Този документ би могло да се свали ето от ТУК. Разгърнете я, аз си пропилях доста време за да я чета днес. Скоро ще си напиша и публикувам мнението. Но е добре да сте хвърлили едно око на самия документ, та да имате погледа и след това сами да можете да прецените основателността или неоснователността на моята оценка.
8 коментара:
Не само чотох програмата, но и с колегите от "Новото образование" отворихме дискусияta "Твоето отношение по "Програмата на МОМН 2009-2013 г." във форума на BGlog.net --> http://www.bglog.net/Obrazovanie/34734
Направих синтез на изказаните там мнения и собствените си забележки (Вижте последния постинг).
Искате ли да ви изпратя документа в който съм вкарал всичките си лични забележки? Ще го направя, ала ще изчакам малко, докато си съставите мнение, за да не му влияя. Съгласен?
Моля да изпратите текста с Вашето становище. Моя милост вече си има азградено свое становище, които лесно не може да бъде повлияно. Просто не намирам време напоследък да седна и да напиша своята оценка, ала тя имплицитно си стои в ума ми, просто трябва да се напише. Така че не пречи да пратите своя текст, обещавам, няма да плагиатствам :-) А пък и не пречи да го пратите когато се появи тук моя анализ. Вие изберете дали да изчакате или да го пратите сега.
Г-н Лазаров, току-що прочетох Вашите бележки в сайта "Ново образование" и съм във възторг: напълно сте прав! Моля, оформете по-прегледно тия бележки за да станат като статия, и Ви предлагам да ги отпечатам в кн. втора на списание ИДЕИ. И аз ще пиша по темата за реформата в образованието в тази книжка, иска ми се да предизвекаме дискусия. Дължни сме да я предизвекаме! някой да е чул в публичното простраство сериозно да се обсъждат тия проблеми? Аз не съм чул...
http://www.bglog.net/Obrazovanie/wiki/document/359 - За този ли документ става дума?
Горният линк е точен, но е към документ, който най-сбито представя коментарите, изникнали в нарочната дискусия на територията на същия този сайт (http://www.bglog.net/Obrazovanie/35359)
Ето, пращам ви по електронната поща файла си PDF. Там са забележките и коментарите ми на вски ред от Програмата.(Ще се ориентирате лесно, вярвам.)
Можете да сте сигурен, че ще оформя всичко това и като статия. Но нека първо изкоментираме хубаво Програмата, че да я пратя в МОМН, за да им повлияем някакси. Статиите - после. Съгласен? B-)
Не съм съвсем съгласен с последното. Вижда ми се крайно неоправдан оптимизъм вярата, че може някак си да се повлияе на образователната бюрокрация, сътворила този документ, навяващ асоциации с Тезисите на Т.Живков за развитие на българското образование (говоря за език и стил, но също и за идеи). Статиите, публикувани из медиите, включително и в интернет, могат да повлияят някак на общественото мнение, а пък на тази основа би могло да се очаква някакъв граждански натиск, което е по-реалистично да повлияе някак на министерските бюрократи; а директните съвети към тях са безнадеждна работа.
Тях, бюрократите от МОМН (МОН), сътворили този епохален документ, и министърът не може да ги подбутне, та някакви съвети отвън ли ще им повлияят?! Ето защо според мен статиите трябва да предхождат, да са преди опитите директно да се повлияе със съвети на образователната бюрократична цитадела. Нарочно, неслучайно употребявам такива термини. Не че съм "анархолиберал" или нещо такова. Просто защото съм дълбоко убеден и твърдо смятам, че подобни едропанелно-епохални програми у нас се пишат с цел нищо да не се промени, а не нещо да се промени...
Единствено силен обществен (граждански) натиск може да повлияе на разгащилата се до крайна степен образователна бюрокрация, на която съвсем не й пука какъв е смисълът на образованието; нея я интересува единствено собственото й оцеляване. Ако й дадете някакви съвети как по-ефективно може да оцелява в създадалата се нетърпимо-кризисна ситуация в българското образование, могат и да се вслушат в съветите ви; но ако почнете да давате смислени съвети за по-същностни промени, които да разклатят нейната власт, ще имате много здраве и от мен ако си мислите, че ще успеете нещо да прокарате.
Затуй: давайте първо да почваме със статиите. Потребно е да се пуснат тук-там смислени идеи за промяна, да се провокира към замисляне общественото мнение, да се зароди граждански натиск върху ръководството на МОМН, та поне малко от малко да има надеждица да се вслушат в предложенията ни. Аз мисля, че този е пътят.
Преди две години и малко повече избухна всеобща учителска стачка, продължила повече от месец; тази стачка, представляваща по същество силен и огромен граждански натиск, не можа да предизвика промени в системата, а породи само насмешките на бюрокрацията и министъра (помните ли подигравката за "седенката"!), та сега с причесани докладчета ли ще я уплашим? Така е, понеже българската образователна бюрокрация има усещането за всесилие; та нима имате илюзията, че можете да я уплашите с някакви си там умни и интелигентски забележчици и предложения?!
Нека бъдем реалисти: бъдещото развитие на българското образование от надделяването на едната от двете сили, борещи се налагане на своята представа, на своята визия за бъдещето. Едната сила, безкрайно по-мощна, е тази на образователната бюрокрация, имала 60 годишна абсолютна власт, която се бори за едно-единствено нещо: да не се случи никаква промяна в статуквото, която може да застраши монополното й положение. Другата сила се състои от отделни отчаяни индивиди, дейци на образованието, които виждат пагубното развитие на нещата, искат смели промени, готови са на всякакви жертви стига нещата да си отидат на точното място - ала, за жалост, са така разединени, че за момента с нищо не застрашават статуквото и системата.
Затова ако човек се опитва да обедини и насърчи силата, искаща промени, трябва да работи за консолидирането й. Ако обаче почне да дава съвети на бюрокрацията, ако почне да търси единодействие с нея, това е заявка за минаване на нейна страна, това е отказ от подкрепа на силите, искащи същностни и радикални промени в българското образование. Бюрокрацията веднага ще ви вземе под крилото си, стига да сте й полезен. Надявам се, не това е вашата цел (имам предвид дейците на "новото образование").
Битката е безжалостна. Реформаторите са твърде слаби - и затова нищо не се случва, а бюрокрацията тържествува и си позволява да се гаври над българския учител. Моята теза е, че трябва чрез медиите (интернет) да се работи за създаването на силно гражданско настроение в полза на смелите промени, което все пак има някакъв, макар и минимален шанс да повлияе на властващата бюрокрация - ако нарасне до степен да я стресне. Иначе никакви същностни промени няма дя има, а мимикрията ще продължава да цъфти както е цъфтяла и досега.
Някой може ли да ми каже какво се е променило в българското образование от 20 години насам?! Аз не знам за някаква промяна. Ако вие знаете, блазе ви!
Публикуване на коментар