Това е е проба: не му обръщайте кой знае какво внимание!

Това сега го пиша така да се каже по една съвсем нова технология. Нямам думи просто: аз говоря и думите ми се превръщат в текст! Наистина това е едно чудо! Само не знам точка къде и как се поставя - и на кой звук съответства. Е, и точка да не поставям, дори и да се наложи да се редактира написаното по този начин, то е нещо велико за хора като мен, на които им е писнало да пишат с ръка, с пръсти и пр. Аз попаднах съвсем случайно на тази компютърна, на такава... как да кажа... на такава една джаджа. След като се порових доста време да разбера как да я задействам тази машинария - щото аз съм глупав човек, не съм техничар, аз съм, така да се каже, философ, занимавам се с интелектуални дейности. И ето, технически не успях да се справя, но в края на краищата успях да постигна това нещо: за мене това е велико!

Аз си купих тия дни един таблет, евтинко сравнително, после ходих по магазините да търся малка клавиатурата за него - защото ми се иска да пиша и на него. Общо взето работата е такава, купих най-вече таблетчето защото те издържат повече време на батерия. С тях може да се работи с часове докато лаптопът ми на батерии едва-едва издържа един час. А като се захвана да пиша и като се увлека на мен не ми е достатъчен един час. Та като купих таблета ходих и обикалях за клавиатура за него, но те ми се видяха скъпички, на едно място видях по-евтини, но пък ме беше страх да не са негодни китайски боклуци, не ми се хвърлят пари на вятъра.

Но ето, тази сутрин като че ли някаква сила ме водеше към това: не ми се пишеше, четох, рових се, но случайно - случайно ли?! - намерих тази възможност аз говоря, пък казаното от мен моментално да се превръща в текст. Та това е събдването на една мечта за хора като мен, дето имат много да пишат. И ето сега вече ще си говоря, а то ще се превръща в текст, горко ви на вас, мои читатели, драги приятели на моя блог, душа да ви е яка, дето се казва! От този момент нататък вместо да си вадя очите да пиша ще диктувам, а после всичко ще се превръща в текст, е, и лека редакция ще се наложи де, няма как, но това са бели кахъри.

И така възхитен съм, много силно съм впечатлен от тези модерни технологии! Да, възхитен съм, направо нямам думи, прекрасно е това! Ето, преди малко един нашенец ми се озъби: как не те е срам, никой не те чете, а ти пишеш ли пишеш, при това не си човечен, а само се преструваш, а прочие, и ала-бала ми каза в коментара си един нашенски анонимен мерзавец, както си му е редът. Но ето, аз ще пиша винаги, живот и здраве да е, а пък сега ми е много интересно с тази нова джаджа. Е, ще спирам диктовката, да видя какво е излязло: как е възможно такава чудесия?! да бе, от звука на български го праща и преобразява, просто нямам думи, да, никакви думи нямам! Страхотно е, браво, браво, браво на тия американци, дето всичко това са измислили!

Чао засега! Бързам да видя какво се е получило, ах, така се вълнувам!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo