Не крия, много съм обезпокоен, че в българското образование дори и в наше време крайно трудно си пробива път нещо, което би следвало да се схваща по начало и по принцип, а именно, че методологията на науките за човека или за духа е коренно различна в сравнение с методологията на науките за природата. С оглед да спомогна за разбирането на спецификата на хуманитарното познание и знание в сравнение с тази на естествените или "точни" науки публикувах откъс от своята дисертация, който е добра основа за схващането и осъзнаването на тия различия: виж За коренно различните методологии на "разбирането" и "обяснението" в сферите на науките за духа и на науките за природата. Сега искам да продължа в тази посока, като ще се постарая да представя в пределно понятна форма тия различия, правя го понеже имам чувството, че те не само че не се разбират, но и биват игнорирани по един крайно безапелационен начин, сякаш става дума за нещо несъществено, "от само себе си" разбиращо се.
Нека, за да може всеки да си представи за какво става дума, да илюстрираме различията в методологиите и подходите не изобщо, по принцип, а по повод на две учебни дисциплини, преподаващи се в нашите училища, примерно, да речем, физика и психология. Вместо физика на това място може да бъде всеки други предмет от така нареченото "естествено-научно направление", примерно биология, химия и пр., а пък вместо психология може да бъде който и да е от така наречените "хуманитарни предмети", примерно литература, философия, история. Априори обаче следва да се разбира, че дисциплините от единия цикъл се ползват от своя подходяща методика - методиката е именно съвкупността от методи за обучение в нещо, за практическото извършване на някоя дейност - а пък дисциплините от другия клон на познанието би следвало да си имат своя, специфична, оригинална методика, тъй като различията между тях са съществени. И така, нека да се запитаме: възможна ли е обща, един вид типова, "образцова", дори "идеална" методика, която да може да се прилага с успех в обучението и по едната група предмети, и по другата, и при това изобщо да не пострада качеството на обучението и образованието? (ОЩЕ >>>)
8 коментара:
(facepalm)
Наистиа са различни, едната група са науки с ясни правила, другата група са теории и предположения пречупени през призмата на някой си ...
И е абсолютно грешно такива вярвания да бъдат преподавани в училище.
В крайна сметка всеки може да вярва в дядо Коледа, но това не означава, че той съществува. Също като духа, бог и т.н. :))))
Все пак ако направим аналогия с античността - тогава хората са вярвали в боговете на слънцето, гръмотевиците, просперитета и други, защото не са можели да си обяснят случващото се около тях. Днес разни индивиди продължават да вярват в подобни неща, защото нямат знанията да си обяснят много процеси. Плюс факта, че все още не сме изучили човешкото тяло в достатъчни детайли.
Да, такива шамански науки нямат място в училище. :)
"Как сгрешеното образование убива духовния потенциал на младите - и ги ощетява тъкмо от онова, което ги прави най-богати" - ИМЕННО ТВОЕТО СГРЕШЕНО ОБРАЗОВАНИЕ УБИВА МЛАДИТЕ И ГИ ОЩЕТЯВА!
Прав е първият Анонимен! Религията - вън от училище!
Ето че първите реакции потвърждават най-красноречиво констатацията, с която започвам, а именно, че у нас в методологическо отношение представите (включително и на образователните дейци!) за същината на хуманитарното познание са изостанали поне век и половина. Господства най-див, талибански позитивизъм. Това, че хуманитарното познание следва да си има своя специфична методология, адекватна на вътрешното му естество (то изучава една човешка и субективна , а не някаква друга, реалност!), е аксиома, която обаче съвсем не води до там да се отрича характера му на познание и на наука. Но ето че и това не се съзнава. Което именно и е демонстрация на една крайно бедна представа за това какво изобщо е наука. Съвременна, богато и разностранно развита наука. А не наука от нивото на механистицизма на 17-18 век!
Как се оценява нещо субективно ? :)
Да, точно - как се поставя оценка в училищо щом науката е субективна, и всичко свързано с нея е субективно. :)
Всяка оценка, скъпа ученолюбива другарко, е субективна; само Бог съди обективно :-) а Вие самата, предполагам, нямате илюзията, че сте "бог", щото ако имате, положението Ви става хептен сложно :-) Има, разбира се, абсолютни критерии за нашите оценки (те са нещо като мерило), това са идеите за добро и зло, за позволено и непозволено, но тия оценки, разбира се, не важат за нравствените нихилисти, към които очевидно принадлежите - щом живеете с илюзията, че Вашите лични оценки не били субективни, а били, представете си, "обективни". Изразът "обективна оценка" е лишен от смисъл, той е като израза "дървено желязо". Ако бяхте моя ученичка по логика, щеше да Ви се наложи дълго време да се явявате на поправителен изпит, понеже показвате крещящо непознаване на най-прости логически закономерности...
не сгрешеното образование а комунистическото образование на учители толерирани от комунизма и незнайно защо изпратени да учат в Ленинград. Как няма да окипазяват образованието тези втърдени от комунизма глави, не позволяват на младите хора да разсъждават по предмети за които не учителя, а младия човек трябва да има свободата да изразява своето собствено мнение.
Как така "не позволяват", Вий откъде знаете, напротив, позволяваме, всецело позволяваме да се разсъждава, само дето нема желаещи, скъпа загрижена и така "свободолюбива" другарко :-)
Публикуване на коментар