Благодаря отново за честта на публикуването на моите непретенциозни писания. За мен продължава да е удоволствие да чета твоя блог.
Е, аз нарочно позасилих краските и поиронизирах другарите, защото те твърдят тъкмо обратното, че идеите им били и оставали супер, ама видите ли, на практика нещата не станали както трябва.
В действителност болшевиките доста се постараха да се приближат към „идеалното общество”, описано в Манифеста. Но, както правилно отбелязваш, времето и силите просто им не стигнаха, за да изпълнят буква по буква заветите на Маркс. Ето защо въпреки непълното покритие на теорията и практиката в нашите страни имаше комунизъм, и още как.
Аз само исках да покажа, че комунистическите „мечти и идеи”, които според бате Серги били останали „все такива” - подразбирай: прекрасни, едва ли са нещо желателно и нещо, което би могло да въодушеви някой мислещ човек. Чудно ми е дали комунистите наистина са чели и осмислили Манифеста и дали действително има някой, който би искал да живее в общество с характеристиките на описаното от Маркс и Енгелс. Комунистите обаче, както казах, интерпретират нещата в съвсем друга светлина и твърдят, че реалният социализъм бил отклонение от идеите на Маркс. Но не е така, напротив, той е несъвършено въплъщение на комунистическите „идеи и мечти”.
Между другото тезата, че обществото, в което имахме неудоволствието да живеем до 1989 г., не било комунизъм, е същевременно много опасна. Това на практика означава, че на някой може да му хрумне пак да опита да установи комунизъм и после пак и пак и пак, като всеки път се извинява за евентуални неуспехи с това, че това още не бил истинският комунизъм, но при следващия опит нещата щели да бъдат различни. Само че тези експерименти ще стават на гърба на народа и вероятно всеки път с цената на милиони жертви по света.
Всъщност целият исторически материализъм е едно тотално сбъркано учение, както показва много убедително например Карл Попър в своите трудове. Има обаче още аргументи срещу марксизма, някои от които съм изложил доста подробно на друго място, но на един сравнително суховато-технически, философски език, поради което надали ще са интересни за широката публика и на които тук не мога да се спра в детайли. Ще скицирам само съвсем накратко един аргумент във връзка именно с любимото и повтаряно безброй пъти твърдение на мнозина комунисти и левичари, че реалният социализъм до 1989 г. не бил „истинският социализъм”, а само (временно) извращение, деформация на „чистото учение на Маркс”, което независимо от всичко си оставало велико и свето писание.
Причината за отклоненията те търсят най-често в „субективния фактор” – личности като Сталин, Мао и т.н. били извратили прекрасното учение на Маркс. Или пък вината била на лошия Запад, капиталистите и пр., които заговорничели срещу социализма. Само че тази аргументация е абсолютно несъстоятелна поради следната причина:
Тези „отклоненийца” и „деформацийки” в действителност бяха ужасни престъпления в гигантски мащаб, стрували живота на милиони хора, без аналог в световната история. Според логиката на марксизма събития от такъв порядък не можа да са плод на случайността, защото според марксизма в историята властват закономерности. Случайност има в някаква степен, но тя засяга само дребни детайли.
Логиката на историческия материализъм следователно изисква да се посочи исторически закон, по силата на който тези „извращения” са задължителен момент при изграждането на социализма. Ако например някой марксист, напр. самият Маркс, е бил прозрял съществуването на този закон през XIX век, той е можел да предскаже „извратения комунизъм” с милионите измъчени и избити, концлагерите, несвободата, държавна сигурност, привилегиите на номенклатурата и пр.
Но досега никой марксист не е демонстрирал съществуването на такъв закон. Следователно марксизмът не е в състояние да обясни как е могло да се стигне до това фатално развитие в името на самия марксизъм. А да се каже, че това са случайни аберации е равнозначно на отказ от марксизма, който постулира детерминизъм на общественото развитие. Ерго: историческият материализъм е несъстоятелен.
Но това само между другото. Поздрави: Стоян
(Забележка: Заглавието на този забележителен с дълбочината си постинг на Стоян е мое, А.Г. На пръв поглед то не отразява коректно изразените от автора мисли. Но по същество им съответства: става дума за съвпадение като тенденция, а не като формално покритие. Комунизмът можеше да направи много повече злини, понеже същината му е безкрайно злотворна. Например можеше - и още може, в лицето на своите мутанти! - да запали света от четирите му краища. България е пример за това как комунистите и сега са способни да тровят живота на цялата нация без да изпитват и капчица съжаление.)
(Ето един мой текст от по-рано, в която разсъждавам по същата тема.)
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
Е, аз нарочно позасилих краските и поиронизирах другарите, защото те твърдят тъкмо обратното, че идеите им били и оставали супер, ама видите ли, на практика нещата не станали както трябва.
В действителност болшевиките доста се постараха да се приближат към „идеалното общество”, описано в Манифеста. Но, както правилно отбелязваш, времето и силите просто им не стигнаха, за да изпълнят буква по буква заветите на Маркс. Ето защо въпреки непълното покритие на теорията и практиката в нашите страни имаше комунизъм, и още как.
Аз само исках да покажа, че комунистическите „мечти и идеи”, които според бате Серги били останали „все такива” - подразбирай: прекрасни, едва ли са нещо желателно и нещо, което би могло да въодушеви някой мислещ човек. Чудно ми е дали комунистите наистина са чели и осмислили Манифеста и дали действително има някой, който би искал да живее в общество с характеристиките на описаното от Маркс и Енгелс. Комунистите обаче, както казах, интерпретират нещата в съвсем друга светлина и твърдят, че реалният социализъм бил отклонение от идеите на Маркс. Но не е така, напротив, той е несъвършено въплъщение на комунистическите „идеи и мечти”.
Между другото тезата, че обществото, в което имахме неудоволствието да живеем до 1989 г., не било комунизъм, е същевременно много опасна. Това на практика означава, че на някой може да му хрумне пак да опита да установи комунизъм и после пак и пак и пак, като всеки път се извинява за евентуални неуспехи с това, че това още не бил истинският комунизъм, но при следващия опит нещата щели да бъдат различни. Само че тези експерименти ще стават на гърба на народа и вероятно всеки път с цената на милиони жертви по света.
Всъщност целият исторически материализъм е едно тотално сбъркано учение, както показва много убедително например Карл Попър в своите трудове. Има обаче още аргументи срещу марксизма, някои от които съм изложил доста подробно на друго място, но на един сравнително суховато-технически, философски език, поради което надали ще са интересни за широката публика и на които тук не мога да се спра в детайли. Ще скицирам само съвсем накратко един аргумент във връзка именно с любимото и повтаряно безброй пъти твърдение на мнозина комунисти и левичари, че реалният социализъм до 1989 г. не бил „истинският социализъм”, а само (временно) извращение, деформация на „чистото учение на Маркс”, което независимо от всичко си оставало велико и свето писание.
Причината за отклоненията те търсят най-често в „субективния фактор” – личности като Сталин, Мао и т.н. били извратили прекрасното учение на Маркс. Или пък вината била на лошия Запад, капиталистите и пр., които заговорничели срещу социализма. Само че тази аргументация е абсолютно несъстоятелна поради следната причина:
Тези „отклоненийца” и „деформацийки” в действителност бяха ужасни престъпления в гигантски мащаб, стрували живота на милиони хора, без аналог в световната история. Според логиката на марксизма събития от такъв порядък не можа да са плод на случайността, защото според марксизма в историята властват закономерности. Случайност има в някаква степен, но тя засяга само дребни детайли.
Логиката на историческия материализъм следователно изисква да се посочи исторически закон, по силата на който тези „извращения” са задължителен момент при изграждането на социализма. Ако например някой марксист, напр. самият Маркс, е бил прозрял съществуването на този закон през XIX век, той е можел да предскаже „извратения комунизъм” с милионите измъчени и избити, концлагерите, несвободата, държавна сигурност, привилегиите на номенклатурата и пр.
Но досега никой марксист не е демонстрирал съществуването на такъв закон. Следователно марксизмът не е в състояние да обясни как е могло да се стигне до това фатално развитие в името на самия марксизъм. А да се каже, че това са случайни аберации е равнозначно на отказ от марксизма, който постулира детерминизъм на общественото развитие. Ерго: историческият материализъм е несъстоятелен.
Но това само между другото. Поздрави: Стоян
(Забележка: Заглавието на този забележителен с дълбочината си постинг на Стоян е мое, А.Г. На пръв поглед то не отразява коректно изразените от автора мисли. Но по същество им съответства: става дума за съвпадение като тенденция, а не като формално покритие. Комунизмът можеше да направи много повече злини, понеже същината му е безкрайно злотворна. Например можеше - и още може, в лицето на своите мутанти! - да запали света от четирите му краища. България е пример за това как комунистите и сега са способни да тровят живота на цялата нация без да изпитват и капчица съжаление.)
(Ето един мой текст от по-рано, в която разсъждавам по същата тема.)
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар