Кандидатът, който твърдо подкрепям на предстоящите избори за кмет на София, именно г-н Теодор Дечев, е предложил изключително интересна и оригинална идея за преустрояването на т.н. "Паметник на Съветската армия-освободителка". Според него нищо не пречи около паметника да се изгради постройка, в която по умел и смислен, определен от архитектите, начин да се впишат скулптурните групи на самия паметник, като по този начин да се създаде и така неoбходимия ни Музей на тоталитаризма. А пък в този музей би било много удачно и да се настани и бъдещия Институт за националната памет.Аз лично оценявам предложението на г-н Дечев за напълно разумно, смислено и съвсем приемливо, подкрепям го изцяло, и нещо повече - разбирам, че с това си предложение г-н Дечев напълно оправда доверието ми да подкрепя (като блогър) неговата кандидатура за кмет на София. Този човек за сетен път показва, че е изключително умен, а пък на нас показва, че е дошло време ние, гражданите, да почнем да търсим и твърдо да подкрепяме за свои управници тъкмо такива творчески мислещи хора, които са най-ценен капитал на нацията ни.
Ето как г-н Дечев обосновава предложението си (За съдбата на паметника на НЕсвободата), което според мен трябва да бъде възприето напълно сериозно и реализирано от правителството, щото, оказва се, този обект, Съветският паметник със шмайзера, бил под ведомството не на столична община, а на българското правителство:
Внимателното разглеждане на паметника в план (препоръчвам и насърчавам ползуването на Google Earth – идеално е за случая), показва че има достатъчно площ, на която да се проектира и построи един такъв музей. Музеят може да обгражда изцяло или частично „високия акцент” на паметника, като в архитектурните си фантазиите си представям котата на плоския покрив – тераса на музея да „равни” котата на постамента на който са стъпили „съветският гост” и българските му посрещачи – българските „рабочий и колхозница”.
Заданието за конкурса трябва да е изключително премислено. В него изрично трябва да се указва, че целта на конкурса е да се стигне до архитектурно, планово и ландшафтно решение, което изцяло да промени внушението, идващо от паметника на Съветската армия, запазвайки го физически.
Под „физическо запазване”, разбирам запазването в първоначалния му вид на високия архитектурен акцент с емблематичната статуя на войника, работника и селянката, независимо то начина по който ще бъде вписан в новия архитектуран комплекс – заобиколен изцяло или частично от сгради, „опакован” по някакъв оригинален начин или нещо трето, което фантазията на архитектите роди.
Под „промяна на внушението” разбирам такова архитектурно и композиционно решение, което да излага (експонира) паметника като спомен от отминало време, което ние не трябва да забравяме, но и не искаме да се повтаря.Останалата част от пространството и най-вече входната част откъм булевард „Цар Освободител”, където са двете „въвеждащи” скулптурни композиции и гранитният (или може би сиенитен ?) плочник, „ограден с метални отливки на големи дъбови венци”, може и според мен трябва да бъде „петното” на което да се развие проектът за музей на тоталитаризма. Работа на архитектите е да определят размерите и формата в план, етажността над и под земята. В един музей на тоталитаризма може да има дори и катакомби, Бога ми ...
Няма повече да разсъждавам над идеи за композиционното решение на бъдещия музей на тоталитаризма. Ако съдбата ни сподобие и с Институт за национална памет, там може да бъде настанен и той или негов филиал.
Въпросът е да успеем да изградим музей на тоталитаризма около паметника, така че „тройката с шмайзера” наистина да получи статут на „експонат номер едно” и Столицата да се сдобие с една наистина оригинална сграда, музеят в която да има огромна познавателна стойност, а самата сграда да представлява интерес дори и само като архитектурно решение. Да има какво да се научи за тоталитарното минало, а туристите да имат още нещо, което да ги впечатли истински по време на посещението им в София.
Тъй като сме демократи и се отнасяме с достатъчно уважение към малцинствата, в това число и към политическите такива, трябва да се гарантира възможността на почитателите на шмайзера и неговия носител да могат да поднасят цветя пред своя символ и да изпълняват религиозните си обряди. (Комунизмът в тоталитарния му вид си е своего рода „светска религия”, но в този постинг няма да се разпростираме по тази тема).
Тази идея за решаване на проблема с паметника на Съветската армия, може да не се хареса на най-радикалните привърженици на демократичните сили и на най-категоричните отрицатели на тоталитарното минало (по-точно - на най-гласовитите му отрицатели). Но трябва ясно да си даваме сметка, че голяма част от жителите на София биха приели без възражения преустройството на паметника, но категорично биха отхвърлили идеята за пълното му физическо ликвидиране. На хората им додея от рушене – те биха предпочели това, което аз наричам „промяна на контекста”.
В рамките на шегата, можем да приемем предположението на блогъра плъх.блог.бг, който изказва прадположението, че паметникът на съветската армия във Виена си стои в идеално състояние, в знак на признателност, че въпросната войска все пак ... си е отишла.
Накрая аз, Ангел Грънчаров, пловдивчанин, искам да се обърна със следния апел към софиянци:
Хей, хора, хей, столичани, не пропускайте възможността да си изберете умен и талантлив човек за кмет бе! Щото гледайте ние докъде я докарахме с нашия, с пловдивския кмет: да ставаме за резил пред цяла Европа и пред света даже! И с митрополит я загазихме да ни излага, и с кмет. Както каза един мой съгражданин в разговор вчера, ситуацията е: хвани единия, удари другия, хвани кмета, удари владиката! Та вие, софиянци, имате златен шанс поне да се сдобиете с кмет, който е напълно сигурно, че няма да прави глупости като нашия. Не пропускайте шанс от такъв род, той рядко идва!
Няма коментари:
Публикуване на коментар