Тия дни Иван Костов сякаш "завинаги излезе от политиката" - и в тази връзка по медиите започнаха да се пишат какви ли не анализи за "най-мразения български политик"; за други пък той е най-големият, най-великият български политик. Сбъднаха се мечтите на медийните мерзавци, които от 12 години участваха, срещу заплащане, разбира се, в лютата пропагандна война срещу Иван Костов, която именно имаше за цел да го направи "най-мразения български политик"; даже Кеворкян вчера, в своето предаване, не покани хора, които да похулят Костов, ами беше поканил един, който сякаш го похвали, което е нечувано.
Както и да е, понеже, вярвам, много ще се говори тепърва за Костов, аз решавам тази вечер да публикувам откъс от своята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България"), в който именно разглеждам периода на управлението на премиера-реформатор; правя го, защото добре зная, че единственото, на което следва да се заложи, е истината; тя винаги, в крайна сметка, тържествува, излиза наяве, не може да бъде скрита, въпреки усилията. Ето по-долу в тия редове ще разберете как аз съм видял нещата, като в моите описания единственият импулс, който ме е водил, е именно този - да бъда изцяло верен на истина; писал съм своята книга с една-единствена мисъл: младите, които почти нищичко не знаят за тия събития, да бъдат приобщени към истината, милата; ето сега тия откъси, които въвеждат в темата, а при интерес, ще публикувам и продължението им: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
10 коментара:
Грънчаров ,понеже така и неси направи труда да ме потърсиш !
Тук ще ти го кажа,нямам никакъв друг възможен начин,поставили сте ме вси под пълна обсада,от всякъде,ама всички що "български граждани" пък и селяндуре се зовете.
Грънчаров ,човек трябва все пак да направи избор в живота "да мре или да живее".
А послушай ме ,аде >Вземи та напусни чиновническото "даскалуване" (нали те пенсионираха),спри да висиш ден и нощт,наяве и на сън ,периферно закачил се за "лап,топ" или там квото ползуваш като "централно" ти ръководство.Фани та се заеми с "природосъобразна философия",чис въздух излез на реал риалити та подишай,бре.Живота е кратък и е добре все пак да се запознае "човек" с "тревичките,птичките,щурчетата и не на последно ,нее,Йок,пепел ми на уста,Г-жа Бълхата".Много науки има в тез не - виртуал риалити "салами".Да не пропуснеш,да ги забележиш ,пък и може нещо да ти кажат.А пробвай !
"Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо.Не се притеснявайте за математическите затруднения, които срещате; тези, с които се сблъсквам аз, са още по-големи.Нещата трябва да са възможно най-опростени, но не и прости.Не се подчинявай на властта, ако това противоречи на принципите ти.Няма толкова висша цел, която да оправдае използването на всякакви средства.Не е важно да знаеш всичко, важното е да знаеш къде да го намериш."-Алберт Айнщайн
Не търсиш където трябва,я виж "колегата атейст имперялист,с размекналото му се железо" - как ги научил работите.
Румен Бърцов
Подаването на оставка като председател на ДСБ - една достойна постъпка на Костов.
Бърцов, не се прави на ударен, а отговори, както вече те запитах на друго място, а именно - това за мен ли се отнася:
Гранчаров, чети това комунист безнадеждно нелечим, дет се представяш за това дето не си и претриваш "мъжкарски" писания ми мой, дето "килимче" ти цапат, да понеже Именце Ми ти боде, на "нискоста" ти комплексарска!
А помисли малко и ако не ми се извиниш за тия думи, ще имаш добрината повече никога да не идваш в тоя блог, разбрахме ли се?
“БЪЛГАРИТЕ СА ХРАБЪР И САМООТВЕРЖЕН НАРОД, НО АМЕРИКА НЕ ГИ ПОДКРЕПЯ ДОСТАТЪЧНО”
Доклад
относно нашите (американските) интереси на територията на България
Предоставям на Вашето внимание впечатленията, които получих и заключенията, до които достигнах по-време на изпълнението на мисията ми в България, която бяхте така добри да ми поверите, относно бъдещето развитие на нашите интереси в този регион с нарастващо геостратегическо значение.
България е изключително интересна и важна страна, за съжаление незаслужено намираща се до голяма степен вън от полезрението на САЩ. На пръв поглед тя лежи в периферията на Европа, но ако погледнем картата на света виждаме, че от перспективата на Евразия тя е една от най-ключовите страни. България е и централната балканска страна. Който я владее и контролира, владее и контролира Балканите. Затова всеки завоевател на Балканите е отделял изключително голямо внимание на България. Нейното средищно положение е основната причина за противоречивата, бурна и сложна българска история. Подобна превратна история в Европа има може би само Полша и в нейния случай причината е също сложното й геополитическо положение между Германия и Русия.
Докато ние американците обаче подценяваме или игнорираме изключителното геостратегическо значение на Балканите и особено на България, Русия открай време смята Балканите и България за един от своите най-важни геополитически приоритети.
Поради това България, впрочем подобно на останалите посткомунистически страни, ВСЕ ОЩЕ СЕ НАМИРА ПОД КОНТРОЛА НА МОСКВА. Нашето американско влияние е по-скоро формално и е много повърхностно. Българското правителство на думи винаги ще подкрепя Америка, но действията му винаги ще бъдат в нейна вреда и в полза на Русия. Впрочем това важи не само за Балканите, а и за много други региони на света. Нашето американско влияние обикновено е ясно видимо за всички. Но дори когато изглеждаме важен фактор, руското скрито, подмолно влияние е често не по-слабо, а понякога и много по-силно. Нашите военни бази в Косово, България и бивша съветска Централна Азия например са по-скоро бреме за нас и не ни дават някакви особени предимства, понеже важно е не толкова формалното военно присъствие, колкото оста на стратегическия контекст, която обаче в тези региони се контролира от Русия. Освен това в случай на конфликт нашите многобройни разпръснати по света военни бази не само няма да ни помогнат, а даже ще усложнят положението ни, още повече че те ще бъдат обект на първите унищожителни удари.
Така че членството на България и останалите източноевропейски страни в НАТО в крайна сметка е по-изгодно за Русия, отколкото за нас, защото вместо ние да изместим влиянието си на Изток, в действителност Москва разшири своето влияние далеч на Запад и сега има повече власт от всякога, много повече, отколкото можеше да мечтае по време на Студената война. Можем като цяло да кажем, че както Източна, така междувременно и Западна Европа, уж намираща се в нашата орбита, всъщност е под пряк или косвен руски контрол.
Днес вече знаем, че съветското влияние в бившите комунистически страни, вкл. в България, е било много по-всеобхватно и дълбоко, отколкото се смяташе доскоро. То се е разпростирало навсякъде, от най-високо до най-ниско ниво, включително до всички персонални назначения. Има сигурни индикации, че механизмите за контрол на Москва над Източна Европа ВСЕ ОЩЕ ФУНКЦИОНИРАТ, но никой на Запад не желае да изследва този въпрос, не на последно място поради съображения за “политическа коректност” и за да не се дразни Москва.
Трябва да се има предвид, че на практика процесът, чрез който Русия контролира независимостта на окупираните по-рано страни, е сложна тема. Но същността на системата се крепи на огромен и влиятелен елит, който е създаден и контролиран от съветската система. Проблемът може да бъде идентифициран в продължаващите съветски навици, невъзможността за лустрация и декомунизация, проблемите с истинската национална независимост на лидерите от бившия елит.
АКО НЕ БЕШЕ ТАЗИ ПРОДЪЛЖАВАЩА НАМЕСА НА РУСИЯ В БЪЛГАРИЯ, СТРАНАТА ОТДАВНА ДА СЕ Е ДЕМОКРАТИЗИРАЛА ИСТИНСКИ И ДА Е ПРЕОДОЛЯЛА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДИКТАТУРА.
Във връзка с това е много важно да се право ясно разграничение между БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, който в своето мнозинство е антикомунистически, прозападно и проамерикански настроен, и БЪЛГАРСКИТЕ ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ ЕЛИТИ, които все още са командвани и контролирани от Москва и въпреки волята на мнозинството от българите не желаят да допуснат автентична демократизация на страната. България е забележителна обаче с това, че БЪЛГАРИТЕ СТОЯХА ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКИ ДРУГИ ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙЦИ НА УЛИЦАТА, настоявайки за либерализация и демократизация. При това българските протести, за разлика от тези в Западна Европа и Гърция например, се отличават с изключителна цивилизованост. Екстремистки прояви, сблъсъци с полицията, счупени витрини и запалени автомобили са практически непознати явления в България.
