Получих ново писмо от онази майка, българка, живееща в една западна страна, в Испания, която е силно обезпокоена от това, че синът й е по-особен като личност, някак си по-свободолюбив, решителен, антиконформистичен, не спазващ конвенциите, социално-комуналните условности и правилата - и която ме помоли да я консултирам какво е уместно да прави в така и така възникналата нелека ситуация около социализацията на сина й; с нея от доста време обсъждаме с писма проблемите, ето сега какво тя ми е написала в отговор на последното ми писмо, а пък по-долу ще можете да прочетете и моя най-нов отговор до нея:Здравейте, г-н Грънчаров, мина доста време откакто прочетох последното Ви писмо, но все не мога да седна и да Ви отговоря. Впечатлена сам от това как умеете да преценявате за личността с толкова малко информация. Благодаря Ви!
Всичко, което ми обяснявате за възпитанието на децата ни, е много красиво и ми се ще да мога да го следвам буква по буква, но сам разбирате, че е много трудно. За всяка постъпка на сина ми учители и възпитатели търсят отговорност от мен. Винаги съм харесвала чувството за свобода на сина ми, но може би не съм съумяла да му покажа как точно да ползва инструментите за нея. Свободата е много хубаво нещо, но и малко опасно. Във властта на една още млада и недоузряла психика тя може да се върне като коварен бумеранг, тя е като тежък скъпоценен камък. Свободата означава голяма отговорност и едно дете трудно може да я понесе. Нужно е да му се покаже как трябва да се прилага.
Мисля, че свободата е добре да се дава на порции - като всеки път увеличаваме дозата, така, малко по малко крехката душа ще става по-силна. Това е, което мисля аз. Това е, което сам научила от горчивия опит след всички премеждия. Надявам се обаче да не съм си извадила погрешния извод. Не разбирайте обаче, че не гледам на свободата като на добродетел. Просто ме е страх, че в неумението си да науча сина ми как да да я използва, свободата лесно може да се превърне в свободия. Границата е една много тънка линия и ако позволим да се скъса вместо свободен, ще възпитаме индивид зависим от всичко порочно, което това общество предлага. Не искам син, зависим от материалното, зависим от хората, зависим от цигари и дрога, зависим от това да изглежда красив, зависим от всичко, което го заобикаля. Това са нещата, от които се страхувам. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар