За отношението ни към голотата, или вярна ли е тезата "Който се срамува от голотата, той се страхува от свободата"?

Попаднах тази сутрин на интересен текст - виж Ну, дизъм! Ну, погоди! - или кой се страхува от циците на Верджиния Улф - препоръчвам го, та повече хора да се замислят за това какво представлява - и какво собствено изразява - нашето отношение към голотата. Още преди 1989 г. аз написах едно есе по тази тема (със заглавие "Голото тяло", то излезе в ония години в един младежки вестник и предизвика доста шум, доста... рев, вой и крясъци на твърде оскърбени в лицемерието си моралисти!) и още тогава бях обявен за "безсрамник", щото там издигнах тезата: "Който се срамува от голотата, такъв се страхува от свободата.".

Интересно ми е, минали са толкова години от онова време, ето, вече толкова години уж живеем в условия на свобода, та ми е интересно дали поне на сантим се е променило това нашенско отношение към голотата. Какво ще кажете? Срамно ли е човек да се покаже гол? Дори сам пред себе си, да се погледне гол пред огледалото? А пред други хора? А срамно ли е да се разглеждат изображения на голи хора? А публично да се съблече човек, ето като ето тия японки, това проява "нагло безсрамие" ли е?

А изображения на голи мъже да се показват грозно ли е? Щото циците на жени комай сме свикнали да гледаме навсякъде, ама мъжкото тяло сякаш е значително "по-безсрамно" да се подлага на всеобщо обозрение? Трябва ли голотата, особено пък мъжката, непременно да се крие? Абсолютни развратници, безсрамници, циници и "пропаднали хора" ли са така наречените "нудисти" или "натуристите"?

Кажете, не се срамувайте де, кажете ясно самата истина за това какво мислите по този толкова "щекотлив" въпрос". Аз в момента пиша книга за половете и за любовта, та ме интересуват тия ваши реакции, затова и собствено питам; там ще ми се наложи да засегна и тази тема, та си правя някои проучвания, затова питам, а не защото съм се... "побъркал"? :-)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo