По публикацията
Консуматори или творци - или как училището осакатява душите на младите се получи много показателна и интересна по моя преценка дискусия от сократов тип (!), засягаща важни въпроси (предимно мирогледни, философски, дори теологически и пр.), която решавам да публикувам отделно, с оглед да може удобно да се прочете от повече хора; приканвам и други да се включат в очерталата се дискусия, която започна крайно необещаващо, но после сякаш нещата се промениха коренно; ето какво си казаха събеседниците до този момент:
Анонимен каза: Никой не би могъл да осакати душата на младите, ако те са поели правилния път в живота, имат ясна цел и я преследват. Това, че някой е недоволен от Вас може би означава, че те преценяват, че Вие ги осакатявате откъм знания и затова са недоволни. Учител е човек, който учи другите, а не да ги оставя да се учат сами. Така, че посоката Ви е грешна. Само остава да си го признаете. Но това засега не се е случило. (
ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия,
изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
2 коментара:
Това е интересна дискусия на високо ниво. Както повечето философски проблеми, въпросът за съществуването на Бога е неразрешим. Може до безкрайност да се привеждат аргументи „за” и „против”. Всички доказателства, били те онтологически, космологически или телеологически, може да се оспорят. Още Цицерон отбелязва по този повод:
„Има много философски въпроси, на които досега не е даден задоволителен отговор. Но въпросът за природата на боговете и най-тъмният и най-трудният… Толкова различни и противоречиви са мненията на повечето учени мъже на тази тема, че се убеждаваме в правотата на сентенцията, че философията е дете на незнанието…”
А Хюм пише:
„Няма по-голям брой от философски разсъждения на определена тема от онези, доказващи съществуването на Божество и опровергаващи грешките на атеистите.”
Аз бих казал обаче, че поне в едно отношение може да се постигне известно уеднаквяване на изходната позиция, а именно: може да се спори за съществуването на Бог по принцип, на Бог като извънсветова същност, различна от света и явяваща се негов творец. Дори обаче да се докаже съществуването на тази същност, от това не следва, че този Бог е именно Богът на Библията. Казано другояче: можем да обсъждаме ДЕИЗМА, т.е. рационалната религия, но не и ТЕИЗМА, т.е. религиите на откровението, базирани на свещени писания.
Впрочем един от най-силните аргументи срещу християнския Бог е от морално естество, а именно теодицеята, съществуването на зло в света. То е несъвместимо с един всемогъщ и милостив Бог.
Прочетете ако искате още веднъж и прочутия вече класически дебат за съществуването на Бога между Бертран Ръсел и Фредерик Коплстон, излъчен през 1948 по ББС
https://sites.google.com/site/atheisttruthnow/klasiceskiat-spor-za-ssestvuvaneto-na-bog-mezdu-filosofa-bertran-rsel-i-monaha-jezuit-frederik-koplston
Ръсел, Хюм и Спиноза са ми страхотно любими. Никога няма да ми омръзнат.
Публикуване на коментар