Вчера се навърши един месец от операцията ми, от деня, в който тя беше извършена; и от деня, в който за малко се разминах със смъртта. Лекарят, кардиологът, който лекува сърцето ми от 20 години и добре ме познава, ми каза оня ден, че консултирал хирурзите за сърцето ми, за това какви упойки да приложат и пр., с оглед сърцето да издържи; като каза тая дума "издържи" аз го попитах ето това: "Как ли изобщо сърцето ми е издържало?", а той ми отвърна философски: "Е, имало е да издържа още, отредено му е било да издържи, издържало е, няма какво да се чудиш?!", един вид писано му е било да издържи, но си личеше по думите му, че сам се чуди как това мое сърце издържа операцията. В този един месец след операцията аз се чувствам много странно: сякаш Някой много великодушен ми е подарил незаслужено нещо най-драгоценно, в случая - самият живот. Чувствам дълг във времето, отредено ми да поживея още, да направя нещо много сериозно и добро, та да се отплатя някак за тая незаслужена милост.
После, няколко дни след операцията ми, или седмица по-късно, стана така, че се чу новината за нелепата смърт на Чочо Попйорданов, артиста, Бог да го прости! Аз специално се почувствах като чух как е станало всичко крайно чоглаво: ето, и с мен можеше да се случи същото, аз също си разбих главата, е, малко по-слабо, но горе-долу по същия нелеп начин, един вид "без причина", но, кой знае защо, на мен смъртта се размина, а на него - не. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
1 коментар:
Провидението или съдбата или Бог действат по някакъв много странен начин, без логика и система, само така може да се обясни, че някои хора страдат много и незаслужено, други пък си живеят живота и даже не непременно особено заслужено и т.н. Затова най-близко до ума е да се предположи, че няма никаква висша сила, а всичко подлежи на случайността и човешкият живот няма дълбок, а всъщност от космическа гледна точка никакъв смисъл.
Иначе мнозинството от нещастните случаи наистина стават не някъде другаде, а У ДОМА. А падания в банята са нещо изключително често.
Хубаво е човек от време на време да минава на „новинарски пости”, това действа много благотворно на психиката. Ралаксът според древните означава otium cum dignitate, т.е. достойно прекарано свободно време, отдадено на високи занимания и помисли – четене, писане, музика, разходки сред природата, разговори и пиршества с приятели и т.н.
Колкото до заниманията с политика, то за древните римляни е било немислимо свободен граждани от висшите класи да е аполитичен. Обществената дейност е задължителен елемент за свободните граждани. Да не забравяме, че май Хана Аренд беше казала, че Вие може да игнорирате политиката, но не може да игнорирате последиците от Вашето игнориране на политиката. Освен това след 1989 човек може да участва по много начини в политиката, без да се ангажира директно в партии и институции. Преди 1989 „обикновените граждани” бяха напълно лишени от възможността да влияят върху политическия процес. Така че това може и трябва да се използва. Разбира се, трябва да сме наясно с нашите възможности да влияем и не бива да ги надценяваме.
Всеки човек е индивидуален и някои са по-емоционално от други. Ако обаче имате ясна координатна система и ясно виждане за процесите в България и по света, вкл. в исторически план, никакви политици не могат да ви разстроят в истинския смисъл на думата. Също така на забравяйте, че публичните политици в посткомунистическите страни не заслужават емоции, защото обикновено са само марионетки на други сили, действащи задкулисно. Така че чувството за ирония и хумор никога не бива да Ви напуска, вкл. и по отношение на политиката и политиците.
Публикуване на коментар