Инсинуации и факти за науката и образованието в България

Инсинуация: Не може да се дават непропорционално увеличения в едни сектори за сметка на други.

Факти:
1. Точно това се обещаваше от БСП преди изборите и то именно на учители и учени.
2. Точно това бе направено през пролетта, но за шофьорите и ватманите. (Сега социалните работници също веднага получиха обещание, че още на следващия ден ще се издаде постановление, отразяващо техните искания.)
3. Точно това бе направено в Румъния – 3,5 пъти бяха увеличени заплатите на учените и 2 пъти заплатите на учителите. Резултатът – никакви ужаси, а страната ускори още повече икономическия си ръст, изпреварва ни все повече и виждаме как чуждестранни компании започват да се изтеглят от България към Румъния.

Инсинуация: Не можем да даваме европейски заплати.

Факт: Исканите заплати са под средните балкански.

Инсинуация: В БАН се наливат непропорционално количество средства спрямо това, което се получава като научна продукция.

Факти:
1. Бюджетът на БАН стига само за заплати; ток, вода и парно; елементарни ремонти и т.н. Слабо известен е факта, че в бюджета на БАН няма перо за научни изследвания. Пари собствено за наука идват само по линия на Фонда за научни изследвания, а той в последните 2 години не приема проекти от академията (с обяснението, че точно така трябва да се подкрепя университетската наука).
2. Ако се сравни бюджетът на БАН с броя на публикуваните научни статии в реферирани западни се оказва, че БАН не само дава 64% от научната продукция на България, но и „платената цена за една статия” е изключително ниска по западни, а и по всякакви други стандарти.
3. През 50-те години е възникнала идеята за огромен „мелиоративен” проект рискуващ да увреди селскостопаските земи в Дунавската равнина. За щастие проектът е спрян след доклад от БАН и предотвратените загуби вследствие само на този доклад са по-големи от всички бюджетни пари дадени за Академията оттогава досега!

Инсинуация: Образователната система не дава качествен резултат и затова учителите нямат право да искат по-високи заплати.

Факти:
1. Ако премиерът ни показва, че човек, който не знае правописа може безпроблемно да стане министър (и то на културата), то учителите ли са виновни, че учениците не залягат над правописа?
2. Ако партията на премиера избира Азис за свое рекламно лице преди евроизборите, то учителите ли са виновни, че повече ученици знаят за кого се е омъжил/оженил Азис, отколкото за числото „π”?
3. Учителите преподават по програми спуснати от МОН, по учебници написани по изискванията на МОН, утвърдени от МОН (и нерядко избора между утвърдените учебници е направен под натиска на Районните инспекторати, назначени също от МОН). Впрочем, чували ли сте някога г-н министъра да се оплаква, че учителите не спазват учебните програми?

Инсинуация: Образователната система не е реформирана и затова няма смисъл да се наливат пари в нея като се увеличават заплатите на учителите.

Факти:
1. За непроведените реформи учителите са най-малко виновни, а точно те изпитват на гърба си недомислията.
2. Увеличаването на заплатите им е вече въпрос на физическо оцеляване, а и освен това възможност да поддържат квалификацията си, да не бъдат гледани от учениците се като абсолютни неудачници, а и за да има кой да иска да учи децата през следващите десетилетия.
3. А самото министерство, което трябваше да направи реформата може ли да се похвали с успехи? Какви успехи например има МОН в реформирането на професионалното образование, което както Световната банка, така и нашите работодатели критикуват като абсолютно неадекватно на съвременните нужди и условия? За успех ли да считаме също прекъсването на обучението по природонаучни дисциплини през 8 клас; несъгласуването на учебния материал в различните дисциплини; обявяване на образователни изисквания без да има система за оценяване на постигането им; ограничаването на броя ползвани учебници по всеки предмет до броя на големите издателства (дори и когато има повече учебници удовлетворяващи изискванията на МОН)?

Инсинуация: Следващата година искаме да удвоим парите за Фонда за научни изследвания, какво повече искате?

Факти:В момента парите за Фонда са 2.5% от парите давани за наука – това е процента, който типично се дава в големите западни научни институции за популяризиране на дейността им, посещения на ученици, фестивали на науката и т.н. У нас това е единственото държавно финансиране на конкурсен принцип (макар и без външно рецензиране); което дава възможност за командировки, купуване на апаратура, абонаменти и т.н., но то не позволява увеличаване на заплатите на спечелилия конкурса колектив. Повишаването от 2.5% на 5% на конкурсно разпределяните пари за българската наука при толкова ниското общо ниво ще е незабележимо за системата. Стъпката е в правилната посока, но е отчайващо миниатюрна!

Инсинуация: Не можем да даваме повече пари за наука и образование въпреки, че искаме.

Факти: Става дума за принципно отрицателно отношение към учените и учителите!
1. България можеше да ползва европейски пари от предприсъединителните фондове за наука и образование, но не поиска да го направи!
2. България доброволно подписа Лисабонската стратегия изискваща 3% от БВП да се отделя за наука и развойна дейност, но не я спазва! В момента за това се дават 0.3 – 0.4%!
3. Впрочем, когато се пита откъде да дойдат парите отговорът е пред очите на всички: ако ДДС за хазарта се изравни с ДДС за учебниците, то ще има пари за увеличаването на заплатите. (Нали толкова много се говори, колко е полезно данъчните ставки да са еднакви за всички.) Но, очевидно, у нас именно хазартът се нуждае от държавна закрила и насърчаване, а образованието – не!

(Автор: В.Антонов)

Добави в Svejo