Започвам своите анализи по една такава тема ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ: как да си изработя свой личен проект за бъдещето. Отдавна имам намерението да напиша книга с такова заглавие, ето, пристъпвам към писането й. В последните дни разсъждавах върху дилемата: да пиша ли книгата, или да експериментирам и да направя нещо като "видео-книга", т.е. във видео-формат да развия мислите си. Както забелязвате, реших да пиша, но пък не съм се отказал от другия формат, и най-вероятно паралелно на писането ще правя и някои клипчета, за да мога да сравня кой от двата начина дава по-добри плодове. И така, да тръгвам напред по своя път. Дано с Божия помощ успея да изразя това, което витае в душата ми, което терзае духа ми!
Човек в съществуването си постоянно решава всякакви, какви ли не въпроси. Някои са по-трудни, други са по-лесни, но има въпроси, които са направо изтощителни, т.е. чиито отговор дълго ни убягва, по отношение на които сме твърде неуверени, т.е. не знаем какво да мислим, какво да решим; пък и понякога дори не ни се удава прилично да формулираме самия въпрос. Разбира се, има и лесни въпроси, които решаваме сякаш без да мислим, автоматично. Проблемът обаче е да не би да става така, че тяхната "леснина" да е привидна, т.е. само да ни се струва, че са лесни, а да не е така. Също е много лошо ние самите, неизвестно как, сами да усложняваме други въпроси, чиито отговор иначе да е по-прост, лесно достижим; трябва да се стараем да не усложняваме простото - и да не се отдаваме на привидната "леснина" на въпроси, които, погледнати от друг ъгъл, носят в себе си огромен, трудно постижим смисъл.
Ако се постараем да схванем, ще открием, че ние всъщност друго не правим: поставяме си някакви въпроси, и търсим техния отговор. Нашите практически активности се определят от мисловните ни такива, т.е. трудно е човек нещо да прави, ако преди това - или успоредно с това - не е мислил или не мисли. Много често се стараем да не проблематизираме "чак толкова" нещата, т.е. да избягаме от насъщната човешка потребност да си поставяме въпроси, да търсим и преследваме техните отговори. Но бягството от проблемите не носи спасение, напротив, усложнява ги; те, проблемите, не могат да изчезнат ако ние, подобно на щраусите, си скрием главата в пясъка. Човешката участ на този свят е да търсим работещи решения на всички ония проблеми, с които е изпълнено всекидневието ни.
Първото, с което следва да започнем, е да осъзнаем самия проблем именно като проблем, да се овладеем от проблематичността, скрита в него. Щото ако не съзнаваме проблема като проблем, това не му придава някаква ефимерна "безпроблемност", напротив, той пак си е проблем, но ние просто не знаем, не съзнаваме това. Ония хора, които не съзнават проблемите си, и на тази основа смятат, че, преставете си, нямали проблеми, трябва да се позамислят върху това: а дали техният проблем не е този, че си мислят че нямат проблеми? Всъщност в такъв случай е рисковано да кажем, че мислят: щом се замисли, пред умствения взор на човека почват да се открояват всякакви, какви ли не въпроси и проблеми.
Значи главният проблем на много хора може би е този, че не мислят, че ги мързи да мислят, че бягат от задачата на мисленето, която, всъщност, е главна задача на човека в този живот. Да, смея да кажа това: да живеем, и то не как да е, а да изпитваме удоволствие и радост от живеенето, да обичаме, да се стремим, да вярваме, да се чувстваме свободни и пр., и пр., всички тия неща, които изпълват живота ни, може би в корена си зависят от това доколко сме наясно с тях, с тяхната същност, т.е. доколко сме ги покорили в мислите си, чрез мисленето. (ДОЧЕТИ ДОКРАЙ >>>)
Човек в съществуването си постоянно решава всякакви, какви ли не въпроси. Някои са по-трудни, други са по-лесни, но има въпроси, които са направо изтощителни, т.е. чиито отговор дълго ни убягва, по отношение на които сме твърде неуверени, т.е. не знаем какво да мислим, какво да решим; пък и понякога дори не ни се удава прилично да формулираме самия въпрос. Разбира се, има и лесни въпроси, които решаваме сякаш без да мислим, автоматично. Проблемът обаче е да не би да става така, че тяхната "леснина" да е привидна, т.е. само да ни се струва, че са лесни, а да не е така. Също е много лошо ние самите, неизвестно как, сами да усложняваме други въпроси, чиито отговор иначе да е по-прост, лесно достижим; трябва да се стараем да не усложняваме простото - и да не се отдаваме на привидната "леснина" на въпроси, които, погледнати от друг ъгъл, носят в себе си огромен, трудно постижим смисъл.
Ако се постараем да схванем, ще открием, че ние всъщност друго не правим: поставяме си някакви въпроси, и търсим техния отговор. Нашите практически активности се определят от мисловните ни такива, т.е. трудно е човек нещо да прави, ако преди това - или успоредно с това - не е мислил или не мисли. Много често се стараем да не проблематизираме "чак толкова" нещата, т.е. да избягаме от насъщната човешка потребност да си поставяме въпроси, да търсим и преследваме техните отговори. Но бягството от проблемите не носи спасение, напротив, усложнява ги; те, проблемите, не могат да изчезнат ако ние, подобно на щраусите, си скрием главата в пясъка. Човешката участ на този свят е да търсим работещи решения на всички ония проблеми, с които е изпълнено всекидневието ни.
Първото, с което следва да започнем, е да осъзнаем самия проблем именно като проблем, да се овладеем от проблематичността, скрита в него. Щото ако не съзнаваме проблема като проблем, това не му придава някаква ефимерна "безпроблемност", напротив, той пак си е проблем, но ние просто не знаем, не съзнаваме това. Ония хора, които не съзнават проблемите си, и на тази основа смятат, че, преставете си, нямали проблеми, трябва да се позамислят върху това: а дали техният проблем не е този, че си мислят че нямат проблеми? Всъщност в такъв случай е рисковано да кажем, че мислят: щом се замисли, пред умствения взор на човека почват да се открояват всякакви, какви ли не въпроси и проблеми.
Значи главният проблем на много хора може би е този, че не мислят, че ги мързи да мислят, че бягат от задачата на мисленето, която, всъщност, е главна задача на човека в този живот. Да, смея да кажа това: да живеем, и то не как да е, а да изпитваме удоволствие и радост от живеенето, да обичаме, да се стремим, да вярваме, да се чувстваме свободни и пр., и пр., всички тия неща, които изпълват живота ни, може би в корена си зависят от това доколко сме наясно с тях, с тяхната същност, т.е. доколко сме ги покорили в мислите си, чрез мисленето. (ДОЧЕТИ ДОКРАЙ >>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар