Имам да пиша тия дни голям анализ (може да приеми и формата на доклад, който да връча на заинтересованите властнически институции) около проблема за дисциплината в нашето, в българското училище. Той е свързан с моите отдавнашни изследвания около темата за това дали, доколко и как изобщо противодействаме на простотията, на ширещата се наоколо простащина. Свързан е също с това доколко в съвременното българско училище се използват съвременни подходи в обучението и преподаването. Голямо кълбо от проблеми ми предстои да разнищвам. Направих доста практически, емпирични изследвания по всички тия проблеми, особено интензивни през последните няколко месеца. Скоро трябва да кажа какво открих. И какво разбрах. Крайно любопитно е, ще видите. Заслужава си...
Аз съм действащ учител по философия и гражданско образование в едно училище, който при това се старае да не се вмества в модела на "добрия, примерния учител", а си е позволил лукса да бъде най-малкото необичаен, да не кажа нестандартен, щото някои хора ще се засегнат. Както и да е. Поех и доста рискове, дето се казва, наложи се да заложа много неща, но нали знаете как е: науката иска жертви, истината - още в по-голяма степен; неслучайно е казано така, казано е, защото си е точно така. (ОЩЕ >>>)
Хубав ден на всички!
5 коментара:
стига си писал локуми...бъди полезен а не безполезен
Статията е добре написана. Приемам , че учителите са хората, които ще изискват от децата да бъдат дисциплинирани. Директорът също трябва да е фигура с авторитет.
Вече започнахте да си измисляте и репликите на хората, отправени към вас?! Бравос.
Амче така е, свободата е сладко и прекрасно нещо, мила ми мърмореща другарко :-)
ми то невидял човек свобода, не може да свари и да граби с пълни шепи, та чак на свободия го обърна вече...така е грънчаров
като не си я видял когато е трябвало сега ти идва в повечко..личи ти
Публикуване на коментар