Тази година се навършват 80 години от края на Втората световна война. По този повод тази вечер в разговор с един приятел от Общността на небезразличните граждани се роди следната идея:
Т.н. "паметник Альоша" в Пловдив изобразява един войник. Напълно възможно е да се смени неприемливата досегашна идеологическа символика на паметника (символизира окупацията на България от Червената армия на СССР, установила комунистическата тирания в у нас!) със съвсем различна символика (смисленост), а това може да стане като на мястото на лъжливия надпис "СЛАВА НА НЕПОБЕДИМАТА СЪВЕТСКА АРМИЯ-ОСВОБОДИТЕЛКА" бъде сложен следния надпис:
ВЕЧНА СЛАВА НА ГЕРОИТЕ, ОСВОБОДИЛИ ЕВРОПА ОТ НАЦИСТКОТО ЗЛО!
По този начин ще се увековечи паметта и на войниците от Първа българска армия, воювали срещу нацистка Германия в състава на Трети Украински фронт. Срамота е, че в Пловдив няма паметник на българските мъже, воювали 1944-1945 г. в полята и горите на Сърбия, Унгария, Австрия - и хиляди от тях загинали там.
На специална табела до паметника може да се опише накратко и това. Разбира се, ще бъдат махнати петолъчките по паметника и от войнишкото кепе. (Такива кепета са носили и българските войници, а на тях е имало бронзово лъвче. Нищо не пречи от петолъчка да стане лъвче!)
Това ни е предложението. Лесно осъществима е тази промяна в символиката на паметника, която обаче има огромен позитивен и възпитателен смисъл. Българските войници, воювали за свободата на Европа, заслужават тази чест и този иначе голям и достоен за увековечаване на тяхната слава паметник.
Ще предложим идеята си тия дни на общинските съветници от всички партии в ОС на Пловдив и също на кмета на града.
Така този голям проблем ще се реши по задоволителен за всички пловдивчани начин. Да, този паметник ще си остане един войник, но не съветски (Съветски съюз не съществува вече!), а български!
Интересно ни е: какво мислите вие, пловдивчани и българи?
Освен
това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие
спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология
и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар