Живеем в крайно объркано, шантаво, болно време. Време, в което, въпреки всичко, зреят и се извършват, но в най-трудна и мъчителна форма ония промени, които животът изисква от нас. Огромната част от хората си страдат заради своите неверни, анахронични представи за нещата; тия именно хора са главната спирачка пред промените, те са инертната консервативна сила, която ни дърпа назад. Тия от нас пък, които сме отдадени на духа на новото и на свободата, първо, не сме чак толкова много, на второ място, сме с твърде разпокъсани сили, не се подкрепяме, а често точно заради това се отчайваме, понеже блъскането на глави в стени точно до това води. Но най-вече работите не вървят понеже предпочитаме, удобно седнали и със скръстени ръце, да си говорим за "нуждата от премени", ала нищо на дело, практически, да не правим, освен да си приказваме де, но то това "дело" е фикция за дело. А пък ония малцина, те се броят вече на пръсти, които се мъчат нещичко да направят, на тях мнозинството гледа като на луди глави - и съжалително цъка с език. Същинско чудо е някой да се отдели от мнозинството, цъкащо с език и клатещо глави - и да ги подкрепи, дори поне да им каже по една окуражителна, добра дума. Виж, плюнки и "критики" бол, фърчат като фонтан! Дървени "философи" у нас колкото щеш. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
7 коментара:
Джобс не заслужава такава чест.
Тотю
Българските училища трябва да носят името на достойни българи. Това е наше задължение - да им отдадем нашата почит и благодарност, да служат за пример на младите българи. За съжаление има много български учени, потънали в забрава. Тука му е мястото техните имена да носят наши училища. Добър пример са пловдивските професионални гимназии, които бяха именувани "Акад. Лазаров", "Арх. Камен Петков" и математическата гимназия, носеща името на "Акад. Попов". Така тези личности бяха извадени от забвение и учениците се гордеят с тях. Защо и ПГЕЕ да не носи името на именит български учен? Например "Академик Емил Джаков", който е и роден в Пловдив.
Гражданинът Парпулов
Да, ама една професионална гимназия не е академично учебно заведение - за да носи името непременно на академик. безспорно е, че Стив Джобс най-много приляга на този тип учебно заведение, пък и съответства на профила му....
Академик Джаков е "бащата" на българската електроника. Той е и световно признат учен в тази област. За повече подробности прочетете в Интернет.
Парпулов
Електрониката по същество е нещо космополитно. не бива да настояваме за "националността" на нашата електроника, щото ще се откъснем от прогреса. Както и да е. Нямам против училището да носи името и на акад. Джаков. Против съм да стои безименно, без патрон, а особено съм против мало и голямо в Пловдив да го нарича ТЕТ-Ленин, ето срещу това съм най-против...
Иска се новият патрон да е толкова силно име (и личност), че като мощен таран да изтика това ТЕТ-Ленин от главите на пловдивчани...
Да, така е г-н Грънчаров. Но тук се касае за БЪЛГАРСКО училище! Името му няма цел да пропагандира, а да възпитава. Не съм против имената на чужденци - Макгахан, Джеймс Баучер, Уйлям Гладстон, но те са ни защитили в трудни за нас времена! Това трябва да не се забравя! Кой е Отец Паисий и кой го знае по света? Но за нас българите е Светец и духовен баща на нацията ни! Има ли българско училище с името Отец Матей Преображенски? Няма, защо?!!
Преди десет часа написах коментар. Къде се изгуби????
Публикуване на коментар