В месинджър-групата на Философския дискусионен клуб тази сутрин написах следното съобщение:
Прочее, имаме голям успех: и мерзавците-оплювачи успяхме да ги подтикнем да започнат да се напъват да разсъждават по... морални теми, ето примерче за псевдо- или лъжеморалистично "разсъждение" на типов анонимен мерзавец в блога ми:
Само мерзавци като Грънчаров се страхуват от смъртта. Претендират, че са християни, но тайничко се надяват да няма Бог, за да не плащат за греховете си. Истинският християнин не само не се страхува от смъртта, а я приема като Божия милост и избавление от ежедневните човешки страдания. Аз вярвам в Бог и съм готов да се представя пред него още днес, ако той е решил така. Грънчаров трепери да не умре и да изпусне някаква земна радост (келепир), и че ще трябва да отговаря за делата си пред Всевишния съд. А свободен човек е само този, който е победил страха от смъртта. Жалка работа, и то за човек, претендиращ да е философ...
... Какви дебели ръце и пръсти като кебапчета има този изрод Грънчаров?! Този мерзавец наистина има сърдечни проблеми и трябва да умре, ама Бог го оставя жив, за да ни тества - колко дълго можем да изтърпим мръсотиите, които върши.
Виждате, че който работи, животът му се отплаща с добри плодове, нали така? 😉
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология
и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар