Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 21 септември 2012 г.

Как ли ще чистим и мием толкова мръсните и вонящи обори на т.н. "българска медийна свобода"?

Иво Инджев е написал чудесен, ала и много тъжен текст в блога си по повод на проведената вчера в София среща на комисар Нели Крус с босовете на организираната медийна престъпност, с мутрите, които убиха медийната свобода в България: виж Хубава работа, ама брюкселска. Като ангажиран български гражданин, след като прочетох статията му, се ядосах необичайно и написах коментар в блога на г-н Инджев, който помествам и тук - заедно с началото на неговата статия, понеже ми се иска и двете да стигнат до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето ги:

Чест прави на г-н Инджев, че е заел такава чиста, безукорна нравствена позиция спрямо случилото се - защото гаврата, поругателството, (из)насилването, извършено над свободното слово, над самата свобода и над човешкото морално чувство наистина са били крайно гнусни, мръсни и нагли на тази сюреалистична среща. Забелязах по новините кои седят срещу еврокомисарката и щях за малко да падна от стола! Безсрамници! Но, от друга страна, нека, нека Брюксел наистина види с кои и с какви криминални медийни типове си има работа! А и удивително е колко малко им е акъла пък на тия: как пък нямаха поне малко акъл да усетят и осъзнаят, че трябва да се крият, че не им е там мястото?! Толкова им е малък акъла, колкото им е голяма наглостта... (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: