Из битието на един български философ: без капчица жалост искат да убият моята свобода!

Получих интересно писмо от моя украински приятел и сътрудник по издаването на международното научно-теоретично приложение на списание ИДЕИ г-н Константин Райда, професор от техния Институт по философия към Академията на науките на Украйна. Решавам да публикувам неговото писмо и моя отговор до него, защото ми се иска да бъдат документирани тия отношения, намекващи за духовната ситуация, в която живеем; пък и в самото списание ИДЕИ - тия дни трябва да започвам работата по съставянето на новата, последна за тази година книжка на списанието - имаме рубрика, наречена "Редакторски вълнения", в която редовно отпечатвам всичко онова, което касае по някакъв начин историята на нашето издание; ето какво си казахме с г-н Райда тия дни:

Здравствуйте, дорогой Ангел! Вот отпустили на выходные из клиники домой. Немного отдохнуть от лечения. Посмотрел фейсбук, Ваши прекрасные фотки. Стамбул, Барселона и Париж тоже мои любимые города. Очевидно одинаковых по духу людей провидение направляет и в одинаковые пространственные измерения. Это интересно.

Что касается Вашей диссертации, то председатель Совета по религиоведению ее отклонил. Сказал, что там только несколько страниц, касающихся теории религиоведения. Поэтому я ее отослал в Полтаву, П.А.Кравченко, который является членом одного из спецсоветов по истории философии. Подождем, пока он прочтет текст. Прочел и Ваше сообщение о финансовых обстоятельствах дальнейшего выхода в свет "ИДЕЙ". О студентах и Хайдеггере на обложке. Все Вы воспринимаете и пишете правильно. Но так, как это воспринимают люди нашего поколения. А мир не стоит на месте. И молодежь сейчас совсем другая, и ценности у нее не такие как у нас, и устремления, и мир иной. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo