Препечатано оттук: ДЯДО НИКОЛАЙ УРЕДИ ДВАМА ПАТРИАРСИ ЗА ПОЧЕТНИ ГРАЖДАНИ НА ПЛОВДИВ, Автор: Евгений ТодоровТова не се случва всеки ден – за броени минути Общинският съвет на Пловдив одобри Патриарх Максим и Вселенският Патриарх Вартоломей за почетни граждани на града. Наистина „одобри”, защото предложението беше дадено не от кой да е, а от самия пловдивския митрополит Николай.
Както се оказа, в този град думите на духовния предводител имат необикновена тежест. За няколко години дядо Николай успя да стане близък, както с местните олигарси, свързани с БСП, така и лично с Бойко Борисов.
Председателят на Общинския съвет Илко Илиев обясни, че причината двама души, които нямат нищо общо с града, да станат негови почетни граждани, е свързана преди всичко с човека, който е направил предложението – дядо Николай.
Представител на ГЕРБ в местния парламент не отрече предположението, че близките отношения на младия митрополит с Бойко Борисов може да са изиграли роля при гласуването, което е било тайно.
Всяко предложение за почетно гражданство трябва да бъде подкрепено със сериозни доказателства за принос към съответния град.
А двамата духовници даже не са олимпийски или световни шампиони – заслуга, която води поне в Пловдив до автоматично получаване на почетно гражданство.
Да хвърлим едно око към писмото-предложение на дядо Николай. В него връзката на вселенския патриарх с града под тепетата се изчерпва с израза, че Вартоломей изпитвал „специално благоволение” към Пловдив. Толкоз. А аргументът за присъждането на най-високото почетно звание на Максим е, че не е редно по канон той да бъде прескочен.
Истината е, че двамата ще идват в средата на юли в града и дядо Николай иска да им направи подарък. Има още един специален аргумент в предложението на пловдивския митрополит – че има и други прецеденти, когато чуждестранни личности са били обявявани за почетни граждани, без да родени в този град.
Една справка показва кого има предвид дядо Николай. Това са: Леонид Брежнев, Николай Подгорни, Йосип Броз Тито, Бен Бела…
Някъде в историята на Пловдив може да открием имената на няколко митрополити и църковни дейци, посветили живота си на събуждането на българщината в града, превръщайки го по думите на Каравелов в „планета на българското възраждане”, но техните имена отдавна са забравени.
Трима католически свещеници, разстреляни от комунистическата власт през 1952, пък бяха обявени от папа Йоан Павел Втори за блажени, но за тях също никой не си спомня. Камо ли някой от тях да бъде предложен за почетен гражданин.В сравнение с техните дела и на фона на мъченичеството на плеяда църковни дейци на Полша, Унгария и Хърватия, делото на патриарх Максим в защита на църквата и на миряните изглежда твърде скромно.
Едва ли е възможно да ползваш подарена от властта „Чайка” и да бъдеш мъченик. Впрочем Дядо Николай също стана известен със склонността си да приема подаръци от силните на деня.
Само че основният му благодетел Георги Гергов не успя да стане почетен гражданин. Дали всъщност пловдивският митрополит вече не е най-силният в Пловдив? Гласуването в Общинския съвет показа, че никой не смее да му строши хатъра. Какво ли ще поиска утре?
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
1 коментар:
Според мен Николай е по-силен пред властта от Гергов понеже е по-високопоставен, предполагам, в йерархията на пълномощните представители на Матушката Русия, явни и тайни; Гергов е явен, нали е нещо като консул на Русия, доколкото зная, а пък Николай изглежда е най-високопоставен сред тайните пълномощници на Матушката; това според мен е логичното обяснение.
Публикуване на коментар