Понеже нашата демократична общност страда от тъпо високомерие и от най-пошла звездомания, публиката на нашия - на Философския дискусионен клуб! - ютюб-канал расте крайно бавно: та ние не сме звезди и прочути (като Нидялку Нидялкув, Андрей Райчев, Киро Брейка и прочие интернетно-медийни мерзавци!) и затова къде ти роден демократ ще дойде да се унижи и да подкрепи канала ни, гдето нема дори и една що-годе ярко светеща звезда?! :-) Здраве да е де, макар и като ходенето на костенурка нашата публика лека-полека расте в последните две години.
Интересно е това, че моите фейсбук-"приятели", които са над 4500, също не се принизяват да се абонират за ютюб-канала ПАРАЛЕЛ 42, щото явно ако го сторят ще подкрепят едно добро дело, а това не се съчетава с българскио манталитет да пречим на успеха на ближните, а не да ги окуражаваме да работят още по-всеотдайно! Същото може да се каже и за читателите на моя блог: дневно 2-3-4-5 000 (хиляди) човека идват да четат блога ми, в него слагам записа на всяка наша дискусия, но и на тях не им прищраква в ума да дойдат в самия канал и да се абонират, не, как така ще подкрепя, да не съм луд, къде ми е на мен лично тук келепирът, а чужд успех аз не подкрепям, това е мое свято верую!
Да, такива сме, за жалост. Даже да споделиш едно видео, на което си попаднал, е малка добринка, но и това никой не се сеща да го направи, представяте ли си?! (А всички демократи ревем, че копейкаджиите имат шеметни успехи, погледнете колко са абонатите на Киро Брейка и на Карбовски, да речем, да де, ревем, ама не мислим и не се подкрепяме, щот българският тъп и завислив манталитет!) пречи!!! Интересно е, че даже хората, дето са в месинджър-групата на Философския дискусионен клуб, т.е. са един вид негови активисти, не се сещат да споделят поне едно клипче, не, как така, та и те са българи, недей така бе, Грънчаров, заради теб искаш да си загубим българщината ли бе, луда главо, сам си споделяй клипчетата, нека да те блокирва фийсбук за твоята наглост, а ний сме културни, не сме нахалници като теб?!?!
Спирам дотук. Прочее, и сам да остана, пак ще продължа. Не ми пука за глупости като пари, слава, поклонници, награди и пр. И аз съм идиот, който се подписма под думите на гения:
Но... стига ми тая награда - да каже нявга народът: умря сиромахът за правда, за правда и за свобода!
Ха сега, мерзавци, можете вече да почнете плюенето! (Това е към моите "приятели" в блога ми, те там ме плюят денонощно, без почивка, без празници, целогодишно, многогодишно: блогът ми е от 2004-та година!)
Хубав ден на всички!
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
4 коментара:
Умря един мръсник.
Бог държи Грънчаров жив, за да изпита нас хората - колко можем да търпим неговите мерзавщини.
Грънчаров е стиснат като чичо Скруч. Взима 1000 лв. пенсия, но живее бедно - даже отопление нормално няма в панелката. Не знам какво си въобразява Грънчаров, че тия пари в гроба си ли ще ги вземе? Грънчаров като Лили Иванова цепи стотинката на две. Това е болестно състояние. Грънчаров умира от мъка, когато трябва да даде 2 или 5 лева за нещо.
Грънчаров не се интересувал от парите. Ще повярваме, ако Грънчаров дарява едни мижави 10% от пенсията си всеки месец за някаква благотворителна кауза. 10% от 1000 са едни нищожни 100лв. Какво са те за Грънчаров, който не се бил интересувал от парите. Чакаме да ни уведоми къде ще ги дарява и да дава ежемесечен отчет.
Публикуване на коментар