Представена публикация
За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!
Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...
неделя, 3 февруари 2013 г.
Един бляскав афоризъм на Чърчил
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
“A degree of culture, and assuredly a very high one, is attained when man rises above superstitions and religious notions and fears, and, for instance, no longer believes in guardian angels or in original sin, and has also ceased to talk of the salvation of his soul.”
― Friedrich Nietzsche, Human, All Too Human
Клети анонимен безличностнико, що се срамиш от рода си, че не ползваш българския му език, ами си тръгнал да ни цитираш философа, даже и от неговия език срамливо...
Ха, страхливо,срамливо и анонимно мекере и магаре: чуш от
нашите ясли, що ли да търсиш и какво ли мож намери в тях, то ясно и за най загубеното.Ха, бегай у английско ли, у австралийско по скоро, при техните офци да им преподаваш английския си... -:).
04.02.2013г. Владимир Трашов
Чърчил е враг на България, освен това именно той разгражда Британската империя след 1945 и днес Англия е само бледа сянка на някогашното си величие, така че не е толкoва велик, както го представят. Освен това е бил и алкохолик.
Изкаването му обаче е политически смислено. Между другото от него се вдъхновяват и стратезите в Москва, които продължават да преследват възраждането на своята мощ: «ние се реорганизираме и ще се върнем, респ. се завръщаме».
Уау, извинявам се Трашов, че не си разбрал написаното, но проблема си е твой. Хайде обратно в дупката от която си излазил :)
Продължавам да мисля и основателно да извеждам от дупката
си излязъл на светло и просветил се от божествената слънчево-космична разумност, че:
Проблемът е в твоята анонимстваща неуместно тъмна тиква -:), защото:
1.Страхливо й криеш името, (пардон: да не би да е "Уау" -:)).
2.Не си пекан и в английския, щом не си научил добре българската граматика от пети клас, която те учила как да членуваш пълно и кога
непълно.
Пък щом не си пекан в английския
език, що си се силил тук да ми го пействаш, освен неоснователно за да
ме впечатляваш, да ме обучаваш, да ме поумняваш ли смешко, или да си
избиваш дребничките комплекси.
05.02.2013г. Владимир Трашов
""Степен на културата, и сигурно много високо, се постига, когато човек се издига над суеверия и религиозни понятия и страхове, и, например, вече не вярва в ангели пазители или в първородния грях, а също така е престанал да говори за спасението на душата си. "
- Фридрих Ницше Човешко, твърде човешко"
А сега нека да поразсъждавам и над този услужливо и вярвам достатъчно добре смислово преведен
от програмата, от английски на български текст.Завещан ни,според определението на анонимника, като "Човешко, твърде човешко", този текст от философа Фридрих Ницше.
В който си позволих да заменя частицата в края "му" със
"си".
Само при условието, обаче, че анонимникът даде подписаното със
светлото му и достойно име съгласие за това ми
"поразсъждаване", след - като го сложи под цитирания превод или под първоначалния негов оригинал.
Нека сме почтени, честни и мъничко поне по-смели.
Че иначе ми мирише на непредразполагащо ме лошо провокиране, на злобиране, на безнравственост, на чалгарщина, на
ефтиния и на простотия...
Става ли.
05.02.2013г. Владимир Трашов
Публикуване на коментар