Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 26 септември 2009 г.

Списание ИДЕИ вече си има приятели и в Русе!

Чета на едно място в интернет следната публикация, която препечатвам тук, понеже се отнася за списание ИДЕИ: НОВО ФИЛОСОФСКО СПИСАНИЕ

От октомври месец тази година търсете по книжарниците новото философско списание ИДЕИ!

То се редактира от пловдивския философ Ангел Грънчаров (да не се бърка с цигановеда Ангел Грънчаров от Ботевград, бел. на авт.), който през 2008 година публикува книгата “Страстите и бесовете български”, изд. "Изток-Запад”, С., 2008. С този свой труд А. Грънчаров под формата на сбирка от есета прави едно резюме на нашия народностен живот от годините на Горбачовата перестройка до ден днешен. Той представя една лична и човечна история на изминалите години, категорично противопоставяйки се на марксисткия подход към историята, където личността няма никакво особено значение. За него историята на духа, на душевните и на човешките феномени е сърцевината на действителната история.

Ангел Грънчаров от Пловдив в едно несигурно и неспокойно време се заема да издава списание, което има за цел да приучи българите да мислят, да обмислят и да премислят.

В тази връзка ми се ще да спомена тук нашият легендарен български културфилософ Найден Шейтанов (1890-1970), който пише нещо твърде актуално за днешно време в есето си “Национално-Българска Философия” от 1936 година:

“Онова, което няма народът ни, то е стройна система от философски възгледи, които да се предават съзнателно и с почит от поколение на поколение и които да са признати като човешка ценност от други народи.”

Пожелаваме успех на списанието ИДЕИ и на неговия създател – Ангел Грънчаров от Пловдив!

Антон Рачев, Русе (Публикувано ТУК)

Аз пък отвърнах на любезния г-н Рачев (с който се знаем виртуално от съвсем скоро) със следното писмо:

Здравейте, драги г-н Рачев,

Благодаря Ви за разбирането и за подкрепата. Малцина са тия, които подкрепиха списание ИДЕИ. А на мен ми се иска то наистина да бъде богато на всякакви идеи, т.е. да оправдае името си.

Аз лично, бидейки философ, не смятам, че е голяма драма или трагедия това, че не мислим еднакво или че имам различни ценности. Но каквито и да сме, ние сме българи и бихме могли да намерим допирни точки и да си сътрудничим дза доброто на нашата единствена България. А не да я делим и всеки да се тупка в гърдите, че е най-голям патриот, а пък всички останали, които не били като него, да ги обявява за врагове и родоотстъпници.

Разбира се, има и групировки с несъвместими разбирания и диаметрално противоположни интереси, между тях може и да няма сътрудничество и единодействие, но не бива пък да има безсмислени битки, в които само си изтощаваме взаимно силите.

Аз съм готов в списанието да публикувам всякакви идеи, които да влизат в диалог помежду си, а пък самото списание ми се иска да стане територия на истински свободното слово и поле на най-свободна конкуренция на идеите. Та да може всеки негов читател сам да прецени кои са неговите идеи, т.е. да се самоопредели в ценностно отношение.

Моето единствено изискване е текстовете да са написани от душа и сърце, в тях да се долавя талант и чистота на помислите, т.е. идейна принципност.

Ще съм Ви много благодарен ако ми помогнете за списанието да се чуе в Русе, пък и да се появи в някои книжарници. Аз изобретих една такава стратегия: ще призова в блога които искат да помогнат за разпространението на списанието просто като минат покрай някаква книжарница да попитат има ли от новото списание ИДЕИ. Да рекат: "Понеже чух за него и искам да го видя, а ако го харесам да си го купя!".

Единствено такъв един, пък макар и "леко организиран", но затова пък все пак твърде благороден читателски интерес може да принуди някои книжари да поръчат и доставят списанието в книжарниците си. Щото те гледат единствено пазарната, комерсиалната страна.

С поздрав: Ангел Грънчаров

5 коментара:

Ангел Грънчаров каза...

Здравейте, драги г-н Рачев,

Благодаря Ви за жеста и за ценната подкрепа! Вие сте нещо като единствена птичка, която пролет не прави, но с която пък започва предзнаменованието за пролетта! А то не е по-малко вълнуващо от самата пролет!

Позволих си да препубликувам Вашия текст в блога си с позоваване на първоизточника. Надявам се не възразявате, публикувах и своето писмо до Вас под формата на отговор на Вашата днешна публикация.

Bla каза...

"Аз лично, бидейки философ, не смятам, че е голяма драма или трагедия това, че не мислим еднакво или че имам различни ценности."

Не само, че не е драма (или трагедия?), но е и задължително да сме различни.

Ангел Грънчаров каза...

Точно така е, напълно споделям: най-хубавото е че сме различни, оттук иде нашето богатство като личности и човешки същества...

Kaloyan Borisov каза...

това го има и в християнството - "разнообразието".
Няма значение кой си, какво си направил или на какво си способен важно е търсите истината.

Анонимен каза...

Отново искам да напомня за нашия философ от световна величина - д-р Янко Янев (1900-1945) чрез есето му "Философия на Родината":

http://bg.altermedia.info/?p=8193

"Родината е митологична същност, а Отечеството – политическа. Родината е поема, Отечеството – епос. Родината e духът на националното битие. Родината и Отечеството са взаимнодопълващи се части от едно цяло. Родината се корени във философията на копнежа и любовта, Отечеството – във философията на подвига и родозащитата. Възпяваме Родината, а се борим за Отечеството."
Д-р Янко Янев