Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...
понеделник, 30 декември 2024 г.
Почнем ли да почитаме истината, престанем ли да слушаме лъжците, то промяната към добро ще дойде!
В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!)
Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи...
Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая!
Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig )
Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове:
https://www.youtube.com/@angigog/
https://www.youtube.com/@AngelGrancharov/
https://www.youtube.com/@angelgrancharov874/
https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел ГрънчаровПреследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
Обожавам Йорданка Христова. Пее и изглежда по-добре от Лили. И най-важното - има по-човешко поведение и не лети в небето. Ходеше да пее даже по селски събори до скоро, а Лили все иска някакви огромни суми и е с куп претенции. Лили е ужасен човек, а Йорданка - добър човек, то си личи.
Книгата ми вече е предадена за печат в издателството на ПУ. Към средата на януари вече ще я държа в ръцете си в хартиен вариант. Отне ми много безсънни нощи и нерви, но както една жена преживява неудобствата на бременността, така и аз като учен е трябвало да я изстрадам. Тиражът няма да е огромен, но ще се продава на символична цена, колкото да се покрие разхода за отпечатване, а и що да не подаря няколко броя на талантливи мои студенти?
Беше златната есен на 1947 година. Слънцето заливаше широките улици на Москва, а новите постройки, издигнати с внушителна архитектура, блестяха с гордост. В центъра на този проспериращ свят стоеше човекът, когото милиони наричаха "Баща на народите" – Йосиф Висарионович Сталин.
Под неговото ръководство земята на Русия беше преобразена. Някога опустошена от война, страната сега сияеше с нова енергия. Възстановените градове бяха не само места за живот, но и символи на народната сила и сплотеност. Всеки ден в сърцето на Кремъл пристигаха писма от всички краища на Съветския съюз – от сибирските тайги до слънчевите полета на Украйна. Хората благодариха на Сталин за новите училища, за заводите, които осигуряваха работа, и за железопътните линии, които свързваха семействата.
Младата Наташа, родом от Сталинград, също бе изпратила своето писмо. В него тя разказваше как нейното семейство, останало без дом след войната, било настанено в нова къща с голяма градина. "Благодарение на Вас, другарю Сталин, баща ми отново работи, а аз уча в университет, за който някога дори не смеех да мечтая", пишеше тя.
В деня, когато писмото на Наташа пристигна в Кремъл, Сталин го прочете с внимателен поглед. "Сталинград – символът на нашата непобедимост", каза той, обръщайки се към своите съветници. "Но хората, като тази млада жена, са истинските герои. За тях работим, за тях строим."
Една неделя по-късно в Сталинград се откриваше нов културен дом. На сцената млади момичета танцуваха народни танци, докато Сталин наблюдаваше от първия ред. Наташа беше сред танцьорките, а когато танцът приключи, той стана и се обърна към публиката. "Това, което виждам тук днес, е бъдещето на нашата велика нация – щастливи, талантливи и свободни хора, обединени в любов към родината."
Хората в залата го аплодираха. Сълзи на радост се стичаха по лицата на мнозина. За тях Сталин не беше просто лидер, а символ на надеждата, която беше възкръснала от пепелта на войната. Той бе този, който насърчи културата, образованието и прогреса.
С времето животът на хората стана по-добър. Нови електростанции захранваха градовете със светлина, а плановете за озеленяване превърнаха пустините в плодородни земи. "Любовта към народа ни е моят компас", често казваше Сталин, докато разглеждаше чертежите на новите градове.
Десетилетия по-късно в Русия се разказваше легендата за онези години – години на просперитет, когато мечтите на обикновените хора се сбъдваха. На един паметник в Сталинград (днес Волгоград) бе изписано: "Да служиш на народа, значи да обичаш безгранично."
Другарю Грънчаров, нали не си забравил, че днес, макс утре трябва да пуснеш прощалните си слова в Ютуб, Тик-Ток, Фейсбук, ПОТВ? Общността на небезразличните граждани държи на думата си и ще изпълни патриотичния си дълг да спре по всякакъв начин екранните ти мерзости! Даде ти се незаслужено дълго време и компромис да слезеш доброволно, трябва да си вечно благодарен, смирен и признателен! В Прощалното си слово трябва да се чуе покаяние, извинение и молба за прошка към всички хора, които си обидил, наклеветил и ощетил! Ако не изпълниш народната воля те чакат старини по съдилищата, обезщетения и много публичен срам! Това не са заплахи, а самата реалност, която ще се случва на Ангел Грънчаров, ако продължи след 01.01.2025. Ще потърсим и намерим възмездие! Времената ти на безчинства приключиха!!! Весела нова 2025, отивай в манастир да изкупуваш греховете си, повече няма да ти бъде позволено да тровиш хората с омразата си!
