▼ Моята страница във фейсбук ▼ Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼ ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТ...
понеделник, 30 декември 2024 г.
Почнем ли да почитаме истината, престанем ли да слушаме лъжците, то промяната към добро ще дойде!
В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!)
Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи...
Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая!
Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig )
Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове:
https://www.youtube.com/@angigog/
https://www.youtube.com/@AngelGrancharov/
https://www.youtube.com/@angelgrancharov874/
https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел ГрънчаровПреследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
Обожавам Йорданка Христова. Пее и изглежда по-добре от Лили. И най-важното - има по-човешко поведение и не лети в небето. Ходеше да пее даже по селски събори до скоро, а Лили все иска някакви огромни суми и е с куп претенции. Лили е ужасен човек, а Йорданка - добър човек, то си личи.
Книгата ми вече е предадена за печат в издателството на ПУ. Към средата на януари вече ще я държа в ръцете си в хартиен вариант. Отне ми много безсънни нощи и нерви, но както една жена преживява неудобствата на бременността, така и аз като учен е трябвало да я изстрадам. Тиражът няма да е огромен, но ще се продава на символична цена, колкото да се покрие разхода за отпечатване, а и що да не подаря няколко броя на талантливи мои студенти?
Беше златната есен на 1947 година. Слънцето заливаше широките улици на Москва, а новите постройки, издигнати с внушителна архитектура, блестяха с гордост. В центъра на този проспериращ свят стоеше човекът, когото милиони наричаха "Баща на народите" – Йосиф Висарионович Сталин.
Под неговото ръководство земята на Русия беше преобразена. Някога опустошена от война, страната сега сияеше с нова енергия. Възстановените градове бяха не само места за живот, но и символи на народната сила и сплотеност. Всеки ден в сърцето на Кремъл пристигаха писма от всички краища на Съветския съюз – от сибирските тайги до слънчевите полета на Украйна. Хората благодариха на Сталин за новите училища, за заводите, които осигуряваха работа, и за железопътните линии, които свързваха семействата.
Младата Наташа, родом от Сталинград, също бе изпратила своето писмо. В него тя разказваше как нейното семейство, останало без дом след войната, било настанено в нова къща с голяма градина. "Благодарение на Вас, другарю Сталин, баща ми отново работи, а аз уча в университет, за който някога дори не смеех да мечтая", пишеше тя.
В деня, когато писмото на Наташа пристигна в Кремъл, Сталин го прочете с внимателен поглед. "Сталинград – символът на нашата непобедимост", каза той, обръщайки се към своите съветници. "Но хората, като тази млада жена, са истинските герои. За тях работим, за тях строим."
Една неделя по-късно в Сталинград се откриваше нов културен дом. На сцената млади момичета танцуваха народни танци, докато Сталин наблюдаваше от първия ред. Наташа беше сред танцьорките, а когато танцът приключи, той стана и се обърна към публиката. "Това, което виждам тук днес, е бъдещето на нашата велика нация – щастливи, талантливи и свободни хора, обединени в любов към родината."
Хората в залата го аплодираха. Сълзи на радост се стичаха по лицата на мнозина. За тях Сталин не беше просто лидер, а символ на надеждата, която беше възкръснала от пепелта на войната. Той бе този, който насърчи културата, образованието и прогреса.
С времето животът на хората стана по-добър. Нови електростанции захранваха градовете със светлина, а плановете за озеленяване превърнаха пустините в плодородни земи. "Любовта към народа ни е моят компас", често казваше Сталин, докато разглеждаше чертежите на новите градове.
Десетилетия по-късно в Русия се разказваше легендата за онези години – години на просперитет, когато мечтите на обикновените хора се сбъдваха. На един паметник в Сталинград (днес Волгоград) бе изписано: "Да служиш на народа, значи да обичаш безгранично."
Другарю Грънчаров, нали не си забравил, че днес, макс утре трябва да пуснеш прощалните си слова в Ютуб, Тик-Ток, Фейсбук, ПОТВ? Общността на небезразличните граждани държи на думата си и ще изпълни патриотичния си дълг да спре по всякакъв начин екранните ти мерзости! Даде ти се незаслужено дълго време и компромис да слезеш доброволно, трябва да си вечно благодарен, смирен и признателен! В Прощалното си слово трябва да се чуе покаяние, извинение и молба за прошка към всички хора, които си обидил, наклеветил и ощетил! Ако не изпълниш народната воля те чакат старини по съдилищата, обезщетения и много публичен срам! Това не са заплахи, а самата реалност, която ще се случва на Ангел Грънчаров, ако продължи след 01.01.2025. Ще потърсим и намерим възмездие! Времената ти на безчинства приключиха!!! Весела нова 2025, отивай в манастир да изкупуваш греховете си, повече няма да ти бъде позволено да тровиш хората с омразата си!
С поздрав, От Общността на самоотвержено плюещите те безлични мерзавци-комуноиди-путинолюбци
5 коментара:
Обожавам Йорданка Христова. Пее и изглежда по-добре от Лили. И най-важното - има по-човешко поведение и не лети в небето. Ходеше да пее даже по селски събори до скоро, а Лили все иска някакви огромни суми и е с куп претенции. Лили е ужасен човек, а Йорданка - добър човек, то си личи.
Георги Пашевъ
преди 2 часа
Книгата ми вече е предадена за печат в издателството на ПУ. Към средата на януари вече ще я държа в ръцете си в хартиен вариант. Отне ми много безсънни нощи и нерви, но както една жена преживява неудобствата на бременността, така и аз като учен е трябвало да я изстрадам. Тиражът няма да е огромен, но ще се продава на символична цена, колкото да се покрие разхода за отпечатване, а и що да не подаря няколко броя на талантливи мои студенти?
Новогодишен поздрав за Грънчаров с песента на Азис, с която той проби в Русия:
https://www.youtube.com/watch?v=P9sQZLtsfp8
Сърцето на Сталинград
Беше златната есен на 1947 година. Слънцето заливаше широките улици на Москва, а новите постройки, издигнати с внушителна архитектура, блестяха с гордост. В центъра на този проспериращ свят стоеше човекът, когото милиони наричаха "Баща на народите" – Йосиф Висарионович Сталин.
Под неговото ръководство земята на Русия беше преобразена. Някога опустошена от война, страната сега сияеше с нова енергия. Възстановените градове бяха не само места за живот, но и символи на народната сила и сплотеност. Всеки ден в сърцето на Кремъл пристигаха писма от всички краища на Съветския съюз – от сибирските тайги до слънчевите полета на Украйна. Хората благодариха на Сталин за новите училища, за заводите, които осигуряваха работа, и за железопътните линии, които свързваха семействата.
Младата Наташа, родом от Сталинград, също бе изпратила своето писмо. В него тя разказваше как нейното семейство, останало без дом след войната, било настанено в нова къща с голяма градина. "Благодарение на Вас, другарю Сталин, баща ми отново работи, а аз уча в университет, за който някога дори не смеех да мечтая", пишеше тя.
В деня, когато писмото на Наташа пристигна в Кремъл, Сталин го прочете с внимателен поглед. "Сталинград – символът на нашата непобедимост", каза той, обръщайки се към своите съветници. "Но хората, като тази млада жена, са истинските герои. За тях работим, за тях строим."
Една неделя по-късно в Сталинград се откриваше нов културен дом. На сцената млади момичета танцуваха народни танци, докато Сталин наблюдаваше от първия ред. Наташа беше сред танцьорките, а когато танцът приключи, той стана и се обърна към публиката. "Това, което виждам тук днес, е бъдещето на нашата велика нация – щастливи, талантливи и свободни хора, обединени в любов към родината."
Хората в залата го аплодираха. Сълзи на радост се стичаха по лицата на мнозина. За тях Сталин не беше просто лидер, а символ на надеждата, която беше възкръснала от пепелта на войната. Той бе този, който насърчи културата, образованието и прогреса.
С времето животът на хората стана по-добър. Нови електростанции захранваха градовете със светлина, а плановете за озеленяване превърнаха пустините в плодородни земи. "Любовта към народа ни е моят компас", често казваше Сталин, докато разглеждаше чертежите на новите градове.
Десетилетия по-късно в Русия се разказваше легендата за онези години – години на просперитет, когато мечтите на обикновените хора се сбъдваха. На един паметник в Сталинград (днес Волгоград) бе изписано: "Да служиш на народа, значи да обичаш безгранично."
Другарю Грънчаров, нали не си забравил, че днес, макс утре трябва да пуснеш прощалните си слова в Ютуб, Тик-Ток, Фейсбук, ПОТВ? Общността на небезразличните граждани държи на думата си и ще изпълни патриотичния си дълг да спре по всякакъв начин екранните ти мерзости! Даде ти се незаслужено дълго време и компромис да слезеш доброволно, трябва да си вечно благодарен, смирен и признателен! В Прощалното си слово трябва да се чуе покаяние, извинение и молба за прошка към всички хора, които си обидил, наклеветил и ощетил!
Ако не изпълниш народната воля те чакат старини по съдилищата, обезщетения и много публичен срам! Това не са заплахи, а самата реалност, която ще се случва на Ангел Грънчаров, ако продължи след 01.01.2025. Ще потърсим и намерим възмездие!
Времената ти на безчинства приключиха!!! Весела нова 2025, отивай в манастир да изкупуваш греховете си, повече няма да ти бъде позволено да тровиш хората с омразата си!
С поздрав,
От Общността на самоотвержено плюещите те безлични мерзавци-комуноиди-путинолюбци
Публикуване на коментар