Тия дни един приятел изрази съмнение пред мен, че постоянната критика към Бойко Борисов и неговото управление, отправяна от страниците на този блог, може да има някакво позитивно значение. Той ми препоръча да се вгледам в по-дипломатичната позиция, която имат спрямо управлението на ГЕРБ Синята коалиция, и по-специално Иван Костов - и ако мога, да следвам тази по-предпазлива и разумна линия, която все пак може да доведе до някакви ползи за страната и за нас, избирателите. Понеже критикарството спрямо всичко и всеки едва ли е най-разумната позиция.
Тия мисли на моя приятел ме подбудиха да се замисля по важния въпрос: за различието в позициите на политика и на свободния политически анализатор, какъвто е блогъра. Ето до какви изводи стигнах.
Наистина, традиционната десница в последните месеци показва едно твърде внимателно отношение спрямо управлението на Бойко Борисов. Особено интересен е начина, по който един утвърден политик, какъвто е Иван Костов, реагира спрямо случващото се: опитва се да влия на управлението в позитивна, добра за страната насока. Костов в последните години преживя нов растеж като политик и придоби една по-различна физиономия - и причината за това според мен е спецификата на реалностите, в които е принуден да действа, бидейки отговорен и загрижен за България - и доказал себе си - политик. Оня Костов, който беше непримирим критик на Бойко Борисов, зае една по-умерена позиция, особено като се видя, че страната ще преживее известен период на управление, доминирано от ГЕРБ - и в светлината на това, че ГЕРБ и неговия лидер сами пожелаха да се идентифицират като дясна (дясно-центристка) формация. Днес Костов отново не само удивлява всички с майсторството (коварството?), което действа на сложната политическа арена, но и относно това как отново успява да вбесява до крайност враговете си; като този път те са бесни заради това, че Костов умело играе балансирана и балансираща роля спрямо управлението на ГЕРБ. Т.е. опитва се да влияе в положителна посока, да помага с каквото може, да предизвиква предпазливи корекции в недотам осмисления курс на ГЕРБ и Б.Борисов и пр. Тоест цялата тази изтънчена дипломация на държавника Костов спрямо днешната власт съвсем справедливо вбесява неговите политически и идейни противници. Вчера например особено удоволствие ми направи поведението на прословутия Кольо Парамов (социалист-"економист"), пишман-съветника на Бойко Борисов, който по една телевизия си изпусна нервите и бясно наруга Костов; в тази негова толкова гневна реакция съзрях отмъстителността на политическото влечуго и на некадърника спрямо човека с талант и заслуги, какъвто е Иван Костов.
Моя милост се ползва с името на "костовист" и по тази логика - ако беше истина квалификацията ми като такъв, която някои искат да ми я пришият! - би трябвало сляпо да следвам политическия курс на "вожда"; щото, както е известно, противниците на Костов яростно се мъчат да подхранват имиджа на "костовистите" като някакви "фанатици", за които думата на лидера била свята и ненарушима. Но ето че от първия ден на управлението на Б.Борисов аз се улавям, че следвам свой курс, доста различен от курса на партията, на която симпатизирам, именно ДСБ - и на нейния лидер. Как е възможно това?! - се питат някои и даже открито ме упрекват, понеже то рязко се разминавало с образа, който им се иска да се затвърди за т.н. "костовисти".
Първо, разбира се, глупости са твърденията, че "костовистите" (или десните хора като цяло) били нещо като фанатици или "сектанти за идеята"; няма такова нещо, напротив, ние сме свободомислещи хора, за които значение има само истината. Естествено е, че в партиите на свободолюбивите хора, каквито са и "костовистите", и автентичните седесари, съществуват различия и разминавания в мненията и позициите, особено пък когато хора като мен не са партийни членове, подвластни на партийната дисциплина, а са само идейни и ценностни симпатизанти. Тия неща се разбират от само себе си, а ето че сега вече стигнах до интересуващия ме проблем за принципното различие между позициите на свободния политически анализатор (блогъра), какъвто съм аз, и на действащия политик, какъвто е Иван Костов. Към когото никога не съм крил симпатията си, понеже го оценявам като политик, допринесъл най-много за европеизацията и декомунизацията на България.
Свободният политически анализатор е не нещо друго, а изразител на интереса и позицията на обикновения гражданин, който обаче все пак се старае да осмисля по-дълбоко случващото се. Единственият интерес на гражданина и на политическия граждански (свободен) анализатор е властта да бъде подтиквана и принуждавана да работи за доброто на страната и нацията, т.е. да не се самозабравя, грешките й да бъдат най-настойчиво тикани в очите на управляващите. Т.е. свободният (граждански) политически анализатор е твърде чувствителен спрямо грешките, изцепките, непоследователността, издънванията и пр. на властниците, особено пък на неопитни властници като Бойко Борисов и гербоваците.
Ето защо е съвсем естествено свободният политически анализатор (какъвто по презумпция е блогърът) да е твърде критичен към действията на властта, постоянно да бди за грешките й, да не се примирява, понеже ако общественото (гражданско) мнение бъде приспано, то това може да е фатално за всяка демокрация, камо ли пък за млада и неукрепнала демокрация като нашата. Тази роля на свободните политически блогъри е особено ценна както за самата общност, така и за самата власт, която, ако е разумна, би следвало да се вслушвала най-внимателно в трезвите граждански гласове, предупреждаващи я всекидневно за опасностите и коварствата на властта.
И тук искам също да изтъкна това, че в общество като нашето, в което конвенционалните медии не изпълняват ролята си на автентични изразители на общественото (гражданското) мнение и позиции, то тяхната така значима роля бива поета и изпълнявана от свободните политически анализатори, каквито са блогърите. В този смисъл блогърът, особено блогър като мен, който няма амбицията да се докопа до пост и да да се облажи от властта, няма как да струва "мили очи" на властниците, напротив, е непримирим спрямо техните пропуски и провали - което, колкото и странно да изглежда, има позитивен, превантивен (предупреждаващ) и оздравителен ефект тъкмо спрямо самата власт, спрямо всяко едно управление. Тук е христоматиен вече примера за гафа на Б.Борисов около кандидатурата на Р.Желева за еврокомисар: ако Бойко се беше вслушал в предупрежденията, които ние, активните блогъри (особено г-н Инджев и моя милост) оправяхме всеки ден, той нямаше да допусне чак толкова голям гаф, който удари, разбира се, и върху неговия имидж, така също и върху имиджа на управляваната от него страна, имиджа на България.
А сега накратко да се опитам да опиша специфичната роля спрямо властта, които има един действащ политик, който обаче е извън нея, но има възможността да упражнява едно или друго влияние върху управляващите. В случая, в днешната политическа конфигурация, ние имаме една формална опозиция в лицето на БСП и ДПС (към тях се присламчи и ченгеджийницата РЗС на Янето), която е толкова компрометирана, че критиките й са съвсем беззъби, и то дотам, че тя съвсем не може да играе ролята си на коректив спрямо властта. От друга страна имаме две формации, Синята коалиция и "Атака", които са заели две диаметрално различни позиции спрямо властта; хем принадлежат към парламентарното мнозинство, хем имат коренно различно поведение. "Атака" начело със своя лидер, който, разбира се, не може да бъде признат за политик - той е нещо друго, доста по-странно и неопределимо - пое ролята на съгласна с всяко едно решение на управляващите сила, тя, както знаете, декларира, че ще подкрепя Б.Борисов даже ако той тръгне в посока, в която неминуемо ще си строши главата. Позицията обаче на Сините и на Костов особено е много по-различна. Тя показва едно политическо умение и даже изкуство, което също има изключително благотворен ефект върху властта, върху действията на управляващите.
Та днес наблюдаваме как действащ политик от голям калибър, какъвто е Костов, всекидневно прави нужното да насърчава властта към инициативи, които са за доброто на страната и нацията; но в същото време се опитва да упражнява и въздържащ ефект, когато властта се самозабравя или предприема опасни ходове. Разбира се, че ролята на действащия политик, на държавника, какъвто е Костов, е много по-трудна от тази, която има политическия блогър, понеже лидери и партии като Костов и ДСБ (СДС) имат и известен властови ресурс да влияят все по-решително върху хода на събитията. По тази причина Костов е така предпазлив, понеже задачата му е твърде сложна. Той няма право да си проиграе картите и да стане безмозъчна опозиция, каквато е левицата, БСП, т.е. комунистите и прислугващите им ченгета и политически марионетки.
Просто няма как Костов да се нареди до безпринципните критици на властта, каквито са Станишев, Доган и компания; понеже Костов ги превъзхожда неизмеримо в своите качества и в своя държавнически и политически ресурс. Признавам си, че съм възхитен от действията на Костов в същата степен, в която са вбесени от това, което той прави, неговите врагове (от типа на таваришчите, а също от типа на блогъри-чалгаджии, каквито са, примерно, известните ви "луд д-р Филипов" и оня, как се казваше, да, Бялгазар Илич).
Та това исках да ви кажа тази сутрин, рекох го малко прибързано, щото ми е дефицитно времето, ако има правописни грешки, прощавайте, нямам време да ги проверя, бързам за работа. А иначе желая хубав ден на всички, които имаха търпението да дочетат този мой сутрешен словесен опус.
Тия мисли на моя приятел ме подбудиха да се замисля по важния въпрос: за различието в позициите на политика и на свободния политически анализатор, какъвто е блогъра. Ето до какви изводи стигнах.
Наистина, традиционната десница в последните месеци показва едно твърде внимателно отношение спрямо управлението на Бойко Борисов. Особено интересен е начина, по който един утвърден политик, какъвто е Иван Костов, реагира спрямо случващото се: опитва се да влия на управлението в позитивна, добра за страната насока. Костов в последните години преживя нов растеж като политик и придоби една по-различна физиономия - и причината за това според мен е спецификата на реалностите, в които е принуден да действа, бидейки отговорен и загрижен за България - и доказал себе си - политик. Оня Костов, който беше непримирим критик на Бойко Борисов, зае една по-умерена позиция, особено като се видя, че страната ще преживее известен период на управление, доминирано от ГЕРБ - и в светлината на това, че ГЕРБ и неговия лидер сами пожелаха да се идентифицират като дясна (дясно-центристка) формация. Днес Костов отново не само удивлява всички с майсторството (коварството?), което действа на сложната политическа арена, но и относно това как отново успява да вбесява до крайност враговете си; като този път те са бесни заради това, че Костов умело играе балансирана и балансираща роля спрямо управлението на ГЕРБ. Т.е. опитва се да влияе в положителна посока, да помага с каквото може, да предизвиква предпазливи корекции в недотам осмисления курс на ГЕРБ и Б.Борисов и пр. Тоест цялата тази изтънчена дипломация на държавника Костов спрямо днешната власт съвсем справедливо вбесява неговите политически и идейни противници. Вчера например особено удоволствие ми направи поведението на прословутия Кольо Парамов (социалист-"економист"), пишман-съветника на Бойко Борисов, който по една телевизия си изпусна нервите и бясно наруга Костов; в тази негова толкова гневна реакция съзрях отмъстителността на политическото влечуго и на некадърника спрямо човека с талант и заслуги, какъвто е Иван Костов.
Моя милост се ползва с името на "костовист" и по тази логика - ако беше истина квалификацията ми като такъв, която някои искат да ми я пришият! - би трябвало сляпо да следвам политическия курс на "вожда"; щото, както е известно, противниците на Костов яростно се мъчат да подхранват имиджа на "костовистите" като някакви "фанатици", за които думата на лидера била свята и ненарушима. Но ето че от първия ден на управлението на Б.Борисов аз се улавям, че следвам свой курс, доста различен от курса на партията, на която симпатизирам, именно ДСБ - и на нейния лидер. Как е възможно това?! - се питат някои и даже открито ме упрекват, понеже то рязко се разминавало с образа, който им се иска да се затвърди за т.н. "костовисти".
Първо, разбира се, глупости са твърденията, че "костовистите" (или десните хора като цяло) били нещо като фанатици или "сектанти за идеята"; няма такова нещо, напротив, ние сме свободомислещи хора, за които значение има само истината. Естествено е, че в партиите на свободолюбивите хора, каквито са и "костовистите", и автентичните седесари, съществуват различия и разминавания в мненията и позициите, особено пък когато хора като мен не са партийни членове, подвластни на партийната дисциплина, а са само идейни и ценностни симпатизанти. Тия неща се разбират от само себе си, а ето че сега вече стигнах до интересуващия ме проблем за принципното различие между позициите на свободния политически анализатор (блогъра), какъвто съм аз, и на действащия политик, какъвто е Иван Костов. Към когото никога не съм крил симпатията си, понеже го оценявам като политик, допринесъл най-много за европеизацията и декомунизацията на България.
Свободният политически анализатор е не нещо друго, а изразител на интереса и позицията на обикновения гражданин, който обаче все пак се старае да осмисля по-дълбоко случващото се. Единственият интерес на гражданина и на политическия граждански (свободен) анализатор е властта да бъде подтиквана и принуждавана да работи за доброто на страната и нацията, т.е. да не се самозабравя, грешките й да бъдат най-настойчиво тикани в очите на управляващите. Т.е. свободният (граждански) политически анализатор е твърде чувствителен спрямо грешките, изцепките, непоследователността, издънванията и пр. на властниците, особено пък на неопитни властници като Бойко Борисов и гербоваците.
Ето защо е съвсем естествено свободният политически анализатор (какъвто по презумпция е блогърът) да е твърде критичен към действията на властта, постоянно да бди за грешките й, да не се примирява, понеже ако общественото (гражданско) мнение бъде приспано, то това може да е фатално за всяка демокрация, камо ли пък за млада и неукрепнала демокрация като нашата. Тази роля на свободните политически блогъри е особено ценна както за самата общност, така и за самата власт, която, ако е разумна, би следвало да се вслушвала най-внимателно в трезвите граждански гласове, предупреждаващи я всекидневно за опасностите и коварствата на властта.
И тук искам също да изтъкна това, че в общество като нашето, в което конвенционалните медии не изпълняват ролята си на автентични изразители на общественото (гражданското) мнение и позиции, то тяхната така значима роля бива поета и изпълнявана от свободните политически анализатори, каквито са блогърите. В този смисъл блогърът, особено блогър като мен, който няма амбицията да се докопа до пост и да да се облажи от властта, няма как да струва "мили очи" на властниците, напротив, е непримирим спрямо техните пропуски и провали - което, колкото и странно да изглежда, има позитивен, превантивен (предупреждаващ) и оздравителен ефект тъкмо спрямо самата власт, спрямо всяко едно управление. Тук е христоматиен вече примера за гафа на Б.Борисов около кандидатурата на Р.Желева за еврокомисар: ако Бойко се беше вслушал в предупрежденията, които ние, активните блогъри (особено г-н Инджев и моя милост) оправяхме всеки ден, той нямаше да допусне чак толкова голям гаф, който удари, разбира се, и върху неговия имидж, така също и върху имиджа на управляваната от него страна, имиджа на България.
А сега накратко да се опитам да опиша специфичната роля спрямо властта, които има един действащ политик, който обаче е извън нея, но има възможността да упражнява едно или друго влияние върху управляващите. В случая, в днешната политическа конфигурация, ние имаме една формална опозиция в лицето на БСП и ДПС (към тях се присламчи и ченгеджийницата РЗС на Янето), която е толкова компрометирана, че критиките й са съвсем беззъби, и то дотам, че тя съвсем не може да играе ролята си на коректив спрямо властта. От друга страна имаме две формации, Синята коалиция и "Атака", които са заели две диаметрално различни позиции спрямо властта; хем принадлежат към парламентарното мнозинство, хем имат коренно различно поведение. "Атака" начело със своя лидер, който, разбира се, не може да бъде признат за политик - той е нещо друго, доста по-странно и неопределимо - пое ролята на съгласна с всяко едно решение на управляващите сила, тя, както знаете, декларира, че ще подкрепя Б.Борисов даже ако той тръгне в посока, в която неминуемо ще си строши главата. Позицията обаче на Сините и на Костов особено е много по-различна. Тя показва едно политическо умение и даже изкуство, което също има изключително благотворен ефект върху властта, върху действията на управляващите.