С поздрав, От Общността на самоотвержено плюещите те безлични мерзавци-комуноиди-путинолюбци
5 коментара:
Обожавам Йорданка Христова. Пее и изглежда по-добре от Лили. И най-важното - има по-човешко поведение и не лети в небето. Ходеше да пее даже по селски събори до скоро, а Лили все иска някакви огромни суми и е с куп претенции. Лили е ужасен човек, а Йорданка - добър човек, то си личи.
Георги Пашевъ
преди 2 часа
Книгата ми вече е предадена за печат в издателството на ПУ. Към средата на януари вече ще я държа в ръцете си в хартиен вариант. Отне ми много безсънни нощи и нерви, но както една жена преживява неудобствата на бременността, така и аз като учен е трябвало да я изстрадам. Тиражът няма да е огромен, но ще се продава на символична цена, колкото да се покрие разхода за отпечатване, а и що да не подаря няколко броя на талантливи мои студенти?
Новогодишен поздрав за Грънчаров с песента на Азис, с която той проби в Русия:
https://www.youtube.com/watch?v=P9sQZLtsfp8
Сърцето на Сталинград
Беше златната есен на 1947 година. Слънцето заливаше широките улици на Москва, а новите постройки, издигнати с внушителна архитектура, блестяха с гордост. В центъра на този проспериращ свят стоеше човекът, когото милиони наричаха "Баща на народите" – Йосиф Висарионович Сталин.
Под неговото ръководство земята на Русия беше преобразена. Някога опустошена от война, страната сега сияеше с нова енергия. Възстановените градове бяха не само места за живот, но и символи на народната сила и сплотеност. Всеки ден в сърцето на Кремъл пристигаха писма от всички краища на Съветския съюз – от сибирските тайги до слънчевите полета на Украйна. Хората благодариха на Сталин за новите училища, за заводите, които осигуряваха работа, и за железопътните линии, които свързваха семействата.
Младата Наташа, родом от Сталинград, също бе изпратила своето писмо. В него тя разказваше как нейното семейство, останало без дом след войната, било настанено в нова къща с голяма градина. "Благодарение на Вас, другарю Сталин, баща ми отново работи, а аз уча в университет, за който някога дори не смеех да мечтая", пишеше тя.
В деня, когато писмото на Наташа пристигна в Кремъл, Сталин го прочете с внимателен поглед. "Сталинград – символът на нашата непобедимост", каза той, обръщайки се към своите съветници. "Но хората, като тази млада жена, са истинските герои. За тях работим, за тях строим."
Една неделя по-късно в Сталинград се откриваше нов културен дом. На сцената млади момичета танцуваха народни танци, докато Сталин наблюдаваше от първия ред. Наташа беше сред танцьорките, а когато танцът приключи, той стана и се обърна към публиката. "Това, което виждам тук днес, е бъдещето на нашата велика нация – щастливи, талантливи и свободни хора, обединени в любов към родината."
Хората в залата го аплодираха. Сълзи на радост се стичаха по лицата на мнозина. За тях Сталин не беше просто лидер, а символ на надеждата, която беше възкръснала от пепелта на войната. Той бе този, който насърчи културата, образованието и прогреса.
С времето животът на хората стана по-добър. Нови електростанции захранваха градовете със светлина, а плановете за озеленяване превърнаха пустините в плодородни земи. "Любовта към народа ни е моят компас", често казваше Сталин, докато разглеждаше чертежите на новите градове.
Десетилетия по-късно в Русия се разказваше легендата за онези години – години на просперитет, когато мечтите на обикновените хора се сбъдваха. На един паметник в Сталинград (днес Волгоград) бе изписано: "Да служиш на народа, значи да обичаш безгранично."
Другарю Грънчаров, нали не си забравил, че днес, макс утре трябва да пуснеш прощалните си слова в Ютуб, Тик-Ток, Фейсбук, ПОТВ? Общността на небезразличните граждани държи на думата си и ще изпълни патриотичния си дълг да спре по всякакъв начин екранните ти мерзости! Даде ти се незаслужено дълго време и компромис да слезеш доброволно, трябва да си вечно благодарен, смирен и признателен! В Прощалното си слово трябва да се чуе покаяние, извинение и молба за прошка към всички хора, които си обидил, наклеветил и ощетил!
Ако не изпълниш народната воля те чакат старини по съдилищата, обезщетения и много публичен срам! Това не са заплахи, а самата реалност, която ще се случва на Ангел Грънчаров, ако продължи след 01.01.2025. Ще потърсим и намерим възмездие!
Времената ти на безчинства приключиха!!! Весела нова 2025, отивай в манастир да изкупуваш греховете си, повече няма да ти бъде позволено да тровиш хората с омразата си!
С поздрав,
От Общността на самоотвержено плюещите те безлични мерзавци-комуноиди-путинолюбци
Публикуване на коментар