Бившият депутат от СДС Хр.Марков е публикувал хубава статия под заглавието Изборът на Филип Димитров – нещата, каквито бяха, в която има неизвестни за мен факти около събитията вътре в СДС в онова време. Прочетох статията му и след това написах следния коментар:Информацията в тази статия за мен е твърде интересна. Разбира се, моето първоначално мнение тогава за Ф.Димитров изцяло съвпадаше с това на автора; видя ми се с тия дебели очила крайно неподходящ за лидер на СДС. Агент Бончо (Петър Берон) тогава на всички ни се виждаше безкрайно харизматичен, а пък Ф.Димитров - изобщо не; кой знае защо, може би заради очебийната му интелигентност, знам ли?
Постепенно обаче Ф.Димитров, един безспорно твърде интелигентен човек, почна да се налага и да получава симпатиите на хората, на обикновените хора като мен от митингите и от улицата. Задачата му беше изключително трудна, особено като Премиер, ала той се справи на нужната висота - и с право може да бъде считан за един от строителите на съвременна България. И на младата българска демокрация.
Такава е моята оценка, в перспективата на случилото се, на тия 20 години преход. Разбира се, и Филип Димитров е имал грешки, но историята избра него да бъде първия министър-председател некомунист, да бъде ръководител на първото демократично правителство на СДС. Когато беше Премиер аз имам много добри спомени от изявите му в Парламента, когато вбесяваше таваришчите с своето "Драги ми господа комунисти..."; той, за негова чест, никога не нарече комунистите "социалисти", нито пък БКП - "БСП", което довеждаше до тих бяс "милите хора", комунистическите депутати.
Ф.Димитров беше личност от един рядък за нашите условия, т.е. много висок нравствен мащаб, поради което такива хора, както обикновено става у нас, биват най-люто мразени; понеже кумирите на същите тия деморализирани от толкова комунизъм "народни маси" са, както подобава, не по-малко деморализирани от тях самите.
Само това исках да вметна; а туй, че оценките ни с Хр.Марков не съвпадат не е трагедия, а е неизбежност; в онова някогашно СДС бяхме хора с най-различни представи и личностни особености, но затова пък ни сродяваха едни и същи ценности (ако изключим ченгетата в СДС, които съвсем не бяха малко!), а именно ценностите на свободата, на демокрацията, на антикомунизма.Затова смятам, че въпреки различията помежду ни, бидейки демократи, и днес не трябва да се джафкаме, а сме длъжни да се мъчим отново заедно да работим за напредъка на българската демокрация. Защото, за жалост, тя и днес е в доста окаяно положение - поради което ние, демократите, за да бъдем силни, отново трябва да сме единни като някога. За да спасим, за да не допуснем да бъде погубена нашата толкова изстрадала българска демокрация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар