Във Фейсбук един интернетен приятел ми зададе интересен въпрос, който ми даде повод да развия гледището си по наистина важни според мен проблеми; ето обмяната на мнения, която протече между нас, иска ми се той да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:
Paul Princeton рече: Здравейте, господин Грънчаров! Замислих се - дали не трябва вместо да се титулувате философ, да се титулувате политолог? Защото откакто Ви имам като абонат във Фейсбук, а и като хвърля бегъл поглед към съдържанието на блога ви, и установявам, че винаги говорите не по философски въпрос, а по политически. След като там лежат страстите ви, защо държите на "философ"? Само идея... ;)
Ангел Грънчаров рече: Г-н Princeton, добър въпрос ми задавате, поздравления! :-) Ако трябва да Ви отговоря цялостно, ще ми отнеме доста време, затова ще се постарая да бъда пределно лаконичен. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
13 коментара:
Да, но все пак философията не е само филосостване, също е конкретна и научна, не само човешка и гражданска. Политологията също може да се превърне в субективна, всъщност този момент е почти неизбежен.
Нелия Джеджева
Политологията е наука, както показва името й. Ако иска да е нещо повече от това, тя се превръща в политическа философия. Има ли ценностен момент, това вече не е наука, а философия. Политолозите, ако искат да са политолози, нямат право да изразяват своите лични симпатии и интереси. Те трябва да бъдат "обективни". Прочее, в самото определение и понятие на политологията се съдържа противоречие. Предметът й не позволява чисто научно третиране, тъй като е изтъкан от интереси и субективни (човешки) преценки и дори страсти...
Изборите наближават.Г-н Грънчаров,от ДСБ няма ли да ви поканят за общински съветник?
Аз съм свободен интелектуалец без политически амбиции, тъй че, за Ваше спокойствие, никога никоя партия няма да ме покани за политически или изборен пост - и дори да ме покани, аз няма да приема. Вярвам, че отговорът ми Ви задоволява и че вече можете да спите съвсем спокойно :-)
А мен искрено ме вълнува въпроса за това, къде е границата между субективния фактор и обективния такъв, особено ако тези фактори влияят върху анализа и синтеза , които се ползват при всяка една разработка-творческа или научна.И във връзка с този въпрос имам друг-в днешната Говорилня,наречена Общество има ли все още критерии, които да ни помагат да се ориентираме в онова нещо, което се нарича Истина? Според мен и те вече са размити... Критериите.
Светлана Христакиева
Мисля, че между всички граници разстоянието е само една крачка. Истината обаче е една, абсолютна. Тя не се нуждае от критерии.
Нелия Джеджева
А какво е Абсолютната Истина?:)
Светлана Христакиева
Бог!
Нелия Джеджева
Но чрез Вярата се достига до Бог. Но във Вярата няма синтез и няма анализ. Само Вяра.
Светлана Христакиева
В случая защо са необходими анализа и синтеза, след като вярата не е разработка- нито творческа, нито научна. Ето го размиването на границите.
Нелия Джеджева
Нима? А тогава за какво служи теологията?:)
Светлана Христакиева
Извинявам се. Философски системи... богословие. Преминаваме към друга тема.
Нелия Джеджева
Навремето по въпросите, до които сега се докосвате, писах цяла дисертация. Темата й беше "Учението за човека и формите на духа". Някъде я има из интернет, ако се интересувате по-сериозно, погледнете. Аз съм подарил всичко написано от мен на човечеството, поради което издадените ми книги си стоят недокоснати по борсите и книжарниците. Както и да е, то е за добро: да не взема да се откъсна от бедността и да се променя така, че сам да не мога да се позная... :-)
Публикуване на коментар