Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 23 октомври 2013 г.

За самотата като израз на богоподобното у човека



"За да живееш в самота трябва да си животно… или бог."

Фридрих Ницше

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

3 коментара:

Анонимен каза...

"... или Робинзон Крузо."

Анонимен каза...

Човекът наистина е „обществено животно”, освен това хората са различни, а прекаленият стремеж към самота често е признак на някаква патология, но е факт, че самотата и уединението, стига да не се довеждат до крайност, са ценности сами по себе си, да не говорим, че повечето шедьоври на изкуството, велики научни теории и философски системи са продукт на самотата.

А от друга страна прекалените социални контакти говорят не само за повърхностност, но също и за патология. Според мен не е нормално винаги да си заобиколен от хора и да контактуваш с тях. Интересно обаче защо на самотниците се препоръчват контакти, но не и обратното – на прекалено контактните хора не се препоръчва да се уединят и самовглъбят, да порефлектират, да се осъзнаят, дойдат на себе си

Лично за мен самотата е супер, присъствието на други хора освен един много тесен кръг от близки и приятели ме напряга и изпълва с вътрешно напрежение и ако можех, наистина бих станал пазач на морски фар или нещо подобно. Но ако това не е възможно, то всеки ден е необходимо поне временно оттегляне от света и уединение.

Ангел Грънчаров каза...

"Който не обича самотата, той не обича и свободата; човек е свободен единствено когато е сам." - думи на Шопенхауер, който иначе, глобално, във философския смисъл, сам твърди, че няма свобода, че свободата е илюзия :-)