Валерия Новодворская и К. Боровой са направили клипче, в което разговарят по интересна тема: ако някой от тях някога стане президент, какво би направил и пр. В един шеговит дух говорят, изслушах ги, а след това в съзнанието ми избликна един спомен за нещо, случило се отдавна, а именно в годините, в които бях студент по философия в Санкт Петербург; рекох да споделя спомена си с читателите (слушателите, зрителите) в нейния блог; ето какво написах там:Поздравления!
Сказали как всегда очень верные мысли... А я благододаря вашего разговора вспомнил, что такой же разговор когда то имели и мы, группа болгарских студентов по философии и психологии в Санкт Петербурге - тогда этот город звали иначе, но это не имеет значения: все таки не Ленин создал город Петра Великого, хотя и создал весь универсум!
Так, значит, мы тогда, в 1980 году, создали в общяге "Философский дискусионный клуб" болгарских студентов и однажды (тогда в Полше уже была "Солидарность", а в общяге, находящуюся на ул. Шевченко 25, на Василиевском острове, имело много польских студентов, которые были в возбужденном состоянии духа) начали рассуждат точно так же: когда Тодор Живков упадет от власти, кто же из нас будет президентом, кто - премьером, кто - министром образования и так далее.
Хорошо забавлялись, а на слещующее утро всех нас позвали в Генеральном консульстве Болгарии, и там один "товарищ" - чья, впрочем, задница была площадью около три квадратных метров и весом около полу-тона, кажется! - долго нам убеждал, что мы совершили преступление и так далее. Чуть не выгнали из университета, вот такие дела... люди и времена меняются, но что-то остается одинаковое...
Та това написах там; ако някой се затруднява да разбере какво съм написал, да каже, ще го преведа на български, но сега бързам; хайде, чао, хубав ден на всички!
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
1 коментар:
Да нет, мы все поняли, не надо перевода. Достатъчно ни тероризираха комунистите с руския в училище.
Малко отклонение: между другото аз все пак бих препоръчал на по-младите и сега, след промяната да изучават руски не на последно място заради руската култура (не поради някаква митична мнима близост между българие и руснаци, каквато няма, българите имат под 20% славянска кръв). Можем да мислим каквото си искаме за руската политика, вкл. спрямо България (всъщност няма критичен момент в българската история, в който Русия да не е изоставяла и предавала България и отрицателно събитие в българската история, в което Русия да не е замесена), но много аспекти на руската култура си остават велики. Дори Сталин не успя да пречупи докрай твореческата мощ на руския народ. Така че нищо не пречи да се наслаждаваме на постиженията на руската култура, колкото и иначе да отхвърляме руската политика и общество.
Днес във връзка с Русия се пише почти изключително за олигарсите и мафията. Това, разбира се, също го има, но не е всичко. Както впрочем е случаят и с България. Освен мафия в България винаги е имало и има много интензивен духовен живот. Българите са сравнително малък народ, но с голяма духовна сила. Не е необходимо да се сравняваме с големи народи като французи, германци и англичани, при това народи с дълга свободна история и държава, но нямаме и причини да се срамуваме и комплексираме.
Москва днес има страхотен културен живот. Много от европейските столици, сравнени в културно отношение с Москва, са жалка провинция. Връзката политика-култура не е пряка. Периоди на политическа "смута", каквито не липсват в руската история, не са непременно лоши за културата. Албанският писател Исмаил Кадаре твърди, че политическите вълнения и безредието дори стимулират появата на голяма литература.
Публикуване на коментар