Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 9 януари 2013 г.

Можем ли да обявим безпощадна война срещу простащината - и срещу простаците?

Вчера в ранната утрин, в бързането за работа, не можах да се доизкажа и затова подхвърлих кратка реплика, която сега ми се ще да продължа; обаче сега ми хрумва нещо друго, понеже от няколко дни в блога тече разговор около проблема за нашите реакции спрямо ширещата се наоколо парадираща простащина: хрумва ми да напиша нещо като обръщение (или призив, или апел, или "открито писмо", или "възвание", или дори "манифест") за обявяване на безпощадна война срещу простащината.

Яви ми се тази идея - тя може да е щура, тя може да е лудешка, тя може да е каквото си поискате, ваше право е да я оценявате какво си искате! - понеже много хора подхвърлиха: добре де, пишеш за простащината, ала може ли изобщо нещо да се направи, та да се озапти тая хегемония на простаците? Аз казах, че ще мисля, ето, мислих известно време и реших да пиша... "манифест"; ще се постарая съвсем накратко да кажа най-важното; почвам с обръщение:

Драги българи и българки, скъпи сънародници! Моля за известно внимание, ще ми се да ви кажа нещо важно. Един български гражданин иска нещо да каже на българите. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

7 коментара:

Анонимен каза...

невъзможно е да се спори с простаци. Те бързо те свалят до собственото си ниво, след което те бият с опит.

Анонимен каза...

В този текст откривам доста аналогии с „Държавата” на Платон, който, както знаем, също е бил много разочарован и обиден от демокрацията и е смятал, че единствените достойни управници са философите. (Според някои интерпретации Платон е привиждал във философа-цар самия себе си, когото атиняните ще дойдат да молят да ги управлява. Може би е време и българите да помолят Ангел Грънчаров да ги спаси – това в рамките на шегата, не е подигравка или нападка.) Всъщност Платон обаче не е съвсем неправ, защото демокрацията, т.е. народовластието има тенденцията да се изражда в охлокрация, т.е. „тълповластие”, власт на тълпата, т.е. на простаците.

Ако погледнем историята на човечеството, ще видим обаче, че властта на тълпата, на простаците е по-скоро изключение. Светът през по-голямата част от времето е управляван аристократично, от „аристои”, формално „най-добрите”, като тези „най-добри” обикновено са принадлежали към благородническата прослойка. Затова и „аристокрация” става синоним на благородничество.

Идеални форми на управление няма и демокрацията не е такава. Знаем и прочутите думи на Чърчил за демокрацията, че тя е най-лошата държавна форма с изключение на всички други. Истината е, че при демокрацията винаги има опасност простаците да вземат властта, защото те са мнозинство сред хората. Това е един от нейните големи пороци. Затова е добре демокрацията да се съчетава с аристократични елементи. Не става дума за въвеждането на монархия или потомствена аристокрация, а за наличието на повече институции с морална функция в обществото, за „демократична аристокрация”.

Колкото до комунизма и посткомунизма (който е директно продължение на комунизма) - те са особен случай. Комунистическата система е създадена от руските болшевики, чието първо поколение не е било съставено от „простаци” в пълния смисъл на думата. Това са били сравнително образовани и заможни хора, но същевременно изключително брутални, безскрупулни и нагли. За осъществяване на своите намерения - за налагане на комунистическата система - те разчитат на грубата сила и така естествено се опират на най-примитивната, просташка и дори садистична прослойка от населението. Комунистическата система е невъзможна без диктатура, а диктатурата за своето съществуване по необходимост зависи от най-примитивните елементи. Така тази прослойка от простаци, която независимо от числеността си при нормални обстоятелства е на дъното на социалната стълбица, с течение на времето постепенно изплува, разширява своето влияние, заема позиции и днес е вездесъща, като задава извратените „ценности” и политическата култура по-рано на комунистическите, а сега на посткомунистическите общества.

Анонимен каза...

