: чрез стоварване на оловния товар на славата да го смажат?! 🙁
Maria Veneva: Ангел Грънчаров Благодаря Ви за споделената загриженост, но позволете ми да не се съглася с тази интерпретация. Славата сама по себе си не е нещо, което "погубва" един талантлив човек, освен ако той сам не позволи това да се случи. А в случая с Георги Господинов, мисля, че успехът му е резултат от дългогодишен труд и искрена отдаденост към изкуството. Неговото творчество е получило признание не само в България, но и в чужбина, което е доказателство за стойността му. Подобни успехи не идват лесно и не са резултат от "подлизурковци", а от читатели, които са почувствали дълбочината на неговите думи. Ако толкова хора намират вдъхновение и смисъл в неговите книги, защо това да бъде наричано "оловен товар на славата"? Вместо да виждаме хвалбите като заплаха, бихме могли да ги разглеждаме като стимул за един творец да продължи да твори и да вдъхновява. Вместо да тълкуваме успеха като опасност, може би е по-полезно да му пожелаем сила и мъдрост, за да остане верен на себе си, независимо от вниманието, което получава. Нека му дадем доверието и свободата да продължи своя път – един талантлив автор със сигурност знае как да остане себе си дори в лицето на признанието.
Ангел Грънчаров: Maria Veneva Гледайте едно от последните му интервюта и честно кажете какво Ви е впечатлението. Моето е, че той рухна психически от тия хвалби и награди. Дано не съм прав, но просто ми е такова впечатлението. Не се държи адекватно. Хили се и дърдори глупости. Напъва се да каже нещо велико, както подобава за обявен за велик автор, а то не се получава. Тъжно ми е...
Maria Veneva: Ангел Грънчаров Благодаря Ви за споделеното мнение, но бих искала да предложа други размисли. Може би е добре да подхождаме с повече разбиране, когато наблюдаваме публични изяви на хора под светлината на прожекторите. Интервютата и поведението на Георги Господинов в тях не могат да бъдат обективна мярка за неговата душевност или стойността на творчеството му. Всеки от нас има дни, в които не се чувства на 100%, или моменти, в които общуването не се получава така, както би ни се искало. Да бъдеш публична личност, особено с такава популярност и очаквания, несъмнено е огромно предизвикателство. Но това не означава, че авторът е "рухнал психически". По-скоро може да е умора, стрес или просто моментен дискомфорт. Вместо да съдим по тези повърхностни проявления, може би е по-важно да се съсредоточим върху същината на неговото творчество, което е докоснало толкова много хора. Човек като Георги Господинов, който е показал такава дълбочина и оригиналност в творбите си, заслужава доверие, че ще остане верен на себе си и на таланта си. Понякога е по-добре да приемем, че не е лесно да си в центъра на вниманието, и да бъдем по-снизходителни към човешките слабости, които всички притежаваме.
Ангел Грънчаров: Maria Veneva Аз съм загрижен за него. Славата е нещо крайно лошо, тя е тежко изпитание, на което издържат само най-силните в духовно отношение личности. Повечето рухват и стават жалки. И смешни. И е тъжно, особено когато си имал някакъв творчески потенциал. Поставете се на негово място. Изведнъж сте станала нещо като божество (пардон, богиня!) Тълпи се навират пред вас, искат автограф: "Леле, какво щастие, аз вече съм велик, доживях славата, Господи?!". Давате ли си сметка вече в каква тежка ситуация е Г.Господинов? Дали не завижда на тия, които не сме обвеяни от такава неземна слава?! От човешка гредна точка разсъждавам. Майната им на парите, на пачките, дали не е по-добре да си просто човек, а всичко друго е бреме?!
Sofia Dona Stamov: Опитах да прочета. Не става. Не ме грабва нищо.Не е моят автор... Иначе да си пази душата от покварата...
Ангел Грънчаров: Sofia Dona Stamov При мен е същото. Имам електронният вариант. И съм до 14-та страница от много време. Не провървя четенето. Не ми ли потръгне една книга, насила не мога да я чета.
Sofia Dona Stamov: Ангел Грънчаров скучен повече от гоголевско повествование. Няма динамика. Бъдете здрав!
Ангел Грънчаров: Sofia Dona Stamov Добре де, нема да я прочета, но ке си остана прост. Който не бил прочел таа книга, си остава завинаги прост. Кво да правим, госпожо?!
