Иво Инджев е написал интересен коментар - Мистерията с истерията да се повтаря историята - съдържащ твърде верни констатации, който ви съветвам да прочетете. В него се съобщава и за това, че Русия и Сърбия, общи в ненавистта си срещу европейска България, се били договорили да правят обща военна база в Ниш. И се припомня достойната позиция на правителството на България в периода 1997-2001 година, което при косовската криза удържа на руския натиск и не позволи на руски самолети да прелетят през нашето въздушно пространство, за да дебаркират в Прищина и да се притекат на помощ на войските на Милошевич. Но един момент в статията на Инджев е особено важен:Не ми се иска да вярвам, че руско–сръбските клещи отново, за кой ли път от 125 години насам, отново се опитват да счупят костеливия български орех (ако бях костовист, щях да кажа „костовия” орех, който не успяха да смачкат преди 10 години). Впрочем руските намеци за твърдост към България от сръбска земя дублират демонстративния шантаж на Кремъл с турската карта в изграждането на газопровода „Южен поток” като алтернатива на дружбата с България. Да ви прилича това на отмъстителност от имперски позиции спрямо непокорен бивш васал с помощта на комплексиран от международната изолация регионален съюзник?
Гледам и не вярвам в успеха на намерението да бъде сплашена България. Вече е 2009 година. България е член на НАТО – не на последно място поради решението, което взе през онези решаващи за българския избор на съюзници летни дни (и нощи, през които, както съм чувал, руският посланик буквално е буйствал посред нощ с искане незабавно да пуснем руските самолети към Косово). Този миг някой ден ще се изучава в училищата като повратна точка в историята на България. Ако не ми вярвате, че епизодът е важен, питайте Бил Клинтън защо реши да стане американският президент, решил най – после да посети България. Само броени месеци по–късно.
Аз счетох за нужно да драсна в тази връзка кратък коментар от няколко реда, ето го:
Напълно верни са тия констатации за повратната точка в историята на съвременна България! Самата истина е това. Сега е дошъл момента днешното правителство да удържи на руския натиск и шантаж и да съхрани постигнатото тогава, съхранявайки независимостта на България. И то тъкмо от толкова грабливия, както подобава за двуглав орел, руски имперски интерес!
Трябва да се разбере от всички, особено пък от днешните руски управници, че България отдавна не е Задунайская губерния на Русия-СССР-Русия, за която руснаците така великодушно-подигравателно навремето се произнасяха ето така: "Курица не птица, Болгария не заграница!". А пък българските русофили при тия думи гузно се усмихваха и се сополявеха от умиление.
(Забележка: За младите, които не знаят руски: "курица" е "кокошка", "птица" си е "птица", "заграница" е "зад граница", сиреч, "чужбина". Значи, излиза, за тях България не била чужбина, видите ли, а те си я чувствали като своя! И то иначе, а от най-възвишена, чиста, "братска обич", тъй да се рече, ни считали за своя провинция! Аман от тая прекалена руска обич най-после: не щем да ни обичате чак толкова и да ни задушавате в мечешката си прегръдка!)
Няма коментари:
Публикуване на коментар