"Пиша тия неща, понеже пред очите ми всеки ден забелязвам най-обезпокоителни симптоми за разгръщането на явлението, за което говоря тук. Аз съм учител по философия и пред мен, пред моите очи всекидневно се разразява тоя сблъсък на две култури: училището е арена, където господстващата в социума простотия и простащина влизат в безпощадна битка с "изченчената" традиционна култура на възпитаността, на добрия тон, на нормалните човешки отношения, на просвещението, на образованието, на зачитането на правилата и пр. И, за жалост, напоследък констатирам, че силите стават все по-неравни, простаците сякаш придобиха числено предимство: щото пасивното мнозинството продължава да търпи техните гаври и не намира сили да се противопостави с нещо на жестоката инвазия на агресивната простащина! Като мълчиш и търпиш, като нямаш сили с нещо да се противопоставиш на вилнеещите наоколо простаци, които вече задават тон, ти на дело подкрепяш и насърчаваш простотията и простащината. Това е. Или си твърдо срещу нея, или ставаш нейна жертва. Няма трети вариант."
Цитирам думите на Ангел Грънчаров
не, за да задам въпроса към
просторно можещия, но недопустимо
анонимно изразяващ мислите си коментатор: защо анонимно?!, а за да го осъдя остро, безкомпромисно
и много убедено, че го прави неправилно именно тук.Не, че бих
поощрил анонимността където и да
да се проявява тя.
Просто, защото е тъмно, тайно,
страхливо, безличностно и затова е проявление, което е осъдително в
очите на свободната, почтената и на етичната личност.
И, защото, ако светлите,свободни
и почтени личности, каквито са
добрите философи не дават добър
пример и с неанонимстването си тук
на злобно, на просташки и на недопустимо анонимстващите страхливци, освен с добрите си преводи на съвременни философи -
не е подигравка или нападка!, то
кога, къде и как биха се включили
в тази свещена и за тях би следвало да е: във войната срещу
наглата простотия и срешу войнстващата простащина, че да не затъваме в нея до шия.
И за да става тя все по-малко, или поне мъничко по-малко "вездесъща".

09.01.2013г. Владимир Трашов

Анонимен каза...

За едно сте прави - на никой не му пука за философите, пък и не само. На повечето хора им е все тая кой какъв е и защо е. Докато не отидеш и не започнеш да ги дразниш и да се величаеш сам себе си, ей така нарочно, за да се "доказваш". Е тогава е съвсем оправдано ако ти теглят майните. Всеки си има свои собствени разбирания за света, и никой няма правото да натрапва своите.

Анонимен каза...

Е, съвсем я закъсвате драги, с
тези си дори "отчаяни" не бих могъл
да ги нарека твърдения.
До едно тук, според милостта ми
неправилни.
Сам на себе си противоречите.
Тотално.
Не съм твърдял, че "на никой не
му пука за философите, пък и не само", нито още по-малко имате право
да се изказвате от името "На повечето хора...",нито е вярно, че
който и философ, с изключение единствено на Вашата анонимстваща, неправилно тук,
според твърдото ми, защото е основателно, разумно, имащо важен смисъл и затова
изключително трудно отменимо мнение, безличност, пък се сили ли
да бъде, но напразно- личност, не е вярно, че философите били
величаели сами себе си, ей така
нарочно, "за да се доказвали".
То затова и би било съвсем неоправдано да ми бъде теглeна
майната, нито от някой войнстващ простак, съзнаващ, че не може да ми стъпи на
малкия пръст, нито по образование, нито по нравственост,
нито и по дух, а най-пък малкото и по хъс, и по възможности да му натрия носа заради неуважението му към посочените ми философски качества, нито, още по-малко
и е недопустимо майната да ми я тегли, който и да е истински философ, а
би могъл да го стори, само такъв "философ", който силно
неправилно счита, че аз му "натрапвам" своите разбирания за света.
Когато би следвало да е
отдавна разбрал, че тук в блога,
всеки има правото да изказва свободно, без страх, без задни мисли и почтено със
своето име под тях: мнението и разбиранията си.
Без и най-малкото да си и помисля дори, че ги натрапва на другите, но, че ги споделя с
тях най-добронамерено,открито и почтено.
А дали ще се повлияе от така свободно, искрено, почтено, истинно, без задни и без
тайни помисли: изказаните мнения и разбирания.
В каква посока.
Докъде.
И от кого: си решава всяка свободна Информънтна Единичка, според нивото на
собственото си съзнание.

10.01.2013г. Владимир Трашов

Анонимен каза...

шаляляля :))
Много блабла, разбрахме, че се определяш чрез образованието си, а не със знанията си. Има разлика, нали ?
А кой какво е твърдял - прочети си постовете и ще разбереш ;)
М/у другото - кой говори за блога и някакви ограничения или натрапване в блога ? Много дъра бъра, но дори не схванал за какво иде реч. Айде у лево :)
Да ти тегля ли майните или сам ще си ги теглиш?
И ако не си забелязал - и ти пишеш като анонимен, това, че слагаш някакво именце отдолу не означава нищоо :))

Анонимен каза...

Пич, що пък да не е "у десно",
според светлото ти малоумие.
Не, че ме вълнуваш със своята
анонимна не случайно простащина.
А, защото винаги тая надеждицата, че пък току виж си се погледнал отстрани и, като се погледнеш, пък и да се видиш колко си жалък с тона си.
С безмислията си, с незрелостта си.
Много има да учкаш чоджум и много има да те възпитават и учители, и родители, че май и някои други чичковци, както си я подкарал безхаберната... че да почнеш и да ме поучаваш с какво съм
се бил определял и колко то било, различно от... собственото ти тъмно и мрачничко съзнанийце.
Що си не гледаш момите, бе момче, ами си тръгнало да опростачваш хубавия и светъл блог.Все ще си намериш в туй време някоя лика-прилика :-)...

10.01.2013г. Владимир Трашов