Защо пък да се моря да протестирам и да искам друга съдба?! Не, друга съдба не ща, искам си само моята!

Тази сутрин забелязвам, че вече е доста студено в кабинета ми, където прекарвам почти през целия ден, и то всеки ден; настъпва най-тежкият, зимният период на годината, в който съм принуден да се уединявам за писане в един изцяло неотопляван кабинет. Защо не отоплявам кабинета си ли, своето основно работно място? Ами защото... ясно защо... по една проста причина, поради която студуват зимно време толкова много хора у нас: не мога да си позволя този лукс, да си отоплявам стаята. Уж работя, уж получавам заплата, а не мога да се отоплявам зимно време и по една допълнителна, но решаваща причина: аз съм преподавател по философия с някои, с известни творчески заложби, който пише книги - и си ги издава на свои разноски; затънал съм в заеми заради книгите си. Също така с групичка приятели издаваме едно списание, философското списание ИДЕИ, пак изцяло на свои разноски - и аз съм нещо като основният "акционер" и дори, кажи-рече, съм "собственик" на изданието. И заради него обедняваме всяка година все повече, това си се подразбира. Щото кой ли пък у нас чете философски списания, да не е някой луд да чете философски списания?!

Вече пета година издаваме списанието, а от поне 15 години насам аз си издавам книгите съвсем сам, на свои разноски. В други страни, чувал съм, на авторите издателите им плащат, за да си издават книгите, авторите получават добри хонорари, е, може да има такива автори и у нас, дано да има, то така трябва и да бъде де, но ето, аз се налага сам да си издавам книгите. И то със своите мизерни пари от заплатата на един гимназиален преподавател по философия Това е положението. Затова и студувам цяла зима. Няма начин да не студувам. Ако река да живея в нормални човешки условия през зимата, на топло, това ще означава, че трябва да престана да издавам списание, да издавам книги; е, такава жертва аз не мога да си позволя. Та сега, като пиша това, ми е доста студено, а тепърва ще става все по-студено в моето малко, иначе уютно кабинетче. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo