За достойнството на Християнството и недостойнствата на християнитеНиколай Бердяев
I
Бокачо разказва за един евреин, когото приятелят му християнин искал да накара да приеме християнството. Евреинът бил склонен да се кръсти, но преди да вземе крайното си решение, пожелал да отиде В Рим и там да види папата и кардиналите, да види живота на хората, които стоят начело на Църквата. Християнинът се уплашил, че всичките му усилия ще отидат напразно, тъй като евреинът, естествено, ще откаже да приеме християнството, след като види безобразията, които се вършат в Рим. Евреинът отишъл и видял лицемерието, разпуснатостта, разврата, алчността, користолюбието, които царели тогава в папския двор и сред римското духовенство. Но резултатът от това изпитание бил съвсем неочакван. Когато евреинът се върнал и приятелят му се престрашил да го попита за впечатленията му от Рим, отговорът бил твърде изненадващ и мъдър: щом християнската вяра е издържала всички тези безобразия и мерзости, които той е видял в Рим, щом въпреки всичко това тя е укрепнала и се е разпространила, значи това е истинската вяра. И евреинът приел християнството.
Независимо от това, какво е имал предвид Бокачо, в този разказ ни се посочва верният път за апология на християнството.
Най-силното възражение срещу християнството са самите християни. Те съблазняват онези, които искат да приемат християнската вяра. В наши дни с този аргумент се злоупотребява много. За християнството съдят по християните на нашия маловерен век, век на широко разпространено неверие. По-рано за християнството съдели преди всичко по неговата вечна истина, по неговото учение, по неговите завети. Нашият век обаче е твърде погълнат от човека и човешкото. Със себе си лошите християни са засенчили християнството. Лошите дела на християните, извращаването на християнството, техните насилия впечатляват повече, отколкото самото християнство, повече ангажират вниманието, отколкото християнската велика истина. И за самото християнство мнозина от нашия век започват да съдят според християните - християни само външно, неистинни, изродени. Християнството е религия на любовта, но за него се съди по любовта и омразата на християните. Християнството е религия на свободата, но за него се съди по насилията, които християните са вършили в историята. Християните са тези, които компрометират християнството и съблазняват слабите. (ОЩЕ >>>>>)
1 коментар:
Аргументацията на Бердяев за съжаление силно напомня доводите на марксистите, които твърдят, че идеята сама по себе си е добра, но практическото изпълнение е несъвършено. Защо да не го перифразираме: „Нетърпимостта, фанатизмът и жестокостта, нерядко проявявани от марксиситите в историята, са били последица от неспособността на човешката природа да вмести в себе си пълнотата на марксисткото учение за любовта и свободата.” И „Човек е способен да изопачава всичко, дори най-възвишената истина (марксизма!), и да я използва като оръдие за страстите си.”
Християнството може би можеше наистина да стане религия на любовта и свободата, но при едно условие: ако по времето на Константин Велики не се беше превърнало в държавна религия и не се беше подчинило на Римската имперска власт. Мнозина християни тогава не приемат съюза с една империя, срещу която са се борили толкова ожесточено и дълго. Само че Августин Блажени формулира доктрината за единството на църквата и държавата, което става доминираща черта на Западната цивилизация в следващите 1000 години.
Публикуване на коментар