Изразът "трупане на знания" (а напоследък към него добавят "... и умения"!) е изключително глупав и показва основно неразбиране на естеството на знанието, съзнанието, познанието, науката. Първо, знанието не е нещо, което да може да се трупа, знаенето е трансформация на съзнанието, узнавайки нещо, ти вече не си същия, вече си знаещ, но това не значи, че някъде в душата ти има "склад", в който да трупаш знанията; паметта не е такъв склад. (И що значи тогава изразът "трупам знания", трупаш... "трансформации на съзнанието си" ли, мисли малко де, мисленето не е толкова вредно?!)
Главни виновници и виновнички за толкова голямото разпространение на израза "трупане на знания" имат учителките от ерата на комунизмо-социализма и преди това, когато такова инструментално (не)разбиране за знанието (като имане, казваме: "Той има знания!", а не казваме: "Той е знаещ!"!) е било господстващо. (Ерих Фром има хубава теория по въпроса, която е изложил в книгата си "Да имаш или да бъдеш".)
Даже навремето учителките говореха на учениците си, че щяло да бъде прекрасно ако имаше възможност с фуния "да ни наливат знанията"... през носа или през ушите, комунизмът-материализмът успя всичко да изопачи, да оцапа и да оскверни.
Но за друго е моето възражение: някога, във времето на Сократ например, знанието като такова може и да е било имане (богатство!), знаещият може да е бил богат заради "притежаването" на много знания, но в днешно време, в информационната епоха знанието е общодостъпно, то е огромен океан, от който всеки може да "пие" колкото си иска и така да задоволява жаждата си по знания.
Но проблемът сега е, че в този огромен, безкраен океан от информация или знания повечето хора са удавници, те затлачват паметта и съзнанията (паметта) си с много и то ненужни общо взето знания, от които раждат колкото се може по-уродливи комбинации; но най-опасното е това, че тия "всичкознайковци" си навирват носа и започват да се смятат за сведущи и компетентни по абсолютно всички въпроси, те знаят всичко, от техните уста непрекъснато тече информационен или, по-точно казано, познавателен боклук, те са подобни на мелници, които просто стриват зърното на прах (Ницше), от тях не чакай ум, смисъл, разум, истина, не, тях ги вълнува само това да шашнат публиката с многознайството (всичкознайството!) си.
Това е разпространеният тип на интернетния всичкознайко, който не се усеща, че във всички области знае всъщност... нищо (да претендираш, че знаеш всичко е съвсем същото като да претендираш, че знаеш... нищо; да, така е, щото всичкознайковците всъщност знаят именно нищо за всичко!), той е именно "многознаещ невежа"! И затова такива противни типове неуморно бълват глупост след глупост, с която обаче омайват още по-оскотялата от незнание, от невежество, от немислене, от скудоумие, от наивност, от мързел, от тъпотия публика. (Такъв нашенски звезден феномен, пред който всички чупят ръце и му ръкопляскат е, примерно, таваришч прафесар Ива Хръйстав, руският папагал-многознайко!)
Но ето нещо, което показва нищожността на подобен тип "натрупали много знания" нещастници. Още преди повече от 25 века великият Хераклит, откривателят на логоса - λόγος-а - пише "Многознайството на ум не учи!", щото ако учеше, щеше да е научило, примерно, и въпросния проф. Иво Христов поне на това, че се излага с кухите си претенции. Хераклит обяснява, че изобщо не е нужно да се стремиш да знаеш всичко, а се иска да знаеш онова, което трябва, т.е. онова, от което зависи всичко, онова, което дава смисъла на всичко, а това именно е λόγος-ът, законът на съществуващото; λόγος-ът всъщност е разумът, а противоположното на кухия многознайко е разумният (мислещият според истината!) човек, иначе казано, мъдрият човек. (Многознайството няма нищо общо с мъдростта, с разумността!)
По тази именно причина великият Сократ, най-мъдрият от всички гърци, е прочут с изречението си: "Аз знам (поне това), че нищо не знам, а вие (дори) и това не знаете!". Иначе казано, да осъзнаеш, че не знаеш, че знанията са нищо, а истински важното е ТЪРСЕНЕТО НА ИСТИНАТА (която в един прекрасен миг ще се роди в главите на обичащите я!); да, истината се ражда, тя не е в знанията, те са само нещо като тор, от който тя израства и пр. (А най-важното е да те вдъхновява ЛЮБОВТА КЪМ ИСТИНАТА, която всъщност не е друго, а е любов към мъдростта, философия!)
Тия тъй простички, но важни неща съм ги обяснил пределно ясно в своята книга ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА, която всъщност е написана на основата на един прекрасен учебник по логика на великия Кант, аз просто съм адаптирал казаното от него за съвременни и не обичащи особено много да мислят хора (предимно млади хора, ученици и студенти). Това помагало, тази книжка е напълно достъпна (безплатно!) и всеки, които иска да стане мислещ човек, не е зле да я намери и проучи.
Разбира се, мислещ човек не се става чрез четене на книги по логика, така както ние не се учим да ценим красивото (в изкуството и живота!), изучавайки учебници по естетика, или, да речем, да храносмиламе, изучавайки учебници по физиология (както ни иронизира великият немски философ Хегел!).
Прощавайте за кратката беседа, която ви изнесох, вие, разбира се, няма да прочетете що ви написах просто щото всичко си знаете, нали така?! На вас не ви е и нужно да мислите щот си знаете, нали познах и по този пункт?! То не е нужно човек да е гадател за да разбере тъй умните ви и дълбоки мисли...
Хубав ден и приятни размисли ви желая!
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар