Как живее един философ, интелектуалец, човек на духа

Публикацията ми от днес под заглавие Никога няма да се откажа от своето суверенно и свещено право да имам собствено виждане, възприятие, разбиране предизвика интересен отзив, на който ми се иска да придам самостоятелно значение чрез отделната му публикация, та да стигне до повече хора. Темата е превъзходна; ето този отзив заедно с мой коментар; ще ми е интересно и други хора да коментират, за което ги призовавам:

Как би трябвало да прекара ваканцията един философ, интелектуалец, човек на духа? Да се обърнем към античните автори:

Свободното време (грц. schole, лат. otium, нем. Muße, англ. leisure), според Цицерон „otium cum dignitate“ (достойно прекарано свободно време в уединение), противопоставено на „negotium” – работа, труд - за гърците и римляните е абсолютно необходима предпоставка за философски занимания, писане, четене, научна работа и наслада от изкуството. Щастието на човека не се състои в безделието, а в свободата от трудова дейност. Свободното време е предпоставка за човешки и политически качества. Поради това заетите в производството роби, занаятчии, селяни и работници нямат дял в свободното време и са лишени от човешки атрибути. Развитие на тяхната личност чрез работа е невъзможно.

Ежедневието в Етрурия (респ. Долна баня)

Гай Плиний (61 или 62 до ок. 113) - писмо до своя Фуск – привет! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo