Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 4 юли 2010 г.

На 4 юли 1776 г. бе създадена най-мощната опора на свободата и упованието на свободните хора: Съединените щати на Америка



Препечатано оттук: Честит рожден ден на свободата, автор: Димитър Аврамов

“Ние считаме тези истини за очевидни, сами по себе си, че всички хора са създадени равни, че са надарени от своя Създател с неотчуждими права, сред които са правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие”

We hold these truths to be self-evident, that all men are created equal, that they are endowed by their Creator with certain unalienable Rights, that among these are Life, Liberty and the pursuit of Happiness.

Тези думи не са случайни, не са резултат на каприз на природата, а осъзнат акт на воля и стремеж на хората към свобода. Те са записани в официален документ на 4 юли 1776 г., във времена, в които хората във всички части на света (с изключение на малка Швейцария) са били поданици.

На 4-и юли, освен да напиша “Честит рожден ден Америка!” и “Благодаря за историческото наследство”, искам да кажа, че документът дал станал символ на Американската революция излиза извън рамките на американския континент по значение, дух и идеи. Тези думи не са евтини комплименти към САЩ, нито акт на американизъм. Философията и ценностите на Декларацията за независимост и в последствие на американската конституция са политическа еманация на идеите за свобода и стремежа към свободата на хората в цял свят. Те правят разликата между всяка държава в реалния свят и мечтаната от стотици милиони (а вероятно и милиарди) хора организация на обществото.

Тук не става въпрос за геополитика, за петрол, за конфликти или за идеологии. Простичките думи записани в декларацията за независимост са право на всеки човек, по света, но уви не са ценност за много общества. Дори думата “равни” в Декларацията излиза извън винаги спорният контекст и интерпретациите на идеологиите и се отнася единствено и само към ясно дефинираното право на щастие на всеки човек.

И понеже аз съм българин, а не не гражданин на САЩ се надявам повече сънародници да осъзнаят фундаментите на Декларацията за неазивисимост, да повярват в тях и да ги “вкопаят” нормите и правилата, които определят живота на хората на нашите 111 хиляди кв. километра.

А ако някой не разбира значението на “Декларацията за независимост” и значението й за разпространението на свободата по цял свят, ако някой твърди, че френската революция (1789 - 1799), довела до избиването на елита на една велика нация и до диктатурата на Наполеон Бонапарт е по-значимо събитие по пътя на човечеството към узаконяването на свободата, отколкото създаването и подписването на Декларацията за независимост на САЩ, да ми се маха веднага от блога и да се запише в Българската социалистическа партия, където и без това са го закъсали за кадри.

(Забележка: Изцяло подкрепям написаното от Д.Аврамов, а своето отношение кратичко съм го представил във формулираното от мен заглавие, което сложих нарочно - за да не се конкурира по търсачките тази публикация с публикацията в блога на самия Д.Аврамов.)


Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ


ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ



ЗА КОНТАКТ

4 коментара:

Анонимен каза...

Из книгата на Хелмут Шмид, бивш федерален канцлер на Германия (1974-1982) «Хора и сили»:

«За онзи, който мери Америка, нейния начин на живот и ценности повърхностно с френски или германски мащаби, много неща ще останат неразбираеми, някои странни, а някои ще му се сторят и несимпатични. От друга страна и американците, ако критикуват Европа и нейната над 2000-годишна история, нейното културно и езиково многообразие, изхождайки от своя манталитет...също ще намерят много неща за неразбираеми. Но тъй като европейците и американците сме зависили и продължваме да зависим един от друг, и двете страни би трябвало да правят големи усилия да се разберат...Голямата жизненост и динамика, склонността към оптимизъм, който обаче несъмнено е съчетан със склонността неща и проблеми да бъдат опростявани отвъд допустимото, позволяват онази типично американска нагласа „абе спокойно, ще оправим нещата”; тази нагласа накрая води до успех...”

Енциклопедия „Майер” от 1908 г.:

„Специфичното англоамериканство е представено най-чисто е щатите на Нова Англия, които в по-голямата си част се населяват от наследниците на английските и шотландските пуритани. Новоангличаните- янкитата - образуват един вид родова и парична аристокрация, която гледа на всики други американци със самочувствие. При това североамериканецът непрекъснато мисли за бизнес, има практически, остър ум и невероятна енергия, в контактите си е сериозен, не споделя много и е праволинеен и хладен по дух. Външността му се характеризира с суха, слаба, но силна форма на тялото, бледо лице и ранно физическо и психическо развитие. За изобразителни изкуства и поезия той няма нагласа. Женският пол се притежава голяма нежност и грация и се отличава със свободно, при това достойно и приятно поведение...Жителите на южните щати, повече смесени с романски елементи, са по-малко трудолюбиви, по-малко прагматични, при това гостоприемни, храбри и често рицари, но и сприхави и склонни към саморазправа. Общественият тон в южните щати е по-свободен и приятен от този в северните...Както телесната, така и умствената конституция на североамериканеца значително се отличава от тази на европееца. Американецът е много по-подвижен и нервен, той мисли и действа по-бързо от германеца...Североамериканецът добре различава практическата стойност на познанията. Макар че няма много невежи, хора с изтънчено образование и култура са рядкост.”

Между другото България с своите 6 оперни театъра е една от първите, ако не първата страна на света по опери на глава от населението. В Америка има цели 3 (!) оперни театъра. Как ще ги стигнем американците? – Ами ето например една област, в която България определено не само е стигнала, а далеч изпреварва Америка. Иначе сравненията между България и Америка, които се прокрадват тук-таме, са разбираеми, но всъщност недопустими. Америка, това са Съединените американски ДЪРЖАВИ, огромна федерална държава-континент. Сравненията не могат да бъдат между (България и Америка), (Португалия и Америка) или (Унгария и Америка) например, това би било гротескно. Някакви съпоставки могат да се правят само между САЩ и Европа като цяло, т.е. (ЕС и САЩ) или (ОНД и САЩ) или (Китай и САЩ).

Ангел Грънчаров каза...

Аврамов не сравнява Щатите с България, а дава пример за България - с онези правила и норми на свободата, които от Америка са направили каквото тя е, а и от България, ако ги възприемем, ще направят това, което заслужаваме да бъдем...

Анонимен каза...

Аз нямах предвид Аврамов, който е написал хубав текст, а по принцип срещаните понякога в медиите и малко абсурдни сравнения между България и САЩ. Не че отделни аспекти не биха могли да се съпостяват и сигурно и Америка, и Б-я си имат своите положителни и отрицатели страни, но като цяло не бива да се сравнява несравнимото.

А иначе Декларацията за независимост е един от най-великите политически документи на човечеството. Но да не отхвърляме с лека ръка постиженята на Френската революция. Тя, разбра се, е била кървава и точно тя дава подтик за консерватизма на един от неговите бащи Едмънд Бърк, но също е важен етап в развитието на човечеството. За разлика от Октомврийската „революция” (метеж), която е едно изцяло отрицателно събитие, Френската революция има и някои положителни страни. Така например във Франция робството е отменено поне формално 1794 от революцията (реално чак 1848), а в Америка въпреки декларацията си остава.

Един от най-интересните отци-основатели е Томас Джеферсън. Въпреки че е основен автор на декларацията и просветен, универсален гении, най-начетеният американски президент на всички времена, той има голямо частно имение с около 200 роби. С помощта на генетиката беше разрешен и въпросът за евентуалните му деца с робинята Сали Хемингс. Да, той е имал потомци с нея, като родословието продължава и до днес. Официалните му потомци никак не са очаровани от този факт. Но така е, и отците-основатели, смятани днес за икони, са били хора от плът и кръв. Както впрочем и българските „отци-основатели” в Учредителното събрание, които днес идеализираме, но които също са били хора с всички слабости, присъщи на човеците. Гледайте впрочем на DVD филма „Джеферсън в Париж” с Ник Нолти.

Американската история също не е толкова спокойна и мирна. В Американската гражданска война загиват поне 600 000. При това съвременните историци оспорват разпостраненото мнение, че президентът Линкълн я започва поради високи идеали – да премахне робството в южните щати. При това тя може би е можело да бъде избегната и проблемите да се решат с мирни средства.

Расовата дискриминация до днес не е изцяло премахната, въпреки че Америка избра чернокож президент. В фирмите на средната класа практически няма негри. Там белите са помежду си. Смесени бракове също практически не съществуват. В университетите бели и черни съзнателно или не стоят разделени. Но не искам да критикувам глупаво Америка по европейски маниер. Европейците никога не са доволни и не се уморяват да дават акъл на Америка особено по отношение на това каква политика да води.

Анонимен каза...

Друг грях на американските заселници е геноцидът и продължаващата дискриминация на коренното индианско население. Като геноцидът не е само резултат от масови репресии, а дори повече от донесените от европейците епидемии, срещу които индианците нямат имунитет (защо те от своя страна не заразяват европейците с други, непознати за Европа болести, е друг въпрос). Същото се отнася за испанците в Латинска Америка. Днес има проект СЕТИ за връзка с извънземен разум. Надеждата е, че при един такъв евентуален контакт ще има обмен на знания и ценности. Само че в човешката история почти няма случай на напълно мирен сблъск на култури. Несъмнено е имало обмен на знания и умения, но това е било между другото. Испанците не отиват в Америка с целта да обменят опит, знания и информация с маите, ацтеките и инките, а движени от безумна алчност. Между другото българи и славяни също не са плеснали с ръце и не са се прегърнали в 681 г., както наивно ни убеждаваха някога. През цялото средновековие българите са водели крайно антиславянска политика, въпреки че са приели славянския за църковен и държавен език.