Обстоятелството, че българско протестно движение не преля в истински отворени институции и демокрация, се дължи на продължаващото мощно руско влияние в страната. Все пак дори сравнително скромният напредък, който България отбелязва след 1989 в посока свобода и демокрация, нямаше да е възможен без храбростта, самоотвержеността, упоритостта и настоятелността на българския народ, за което трябва да му се възхищаваме и да му благодарим, вместо да го корим и упрекваме. ТОЗИ НАПРЕДЪК Е ОЩЕ ПО-ВПЕЧАТЛЯВАЩ, АКО СЕ ИМА ПРЕДВИД СРЕЩУ КАКВА СЪПРОТИВА Е ПОСТИГНАТ.
Освен това българският народ след 1989 НЕИЗМЕННО ГЛАСУВАШЕ ЗА АНТИКОМУНИСТИЧЕСКИ, ДЕСНИ СИЛИ. ТОЗИ НАРОД В ТОЗИ СМИСЪЛ ПОКАЗВА ЗАВИДНО ВИСОКА ПОЛИТИЧЕСКА КУЛТУРА. За съжаление истината е, че дори т.нар. „свободни избори” не представляват проблем за комунистическите партии. Поради своето тайно сътрудничество с „опозицията” Българската комунистическа партия неизменно е в печеливша позиция. Винаги печелят нейните кандидати – били те комунистически или „некомунистически”, тъй като всички некомунистически кандидати са контролирани. Не съществуват други истински независими кандидати. Но докато упражнява водещата роля, комунистическата партия се прави на невидима – макар и ясно да се вижда, че ключовите играчи са „бивши” кадри на партията и тайните служби и техни назначения.
Въобще комунистите в Източна Европа успяха да скрият от Запада, че „некомунистическите партии” са тайни партньори на комунистите, не алтернатива или техни съперници.
Българският народ обаче най-малкото инстинктивно усеща, че нещо с партиите и политическата класа не е наред и изразява своето оправдано негодувание и разочарование или чрез все по-чести протестни, наказателни вотове или чрез ниско участие в гласуването.
Лошото е, че ние американците също волно или неволно участваме в сценария, КОИТО СЕ ПИШЕ В МОСКВА, А НЕ ВЪВ ВАШИНГТОН, защото безкритично подкрепяме тези контролирани уж некомунистически и антикомунистически парти и кандидати и така В КРАЙНА СМЕТКА ОБСЛУЖВАМЕ РУСКИТЕ ИНТЕРЕСИ.
За чест българския народ обаче може да се каже, че е един от малкото в Източна Европа, който на няколко пъти беше на път да разбие и на моменти даже разруши московските планове и сценарии. За пръв път това стана при прословутата демонстрация пред Народното събрание (българският парламент) на 14 декември 1989, а след това при правителствата на Филип Димитров и Иван Костов. Специално Иван Костов все още е силно недолюбван не само в Москва, НО И У НАС ВЪВ ВАШИНГТОН НАЙ-ВЕЧЕ ЗАРАДИ ПОЗИЦИЯТА МУ ПО ВРЕМЕ НА КОСОВСКАТА КРИЗА 1999. Тук обаче трябва да се каже, че за разлика от останалите български премиери след 1989, които бяха марионетки на Москва, КОСТОВ СЕ ОКАЗА ИСТИНСКИ НЕЗАВИСИМ ПОЛИТИК СЪС СОБСТВЕНА ПОЗИЦИЯ. Той наистина не допусна косовски бежанци на българска територия, както настоявахме ние, но същевременно спря и руския десант в Прищина, който щеше да доведе до непредвидими последици за Европа и света. В този смисъл Костов постъпи като патриот, загрижен преди всичко за интересите на своята собствена страна Освен това днес се вижда, че неприемането на албански бежанци беше правилно решение, защото това щеше да доведе до дестабилизация на България и целия регион. Така че ние американците няма за какво да се сърдим на Костов, а напротив, трябва да проявим разбиране за неговите действия, дори ако навремето не ни харесваха.
Друг наш грях е, че по наше настояване той експулсира от страната няколко руски мафиотски бизнесмени, с което окончателно вбеси Москва, която впоследствие търсеше всячески начин да се отърве от него. В крайна сметка през 2001 тя му спретна сценария със “завръщането” на ексмонарха Симеон, а ние не само че не си мръднахме пръста да му помогнем, а даже доволно потривахме ръце, че най-после ще бъде свален и в София ще дойдат на власт “по-сговорчиви” политици. С какъв резултат? Ексвеличието Симеон формално изпълняваше всички наши искания и прищевки, включително изпращането на български военни контингенти в Ирак и Афганистан, където впрочем влязохме, подмамени от Москва, както някога във Виетнам, за да се уморим и изтощим, без да постигнем нищо. В замяна оставихме Симеон, респ. неговите кремълски кукловоди на воля да възстановят поотслабналото по времето на Костов руско влияние в България и да ревитализират притисната до стената от Костов руско-българска мафия, която междувременно е укрепнала до степен, че нейното изтласкване изглежда изключително трудно или направо невъзможно.
Така че ние американците направихме прекалено много грешки в Източна Европа като цяло и в България в частност. Това е много жалко, защото българският народ в своето мнозинство е настроен много благосклонно към нас и се стреми към истинска свобода и демокрация. Нему обаче противостои огромна сила – Русия, с която той без външна и най-вече без наша помощ и подкрепа даже при най-добро желание няма как да се пребори. Нашата пасивност спрямо България и автентичните демократи в тази страна е изключително контрапродуктивна за нашите интереси в региона. Ако продължаваме този недалновиден курс към посткомунистическите страни и Русия, може в недалечно бъдеще скъпо да си платим за това.
Голям проблем е нашата отслабваща мощ, което също ни пречи на влияем в Източна Европа и света в достатъчна степен. След рухването на комунизма и разпада на Съветския съюз Америка наистина изглеждаше като единствената глобална сила и мнозина заговориха за еднополюсен свят, за окончателен и безвъзвратен триумф на либералната демокрация и “края на историята” (Фукуяма). За съжаление нещата не се развиха по този сценарий. Историята се завърна с пълна сила, респ. тя никога не си е отивала. Отслабването на Америка е видимо във всички области и балансът на силите все повече се измества в полза на “Евразия” – Русия и Китай, респ. БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. След Втората световна война Америка беше най-големият кредитор на света. Днес ние сме се превърнали в най-задлъжнялата нация в световната история. Към днешната дата бъдещето на Америка изглежда мрачно. Изходът от създаденото положение изисква толкова радикални и болезнени мерки, че е политически неосъществим. Ние сме банкрутирали – фискално, морално и интелектуално. Корабът на Америка има много пробойни, пълни се с вода и вече силно се е наклонил. По всичко личи, че бързо наближаваме катастрофален колапс, от който ни делят може би само няколко години.
КРАЙ
Обяснение:
Във връзка с Костов и т.н. – приятели, в интернет циркулира един уж секретен американски доклад или по-скоро памфлет за България “Българите не представляват проблем”, който е явен фалшификат, писан от българин, който се опитва да поучава българите с назидателен тон и да оригиналничи, но всъщност е пълен безхаберник. Поради това реших да напиша горния контрадоклад, който според мен е много по-близо до истината, но който вероятно би бил шокиращ за нашите американски приятели. Нямам време да го поправям и редактирам, но според мен добре отразява логиката на политическите процеси в България след 1989, както аз ги виждам.
Кой е авторът на този "доклад"? Нормално е да има име под него, аз не забелязах името на автора, което значи, че авторът сам се срамува от това, което е написал, което пък ми говори, че такъв доклад не заслужава да бъде прочетен при това положение...
Първоначалният „доклад” циркулира в интернет и се приписва на американския дипломат Ричард Морнингстар, понастоящем посланик в Азербайджан. Става дума обаче за явна фалшификация, писана от българин, който се смята за много оригинален, но не е:
http://neverojatno.wordpress.com/2012/02/20/morningstar/
Това ме провокира мен - Стоян Анонимков :-) - да напиша ГОРНИЯ КОНТРАДОКЛАД, в който макар и в леко шеговита форма представям нещата такива, каквито са според мен в действителност. Т.е. горният текст УЖ е писан от американски дипломат, но признавам, че всъщност аз съм негов автор, а за оригиналност го приписвам на американците.
За съжаление нашите американски приятели не разбират в достатъчна степен комунизма и процесите на посткомунистическото пространство, така че подобен текст, какъвто съм написал аз, не би могъл да бъда написан или разбран от американец. Нямам време, иначе бих го превел на английски и изпратил на „надлежните” американски институции, за да им отворя очите за истината, но опитът учи, че те не възприемат подобни материали насериозно, защото тогава би трябвало да признаят, че цялата им политика в последните 50 години е била основана на погрешни презумпции.
Така че независимо от анонимния характер на моя текст Ви препоръчвам да го прочетете, защото констатациите в него според мен са много близо до истината. Някой неща, разбира се, звучат шокиращо, но аз не хвърлям думите си напразно, те са резултат на дългогодишни сериозни проучвания и размишления. Отворен съм за всякаква КОМПЕТЕНТНА И АРГУМЕНТИРАНА критика.
Поздрави
Публикуване на коментар