Та днес наблюдаваме как действащ политик от голям калибър, какъвто е Костов, всекидневно прави нужното да насърчава властта към инициативи, които са за доброто на страната и нацията; но в същото време се опитва да упражнява и въздържащ ефект, когато властта се самозабравя или предприема опасни ходове. Разбира се, че ролята на действащия политик, на държавника, какъвто е Костов, е много по-трудна от тази, която има политическия блогър, понеже лидери и партии като Костов и ДСБ (СДС) имат и известен властови ресурс да влияят все по-решително върху хода на събитията. По тази причина Костов е така предпазлив, понеже задачата му е твърде сложна. Той няма право да си проиграе картите и да стане безмозъчна опозиция, каквато е левицата, БСП, т.е. комунистите и прислугващите им ченгета и политически марионетки.
Просто няма как Костов да се нареди до безпринципните критици на властта, каквито са Станишев, Доган и компания; понеже Костов ги превъзхожда неизмеримо в своите качества и в своя държавнически и политически ресурс. Признавам си, че съм възхитен от действията на Костов в същата степен, в която са вбесени от това, което той прави, неговите врагове (от типа на таваришчите, а също от типа на блогъри-чалгаджии, каквито са, примерно, известните ви "луд д-р Филипов" и оня, как се казваше, да, Бялгазар Илич).
Та това исках да ви кажа тази сутрин, рекох го малко прибързано, щото ми е дефицитно времето, ако има правописни грешки, прощавайте, нямам време да ги проверя, бързам за работа. А иначе желая хубав ден на всички, които имаха търпението да дочетат този мой сутрешен словесен опус.
5 коментара:
Браво, браво, браво, подписвам се под всяка дума.
http://www.duma.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&n=6280&g= Абе Грънчо значи в "Дума" вече зе да пишеш а? Как не те е срам...
А защо никой не говори за грешките на Костов, въпреки че му симпатизирам към настоящия момент ... ще ми интересно е да прочета мнението на някого с изграден авторитет.
Калоян, не ти е вярно впечатлението, не е истина, че никой не говори (пише) за грешките на Костов. Само за това се пише общо взето: за грешките (мними и истински) на Костов. Аз самият, колкото и да ти е странно това, съм писал за грешките на Костов още когато той беше премиер и когато всички го хвалеха; пишех по същия тертип, както сега пиша за бате ти Бойко, щото знам, че критиката за умния управник е целебна. Отчасти какво съм писал тогава можеш да прочетеш в моите книги СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (там има и публикувани някои мои статии за костовото управление от 1999 година), а също и книгата ми БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА.
Разбира се, че може и се пише за "грешките" на Костов, срв. споменатата книга на г-н Грънчаров, която мога само горещо да препоръчам. Интересно е обаче нещо друго - че въобще се повдига въпросът за грешките на Костов. Интересно защо никой не пита за грешките на Беров, Виденов, Симеон или Станишев. Работата е там, че категорията "грешка" не може да бъде приложена към тях. Там не става дума за отделни изолирани "грешки", а за една цялостно сбъркана политика, която сама по себе си е една единствена огромна "грешка". Освен това Беров, Виденов, Симеон и Станишев не бяха личности, а безцветни марионетки на мафията. Не е ясно в какъв смисъл може да се говори за "грешките" на марионетките. Всъщност не може да се обсъждат и "грешките" на Сталин или Тодор Живков. Какво значи "грешка" на Сталин? Може би не е трябвало да разстрелва и репресира толкова милиони? Репресиите на комунизма "грешка" ли са? Разбира се, че не. те са иманентната същност на комунизма. Корупцията и организираната престъпност "грешка" на Луканов или Беров ли са? Не, те са иманентната същност на посткомунистите и бяха създадени НАРОЧНО от Луканов и Беров.
Публикуване на коментар