Maria Veneva: Позволете ми да изразя своето несъгласие с Вашето мнение. Лично аз смятам, че романът "Времеубежище" на Георги Господинов е изключителен – не само като литературно произведение, но и като дълбоко изследване на теми като паметта, времето и идентичността. Книгата ме впечатли с майсторството на писателя да предава идеи и емоции, които резонират с читателя на много нива. Ето защо не мога да се съглася, че хвалебствията към автора са неоснователни. Разбира се, уважавам правото Ви да не се интересувате от неговото творчество. Въпреки това смятам, че когато не сме запознати с дадено произведение, е по-добре да се въздържаме от негативни коментари. В края на краищата, литературата е въпрос на личен избор и вкус. Не всички сме длъжни да харесваме едни и същи автори, но е важно да уважаваме труда на творците, както и мнението на онези, които намират стойност в произведенията им. Негативната оценка към нещо, което не сме чели, може да остави впечатление за прибързаност или дори предубеждение. Може би е по-добре да подминем това, което не ни допада, отколкото да омаловажаваме усилията и успехите на един автор, който очевидно вдъхновява толкова много хора.
Ангел Грънчаров: Maria Veneva Аз, госпожо, не твърдя, че хвалбите спрямо обсъждания талантлив автор са неоснователни, най-вероятно са основателни, но аз наблягам върху разрушителния ефект на тия хвалби върху авторовата психика или душа, което може да повлече след себе си погубване на таланта му. За това нещо съм се загрижил. По чисто хуманни причини: и увенчаните с лаврови клонки глави са на човеци, нали така? Май се прекали с хвалбите, а това се отразява пагубно върху този иначе, надявам се, талантлив човек...
Krasimir Koev: Ангел Грънчаров Фундаментална човешка потребност е стремежът към постижение. Успяващият човек поддържа развитието не само своето, персонално, но и на обществото. Мисля си, че много хора, прочели книгата, както и още по-значими от обикновения читател професионалисти и литературоведи са не само я харесали, а и са я наградили, мисля си, че това е радост за автора. Радост е и за тези, които са го прочели. Психологичното му състояние не разкрива такава тревожност, за която няколко пъти става дума в тези текстове. Не зная защо се очаква, когато човек разговаря с друг, да създава сентенции. Дори и талантлив и умен да е, той си е пак същият - малко по-затворен и притеснен. Прочетете някои текстове на Г. Господинов, когато той говори, четейки. Там има натрупана мисъл, а не както е при свободен разговор, от който се очакват изненадващи неща. Това, че някой не харесва Г. Господинов е негов личен проблем. Много хора не харесват Казимир Малевич, Рене Магрит, Марк Ротко, Василий Кандински – но техните картини освен другото, са и скъпи.
Ангел Грънчаров: Krasimir Koev Разговаряхме за вредното и разрушително влияние на славата върху психиката на венценосния автор. Вие говорите за съвсем друго.
Maria Veneva: Ангел Грънчаров Г-н Коев насочва вниманието ни към важни детайли по темата, която дискутираме, мисля:
1. Стремежът към постижение - Фундаментална човешка потребност, която допринася както за личностното развитие, така и за развитието на обществото.
2. Успехът и признанието - Успехът на автора и положителните реакции към книгата му носят радост както на него, така и на читателите. Това подчертава значението на културния принос и връзката между твореца и публиката.
3. Автентичността на личността - Дори талантливите хора остават обикновени, със своите притеснения и човешки черти, което проличава особено в неформални разговори.
4. Ценност на произведенията - Личните предпочитания не омаловажават стойността на произведенията на даден творец. Това се илюстрира с примера на известни художници, чиито творби, макар и неразбирани от всички, имат висока стойност.
5. Разлика между писмено слово и устно общуване - В писмените текстове се натрупва мисъл и структура, която не винаги може да се постигне в спонтанната устна реч. Когато някой напише, че другият говори за нещо друго, той трябва да го обоснове.
Благодаря за разбирането!
Ибрахим Карахасан Чънар: Ще се окаже, че и аз съм прост. 😁
Ангел Грънчаров: Ибрахим Карахасан Чънар Ако не сте чел книгата му, значи е така. Но имате шанс да поумнеете като си я купите, като я прочетете и като похвалите автора... 🙂
Ибрахим Карахасан Чънар: Ангел Грънчаров 🤔
Mina Y. Ivanova: Книгата е ГОЛЯМА!
Ангел Грънчаров: Mina Y. Ivanova По обем ли? Не ме плашете толкова де! Таман вече бях решил да я прочета (за да не си остана простичък пожизнено, а вече съм стар!), и Вие ме отчайвате, че книгата е голяма! Какво да правя сега?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар