Сергей - младежът, който умря за свободата на Украйна

Мы будем помнить тебя, Сергей Нигоян!

Сергей Нигоян еще с самого начала Майдана стал одним из его символов, олицетворением смелой молодости и свободы. Не заметить Сергея на баррикадах было невозможно. Поэтому каждый раз, когда наш фотограф Максим Белоусов выбирался для фоторепортажей – Сергей попадался ему в кадр как один из самых колоритных и запоминающихся участников протестов.

После того как девушки редакции восторженно комментировали первую фотографию революционера в красной каске, размещенную в “Семейном фотоальбоме Евромайдана”, Максим Белоусов при следующей встрече передал наши комплименты Сереже. Он воодушевился, попросил еще раз его сфотографировать и поинтересовался, может ли Макс взять у него интервью. К сожалению, этот проект так и не осуществился, а сегодня мы с ужасом узнали о гибели такого молодого и яркого защитника Майдана, которого успели искренне полюбить многие.

Мы скорбим всей душой, сожалеем и соболезнуем. Но даже тем, кто пишет с утра до ночи, в такие моменты сложно подобрать правильные слова. Украина будет помнить тебя, дорогой Сережа, та новая, сильная и свободная Украина, за которую ты погиб!

КРАТЪК КОМЕНТАР: Бог да го прости! Падналите в бой за свобода не умират - по думите на българския поет Христо Ботев, също умрял за свободата - като Сергей:

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

П.П. Сега научавам, че загиналите в Киев са много повече: Бог да ги прости!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo